27.10.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 331/14
Жалба, подадена на 28 август 2012 г. от Transports Schiocchet — Excursions срещу определението, постановено от Общия съд (седми състав) на 18 юни 2012 г. по дело T-203/11, Schiocchet/Съвет и Комисия
(Дело C-397/12 P)
2012/C 331/22
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Transports Schiocchet — Excursions (представител: E Deshoulières, avocat)
Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени изцяло определението за недопустимост на Общия съд на Европейския съюз от 18 юни 2012 г. по дело T-203/11;
—
да се уважат исканията, предявени от жалбоподателя в първоинстанционното производство, а именно:
—
да се осъдят солидарно Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия да заплатят на SARL Transport Schiocchet — Excursions обезщетение за претърпените от него вреди, които възлизат на 8 372 483 EUR,
—
да се приеме за установено и да се постанови, че върху така присъдените суми се начислява лихва в размер на законоустановения лихвен процент, считано от връчването на предварителното искане на Европейската комисия,
—
да се осъдят Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия да заплатят направените от жалбоподателя съдебни разноски на основание член 69 от Процедурния правилник на Съда.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателят изтъква четири правни основания срещу определението на Общия съд, с което последният отхвърля като явно лишено от правно основание искането на жалбоподателя за обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпял.
На първо място, жалбоподателят упреква Общия съд, че се е произнесъл по тежестта на извършеното от органите на Съюза нарушение, въпреки че само по себе си нарушението на по-висша норма от страна на институция на Съюза било достатъчно, за да характеризира нарушение от страна на институция на Съюза и че в рамките на проверката на допустимостта на иска Общият съд можел да се произнесе само по явната липса на нарушение, а не по тежестта на нарушението.
На второ място, жалбоподателят поддържа, че Общият съд не е отговорил на всички негови доводи. По-конкретно Общият съд не взел предвид това, че Регламент № 684/92 (1) не предвижда никаква санкция за държавите членки, които не зачитат установената в него процедура за издаване на разрешителни.
На трето място, жалбоподателят оспорва решението на Общия съд, с което последният приема, че право на жалбоподателя на ефективни правни средства за защита действително е било запазено в рамките на схемата, установена с Регламент № 684/92.
На последно място, жалбоподателят упреква Общия съд, че не е признал в решението си отговорността на Комисията, като не е приел бездействието ѝ за незаконосъобразно. Според жалбоподателя Комисията нито съставила предвидения от Регламент № 684/92 мониторингов доклад, нито взела предвид положението на икономическите оператори, в нарушение на член 94 ДФЕС.
(1) Регламент (ЕИО) № 684/92 на Съвета от 16 март 1992 година относно общите правила за международен превоз на пътници с автобус (ОВ L 74, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 34).
Full & Egal Universal Law Academy