1.12.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 373/2
Жалба, подадена на 13 септември 2012 г. от Кралство Дания срещу решението, постановено от Общия съд на 3 юли 2012 г. по дело T-212/09, Кралство Дания/Европейска комисия
(Дело C-417/12 P)
2012/C 373/02
Език на производството: датски
Страни
Жалбоподател: Кралство Дания (представители: V. Pasternak Jørgensen, P. Biering и J. Pinborg, advokater)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Главно искане:
—
да се отмени изцяло или отчасти решението на Общия съд,
—
да се уважат исканията, предявени от жалбоподателя пред Общия съд.
При условията на евентуалност:
—
да се върне делото на Общия съд за ново разглеждане и постановяване на решение.
Правни основания и основни доводи
1.
Решението на Общия съд се отнася до Решение на Комисията от 19 март 2009 г. за изключване от финансиране от страна на Общността на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, и на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), в частта, в която изключва от общностно финансиране разходи в размер на 749 милиона DKK, направени от Кралство Дания във връзка с оставянето на земя под угар.
2.
На първо място датското правителство твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото в преценката дали датските мерки за дистанционен контрол са били достатъчно ефективни, тъй като е приел, че ефективността на дистанционния контрол може да се прецени чрез сравняването му с GPS контрола, извършен от представителите на Комисията във връзка с проверка в Дания.
3.
На второ място, според датското правителство тълкуването от Общия съд на приложимата правна уредба е неправилно в няколко аспекта, включително във връзка с въпроса дали може да бъде оставено в сила решение на Комисията, въпреки че почива на неправилно тълкуване на норма, която е особено съществено основание на решението, по-специално на тълкуването на задължението за поддържане в първото изречение на член 19, параграф 4 от Регламент № 2316/1999.
4.
На трето място, датското правителство твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото във връзка с приложените тежест и стандарт на доказване съответно за Комисията и за държавите членки, тъй като Общият съд приема, че Комисията, която е провела проверката след изтичането на периода на оставяне под угар, е изпълнила задължението си за доказване, като е основала своето решение на презумпцията, че установените факти са били налице и по време на периода на оставяне под угар, и тъй като Общият съд приема, че доказателствената тежест на Дания по дело, отнасящо се до ФЕОГА, предполага тази държава да представи доказателства за всички земи под угар в Дания, а не само за проверените от Комисията земи. Така Общият съд въвежда нов, формулиран по общ начин стандарт на доказване за държавите членки, който се отклонява от предходната практика на Съда и налага на държавите членки задължение за доказване, което не може да бъде изпълнено на практика.
5.
На четвърто място, във връзка с въпроса за прилагането на финансови корекции Общият съд е пропуснал да провери дали са били изпълнени съответните условия, включително дали е имало нарушение на изрични разпоредби на правото на ЕС, което Дания изрично е оспорила в съдебното заседание пред Общия съд.
6.
На пето място, в решението си Общият съд е заместил своите съображения с тези, които първоначално е изложила Комисията. По този начин съображенията на Общия съд да остави в сила обжалваното решение се основават на различни, напълно ирелевантни в количествено и качествено отношение обстоятелства от тези, които Комисията е приела за съществени за решението. Датското правителство поддържа, че решението на Общия съд противоречи на принципа на пропорционалност.
7.
На шесто, последно място, Общият съд е пропуснал да се произнесе по няколко главни основания на датското правителство и по представените доказателства; по много въпроси доводите на датското правителство и фактическите обстоятелства са изопачени, в резултат на което мотивите и диспозитива на съдебното решение почиват на неправилна фактическа и правна основа.
Full & Egal Universal Law Academy