12.1.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 9/26
Жалба, подадена на 27 август 2012 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 14 юни 2012 г. по дело T-396/09, Vereniging Milieudefensie, Stichting Stop Luchtverontreiniging Utrecht/Комисия
(Дело C-403/12 P)
2013/C 9/44
Език на производството: нидерландски
Страни
Жалбоподател: Европейска комисия (представители: P. Oliver, J.-P. Keppenne, G. Valero Jordana, P. van Nuffel)
Други страни в производството: Vereniging Milieudefensie, Stichting Stop Luchtverontreiniging Utrecht, Кралство Нидерландия, Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска:
—
да се отмени Решение на Общия съд (седми състав) от 14 юни 2012 г. по дело T-396/09,
—
да се постанови решение по съществото на делото, като се отхвърли жалбата за отмяна на Решение C(2006) 6121 на Комисията,
—
жалбоподателите по дело T-396/09 да бъдат осъдени да заплатят разноските на Комисията в производството пред Общия съд и в настоящото производство.
Правни основания и основни доводи
Жалбата се отнася главно до това дали предвид Решение на Съда от 8 март 2011 г. по дело C-240/09 Общият съд е можел да преценява действителността на член 10, параграф 1 във връзка с член 2, параграф 1, буква ж) от Регламент (ЕО) № 1367/2006 (1) от гледна точка на член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция (2).
Комисията сочи две основания.
Първо, въпреки че правилно описал строгите условия съгласно практиката на Съда, при които субектите на частното право могат да се позовават на разпоредбите на международна конвенция, за да оспорят действителността на правни актове на Съюза (и в частност че проверката от гледна точка на разпоредбите на дадена конвенция е възможна само ако естеството и структурата на конвенцията го допускат и ако посочените разпоредби са безусловни и достатъчно точни по съдържанието си), Общият съд неправилно постановил, че изключението от тези условия, което следва от Решение на Съда от 22 юни 1989 г. по дело Fediol (70/87) и Решение на Съда от 7 май 1991 г. по дело Nakajima (C-69/89), важи и за член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция.
В Решение по дело C-240/09 Съдът вече постановил, че член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция няма непосредствено действие. Освен това решенията по дело Fediol и по дело Nakajima, доколкото въвеждат изключение, следвало да се тълкуват стриктно; до този момент те се прилагали единствено в областта на търговската политика и било допустимо да се прилагат в областта на други политики само ако несъмнено са изпълнени условията за това, което в случая не било така. По-конкретно член 10, параграф 1 от Регламент № 1367/2006 не съдържал препращане към разпоредбите на Орхуската конвенция, нито пък с тази разпоредба се изпълнявало определено задължение по тази конвенция по смисъла на Решение по дело Nakajima. Накрая, член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция не бил достатъчно ясен и точен, за да може да се приложи изключението, предвидено в Решение по дело Nakajima.
Второ, при условията на евентуалност Комисията твърди, че Общият съд неправилно тълкувал член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция, като постановил, че член 10, параграф 1 от Регламент № 1367/2006 е в противоречие с тази разпоредба само защото процедурата по преразглеждане, предвидена в член 10, била ограничена до мерките от индивидуален характер, докато всъщност Общият съд трябвало конкретно да провери дали член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция е транспониран в достатъчна степен предвид всички процедури, които субектите на частното право могат да ползват на национално равнище и на равнището на Съюза.
(1) Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (ОВ L 264, стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 17, стр. 126).
(2) Орхуска конвенция от 25 юни 1998 г. за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, одобрена с Решение 2005/370/ЕО на Съвета от 17 февруари 2005 г. (ОВ L 124, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 201).
Full & Egal Universal Law Academy