6.10.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 303/16
Жалба, подадена на 24 юли 2012 г. от Съвета на Европейския съюз срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 4 май 2012 г. по дело T-529/09, Sophie in 't Veld/Съвет на Европейския съюз
(Дело C-350/12 P)
2012/C 303/29
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Съвет на Европейския съюз (представители: P. Berman, B. Driessen, Cs. Fekete)
Други страни в производството: Sophie in 't Veld, Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Съда:
—
да отмени обжалваното решение на Общия съд,
—
да постанови окончателно решение по предмета на настоящата жалба,
и
—
да осъди жалбоподателя по дело Т-529/09 да заплати направените от Съвета разноски в производството по посоченото дело и в настоящото производство по обжалване.
Правни основания и основни доводи
Настоящата жалба се отнася до тълкуването на изключенията, отнасящи се до защитата на обществения интерес в областта на международните отношения и защитата на правните становища. Тези изключения са уредени съответно под формата на абсолютно изключение от правото на публичен достъп в член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламента (1) и под формата на ограничено изключение от правото на публичен достъп в член 4, параграф 2, второ тире от същия регламент.
Съветът твърди, че при тълкуването на посочените изключения Общият съд е допуснал четири грешки.
На първо място, Общият съд допуска грешка, като приема, че различната позиция относно избора на правно основание не може да засегне интересите на ЕС в международните отношения (първа част от първото правно основание). Споровете между институциите, отнасящи се до компетентността на Съюза и до избора на правно основание, са тясно преплетени със споровете относно съдържанието на международните споразумения. Споровете относно компетентността между институциите освен това могат да окажат въздействие върху преговорната позиция на ЕС, да засегнат неблагоприятно доверието в Съюза като партньор в преговорите и да поставят под съмнение изхода от преговорите.
На второ място, Общият съд прилага неправилен критерий за преценка и замества със своята собствена преценка тази на Съвета относно значението на разглеждания документ за международните отношения (втора част от първото правно основание). Що се отнася до защитата на обществения интерес в международните отношения, критерият за преценка по-скоро предоставя „широка свобода на преценка“ на съответната институция, отколкото да изисква доказването на „действителна и конкретна“ вреда. Общият съд допуска грешка при прилагане на правото, извършвайки цялостна проверка на твърденията на Съвета, като прилага изискването за „действителна и конкретна“ вреда, замествайки така преценката на Съвета относно външнополитическите последици от оповестяването на документа със своята собствена преценка.
На трето място, Общият съд допуска грешка при прилагане на правото, като не отчита както чувствителното съдържание на поисканото правно становище, така и особените обстоятелства към момента, когато е поискан този достъп (първа част от второто правно основание). Разгледаният в правното становище въпрос е свързан с чувствителни международни преговори, които още са били в ход към момента на искането за достъп и в които се отдава значение на съществени и жизненоважни интереси в областта на трансатлантическото сътрудничество по предотвратяването и борбата с тероризма и неговото финансиране, като разгледаният в правното становище въпрос за избора на правно основание е предмет на спор между институциите. Общият съд не е взел предвид тези специфични характеристики на правното становище.
На последно място, Общият съд погрешно е приравнил преговорите и сключването на международно споразумение със законодателната дейност на институциите за целите на прилагането на критерия за по-висш обществен интерес (втора част от второто правно основание). По този начин Общият съд не е взел предвид съществени разлики между преговорите за международни споразумения, в които участието на обществото по необходимост е ограничено предвид засегнатите стратегически и тактически интереси, и сключването и транспонирането на тези споразумения.
(1) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).
Full & Egal Universal Law Academy