2.2.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 32/2
Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof (Австрия) на 24 октомври 2012 г. — Österreichischer Gewerkschaftsbund/Verband Österreichischer Banken und Bankiers
(Дело C-476/12)
2013/C 32/02
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Oberster Gerichtshof
Страни в главното производство
Жалбоподател: Österreichischer Gewerkschaftsbund
Ответник: Verband Österreichischer Banken und Bankiers
Преюдициални въпроси
1.
Следва ли принципът pro rata temporis в съответствие с клауза 4, параграф 2 от Рамковото споразумение, съдържащо се в приложението към Директива 97/81/ЕО на Съвета от 15 декември 1997 година относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време (1), да се прилага по отношение на определена в колективен договор (колективен трудов договор) надбавка за деца на издръжка, която представлява социално обезщетение от страна на работодателя с цел частично покриване на родителските разходи за издръжката на детето, за което е получена надбавката, с оглед на (подходящия) вид на това обезщетение?
2.
При отрицателен отговор на въпрос 1:
Следва ли клауза 4, параграф 1 от Рамковото споразумение, съдържащо се в приложението към Директива 97/81/ЕО, да се тълкува в смисъл, че неравното третиране на заетите на непълно работно време лица чрез пропорционално намаляване на правото им на надбавка за деца на издръжка в зависимост от работното време — имайки предвид широкото правомощие за преценка на социалните партньори при определянето на цел в областта на социалната и икономическа политика и на подходящи за постигането ѝ мерки — е обективно обосновано, при положение че забрана за пропорционално отпускане
а)
затруднява и/или прави невъзможна работата на непълно работно време под формата на частична заетост на родител и/или ограниченото полагане на труд през периода на отпуск за отглеждане на дете;
б)
води до нарушаване на конкуренцията поради по-голямата финансова тежест за работодател, който наема по-голям брой заети на непълно работно време лица, както и до намаляване на готовността на работодателя да наема на работа заети на непълно работно време лица; и/или
в)
води до по-благоприятно третиране на заетите на непълно работно време лица, които са страна и по друго трудово правоотношение на непълно работно време и до право на няколко на брой обезщетения, произтичащи от колективен трудов договор, каквото е надбавката за деца на издръжка; и/или
г)
води до по-благоприятно третиране на заетите на непълно работно време лица, тъй като те разполагат с повече свободно време в сравнение с работещите на пълно работно време и така имат по-добри възможности за полагане на грижи за децата?
3.
При отрицателен отговор на въпроси 1 и 2:
Трябва ли член 28 от Хартата за основните права да се тълкува в смисъл, че когато в система на трудовото право, в която съществени елементи от минималните трудовоправни стандарти се установяват съобразно съгласувани преценки в областта на социалната политика на специално избрани и квалифицирани страни по колективен трудов договор, при твърдяна (съгласно националните практики) недействителност на дадена детайлна разпоредба (която нарушава предвидения в правото на Европейския съюз принцип на недискриминация) в колективен трудов договор (тук — отпускане на надбавка за деца на издръжка работа на непълно работно време), санкцията, изразяваща се в обявяване на недействителността, се разпростира до всички разпоредби на колективния трудов договор (в настоящия случай — надбавката за деца на издръжка)?
(1) ОВ L 14, 1998 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 35, поправка в ОВ L 128, 1998 г., стр. 71; изменен с Директива 98/23/ЕО, ОВ L 131, 1998 г., стр. 10.
Full & Egal Universal Law Academy