12.1.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 9/28
Жалба, подадена на 27 август 2012 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 14 юни 2012 г. по дело T-338/08, Stichting Natuur en Milieu, Pesticide Action Network Europe/Комисия
(Дело C-405/12 P)
2013/C 9/46
Език на производството: нидерландски
Страни
Жалбоподател: Европейска комисия (представители: P. Oliver, J.-P. Keppenne, G. Valero Jordana, P. van Nuffel)
Други страни в производството: Stichting Natuur en Milieu, Pesticide Action Network Europe, Република Полша, Съвет на Европейския съюз
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска:
—
да се отмени Решение на Общия съд (седми състав) от 14 юни 2012 г. по дело T-338/08,
—
да се постанови решение по съществото на делото, като се отхвърли жалбата за отмяна на решенията на Комисията от 1 юли 2008 г.,
—
жалбоподателите по дело Т-338/08 да бъдат осъдени да заплатят разноските на Комисията в производството пред Общия съд и в настоящото производство.
Правни основания и основни доводи
Първото посочено основание за обжалване съвпада с изложеното по дело C-403/12 P.
По второто основание Комисията при условията на евентуалност твърди, че Общият съд е тълкувал неправилно приложното поле на член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция (1) в светлината на член 2, параграф 2, втора алинея от тази конвенция, като е постановил, че при приемането на Регламент (ЕО) № 149/2008 (2) Комисията не е действала в „законодателно качество“ по смисъла на посочения член 2, параграф 2, втора алинея.
(1) Орхуска конвенция от 25 юни 1998 г. за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, одобрена с Решение 2005/370/ЕО на Съвета от 17 февруари 2005 г. (ОВ L 124, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 201).
(2) Регламент (ЕО) № 149/2008 на Комисията от 29 януари 2008 година за изменение на Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета чрез въвеждане на приложения II, III и IV, определящи максимално допустимите граници на остатъчни вещества за продукти, обхванати от приложение I към него (ОВ L 58, стр. 1).
Full & Egal Universal Law Academy