26.1.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 26/35
Жалба, подадена на 16 ноември 2012 г. от Diadikasia Symvouloi Epicheiriseon AE срещу определението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 13 септември 2012 г. по дело T-369/11, Diadikasia Symvouloi Epicheiriseon AE/Европейска комисия, Делегация на Европейския съюз в Турция, Централно звено за финансиране и договаряне (ЦЗФД)
(Дело C-520/12 P)
2013/C 26/66
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Diadikasia Symvouloi Epicheiriseon AE (представител: A. Krystallidis, Δικηγόρος)
Други страни в производството: Европейска комисия, Делегация на Европейския съюз в Турция и Централно звено за финансиране и договаряне (ЦЗФД)
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Съда:
—
да отмени обжалваното определение,
—
да обяви иска му, предявен пред Общия съд, за допустим,
—
да се произнесе по същество и да присъди обезщетение за вредите, причинени на жалбоподателя в резултат на незаконосъобразното решение на ответника от 5 април 2011 г., постановено от Делегацията на ЕС в Турция и получено от Жалбоподателя на 6 април 2011 г., с което се отменя възлагането на поръчката „Разширяване на мрежата от съвместни европейски и турски бизнес центрове в Sivas, Antakya, Batman и Van — Europe Aid/128621/D/SET/TR“ на консорциума DIADIKASIA BUSINESS CONSULTANS S.A. (GR) — WYG INTERNATIONAL LTD (UK) — DELEEUW INTERNATIONAL LTD (TR) — CYBERPARK (TR), поради деклрация, за която се твърди, че е с невярно съдържание с оглед на хоризонталния интерес на жалбоподателя във въпросния случай,
—
да осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски, направени от жалбоподателя в първоинстанционното производство и в производството по обжалване.
Основания и основни доводи
С първото основание жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото с оглед на член 263 от Договора за функционирането не Европейския съюз („ДФЕС“) в смисъл, че не е разбрал, че понятието „институция“, съдържащо се в посочения член, не се отнася само до институциите на Европейския съюз, а също и до служителите на ЕС, които отговорят наравно с тях за поправяне на вредите, причинени на лица, претърпели щети в резултат на техни действия.
С второто основание жалбоподателят твърди, че Общият съд не е изпълнил задължението си за мотивиране и е нарушил член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и член 6 (право на справедлив съдебен процес), и член 13 (право на ефективно средство за защита) от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи („ЕКПЧ“), като принципи на правото на Съюза, тъй като е отхвърлил иска на жалбоподателя като недопустим, без да се разгледа становището му по твърдението за недопустимост на ответника, в което се прави позоваване на относимата съдебна практика за вреди, причинени от длъжностни лица на ЕС (дело 9/69, дело 4/69, дело 60/81) и на тълкуването на член 263 от ДФЕС съгласно посочената практика. В определението също така не са разгледани доводите на жалбпоподателя относно сериозното нарушение, допуснато от ответника, на основните европейски принципи на правна сигурност, оправдани правни очаквания и право на изслушване, както и на член 4 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията.
С третото основание жалбоподателят твърди, че Общият съд е представил неправилно и е изопачил доказателствата, приведени от жалбоподателя в първоинстанционното производство, като решава, че „самото ЦЗФД има статут на възложител […] при вземането на решение за възлагане на спорната поръчка […], а в компетенмтността на Комисията е да установи единствено, дали са изпълнени условията за финансиране от страна на Европексйия съюз или не“, основавайки се на документи, представени на Съда от жалбоподателя, които в действителност установяват, че ЦЗФД действа под контрола на Европейската комисия и в рамките, определени от нея. Ето защо констатациите в обжалваното определение са неправилни и изопачават ясния смисъл на доказателствата, предоставени на Общия съд.
Full & Egal Universal Law Academy