22.9.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 287/29
Жалба, подадена на 31 юли 2012 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 22 май 2012 г. по дело T-344/08, EnBW Energie Baden-Württemberg AG/Европейска комисия
(Дело C-365/12 P)
2012/C 287/56
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Европейска комисия (представители: B. Smulders, P. Costa de Oliveira и A. Antoniadis)
Други страни в производството: EnBW Energie Baden-Württemberg AG, Кралство Швеция, Siemens AG, ABB Ltd
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска:
—
да се отмени точка 1 от диспозитива на решението на Общия съд от 22 май 2012 г. по дело T-344/08,
—
да се отхвърли жалбата, по която е образувано дело T-344/08,
—
ответникът по настоящата жалба и жалбоподател в първоинстанционното производство да бъде осъден да заплати съдебните разноски по производствата пред двете инстанции.
Правни основания и основни доводи
Според Комисията Общият съд не е взел предвид необходимостта от хармонизирано тълкуване на Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (наричан по-нататък „Регламентът за прозрачност“) (1), установена в принципните решения на Съда по дело Technische Glaswerke Ilmenau (2), дело API (3) и дело Bavarian Lager (4) и неотдавна потвърдена в решенията на Съда по дело Agrofert (5) и по дело Odile Jacob (6), и в противоречие с тази съдебна практика неправилно е приел, че правото на достъп по Регламента за прозрачност се ползва с предимство. Даденото от Общия съд тълкуване на правото на достъп по Регламента за прозрачност и съответно на приложимите в случая изключения от това право накърнявало предвидената в картелното право система на достъп до преписката и установения от това право баланс на интересите, а именно балансът между интереса на Комисията от ефективно изпълнение на възложената ѝ с член 108 ДФЕС задача, от една страна, и интереса на предприятията от ефективна защита на информацията, предоставена от тях в производствата срещу картели, от друга.
Комисията твърди, че Общият съд неправилно е отказал да приложи в случая общата презумпция за необходимостта от защита на документите от административното производство, установена в частност в Решение по дело Technische Glaswerke Ilmenau и потвърдена в Решение по дело Odile Jacob. По този начин Общият съд не съобразил обстоятелството, че предвидената в картелното право система на достъп до преписката, а и предвиденото в това право ограничение за използването на документите, получени в хода на разследването, обосновават подобна обща презумпция.
Според Комисията Общият съд е тълкувал неправилно разпоредбата на член 4, параграф 2, трето тире от Регламента за прозрачност, която установява изключение от правото на достъп с оглед защитата на целите на дейностите по разследване. Този съд неправилно приел, че действието на това изключение е ограничено до приключването на конкретното разследване. Той не съобразил, че целите на дейностите по разследване не се свеждат само до ефективно провеждане на отделните разследвания (и то при всички случаи до влизането в сила на решението, с което се слага край на съответното производство), но обхващат и ефективното упражняване на правомощията на Комисията в областта на картелното право като цяло (което включва и релевантните в случая правни гаранции, произтичащи от върховенството на закона).
Комисията поддържа, че Общият съд е тълкувал неправилно разпоредбата на член 4, параграф 2, първо тире от Регламента за прозрачност, която установява изключение от правото на достъп с оглед защитата на търговските интереси. Този съд неправилно приел, че действието на това изключение по същество е ограничено до защитата на търговската тайна. Той не съобразил, че в обхвата на защита попада и поверителната информация, която е предоставена на Комисията единствено в рамките на проведеното разследване срещу конкретни предприятия и до която третите лица иначе не биха могли да получат достъп.
Според Комисията Общият съд неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на член 4, параграф 3, втора алинея от Регламента за прозрачност, която установява изключение от правото на достъп с оглед защитата на процеса на вземане на решения от Комисията. Този съд не съобразил, че Комисията е овластена да отказва достъп до вътрешни документи, съдържащи становища за вътрешно ползване като част от предварителни обсъждания и консултации, именно защото тяхното оповестяване би ограничило възможностите на Комисията за вземане на решение при евентуално възобновяване на разследването. Като констатирал, че Комисията не е имала право да откаже достъп до вътрешните документи, Общият съд не взел предвид обстоятелството, че вътрешните документи при всички случаи попадат в обхвата на изключението по член 4 от Регламента за прозрачност и съответно на признатата от Съда презумпция за необходимост от защита.
(1) ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76.
(2) Решение на Съда от 29 юни 2010 г. (C-39/07 Р, Сборник, стр. I-5885).
(3) Решение на Съда от 21 септември 2010 г. (C-514/07 P, C-528/07 P и C-532/07 P, Сборник, стр. I-8533).
(4) Решение на Съда от 29 юни 2010 г. (C-28/08 P, Сборник, стр. I-6055).
(5) Решение на Съда от 28 юни 2012 г. (C-477/10 P, все още непубликувано в Сборника).
(6) Решение на Съда от 28 юни 2012 г. (C-404/10 P, все още непубликувано в Сборника).
Full & Egal Universal Law Academy