8.12.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 379/16
Преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgerichts München (Германия) на 2 октомври 2012 г. — Irmengard Weber/Mechthilde Weber
(Дело C-438/12)
2012/C 379/28
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Oberlandesgericht München
Страни в главното производство
Жалбоподател: Irmengard Weber
Ответник: Mechthilde Weber
Преюдициални въпроси
1.
Обхваща ли приложното поле на член 27 от Регламент (ЕО) № 44/2001 (1) (по-нататък: „Регламентът“) и случаи, при които в единия правен спор две от страните са ответници, защото срещу тях е подаден иск от трето лице, а в другия правен спор са ищец и ответник? Става ли въпрос в такъв случай за дело „между същите страни“ или предявените различни искания в едното производство от ищеца срещу двамата ответници трябва да се разгледат отделно, в резултат на което не може да се приеме, че става въпрос за спор „между същите страни“?
2.
Налице ли е дело „с един и същ предмет“ по смисъла на член 27 от Регламента, когато петитумът и основанието на исковете действително са различни, но:
а)
за постановяване на решение по двете производства трябва да се разреши същият преюдициален въпрос, или
б)
в едното производство в рамките на субсидиарен петитум на иска се иска да се установи дадено правоотношение, което играе ролята на преюдициален въпрос в другото производство?
3.
Става ли въпрос за дело, което по смисъла на член 22, параграф 1 от Регламента има за предмет вещни права върху недвижим имот, когато е поискано да се установи, че ответникът не е упражнил валидно безспорното му според германското право вещно право на предпочтително изкупуване на недвижим имот, който се намира в Германия?
4.
Трябва ли съгласно член 27, параграф 1 от Регламента по-късно сезираният съд в рамките на съдебното си решение и следователно преди постановено съдебно решение по въпроса за компетентността на първия сезиран съд да изследва дали първият сезиран съд е некомпетентен на основание член 22, параграф 1 от Регламента, защото подобна некомпетентност на първия сезиран съд би довела до това евентуално съдебно решение на първия сезиран съд да не бъде признато? Дали член 27, параграф 1 от Регламента е неприложим за по-късно сезирания съд, когато според по-късно сезирания съд първият сезиран съд е некомпетентен на основание член 22, параграф 1 от Регламента?
5.
Трябва ли съгласно член 27, параграф 1 от Регламента по-късно сезираният съд в рамките на съдебното си решение и следователно преди постановено съдебно решение по въпроса за компетентността на първия сезиран съд да изследва възражението на една от страните, че другата страна е извършила злоупотреба с правото, сезирайки първия съд? Дали член 27, параграф 1 от Регламента е неприложим за по-късно сезирания съд, когато според по-късно сезирания съд е извършена злоупотреба с правото, като е сезиран първият съд?
6.
Допуска ли прилагането на член 28, параграф 1 от Регламента, че по-късно сезираният съд е решил преди това, че в конкретния случай член 27 от Регламента не намира приложение?
7.
Може ли в рамките на упражняването на свободата на преценка, предоставена с член 28, параграф 1 от Регламента, да се вземе предвид:
а)
че първият съзиран съд се намира в държава членка, в която от статистическа гледна точка производствата продължават значително по-дълго време в сравнение с държавата членка, в която се намира сезираният по-късно съд,
б)
че по преценка на по-късно сезирания съд трябва да се приложи правото на държавата членка, в която се намира по-късно сезираният съд,
в)
възрастта на една от страните,
г)
изгледите за успех на иска пред първия сезиран съд?
8.
Трябва ли при тълкуването и прилагането на членове 27, 28 от Регламента, освен целта да се избегнат несъвместими, съответно противоречиви решения, да се вземе предвид и претенцията за гарантиране на правосъдие на предявилите по-късно иск?
(1) Регламент (ЕО) № 44/2001 от 22 декември 2000 година на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ, L 12, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3 стр. 74).
Full & Egal Universal Law Academy