2.2.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 32/6
Жалба, подадена на 23 ноември 2012 г. от Commune de Millau и Société d'économie mixte d'équipement de l'Aveyron (SEMEA) срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 19 септември 2012 г. по съединени дела T-168/10 и Т-572/10, Европейска комисия/SEMEA и Commune de Millau
(Дело C-531/12 P)
2013/C 32/08
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Commune de Millau, Société d'économie mixte d'équipement de l'Aveyron (SEMEA (представител: F. Bleykasten, avocat
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
—
Отмяна на Решение на Общия съд на Европейския съюз от 19 септември 2012 г.
Като разгледа делото отново,
—
да обяви, че Общият съд не е компетентен да разгледа иска на Комисията срещу Commune de Millau, по дело T-572/10;
—
да препрати Комисията да потърси правата си пред компетентните френски юрисдикции;
—
да обяви за недопустим иска на Комисията срещу SEMEA по дело T-168/10.
По същество,
—
да установи, че задължението, което е в основата на искането на Комисията е погасено по давност по френското право;
—
да отхвърли исканията на Комисията срещу Commune de Millau и срещу SEMEA.
При условията на евентуалност,
—
да постанови, че Комисията е нарушила принципа на правната сигурност и на добра администрация;
—
да постанови, че поради това е ангажирана извънгодоговорната отговорност на Съюза по отношение на Commune de Millau и на SEMEA;
—
да осъди Комисията да заплати на Commune de Millau и на SEMEA сума в размер на 41 012 EUR като главница, към която да се добавят лихвите, изчислени по френското право и изтекли до датата на решението, което ще се постанови.
Във всеки случай,
—
да постанови Комисията да понесе разходите за това производство.
Основания и основни доводи
Жалбоподателите формулират четири основания срещу решението на Общия съд.
На първо място, Commune de Millau твърди, че Общият съд не е компетентен да разгледа иска срещу нея. Според жалбоподателя френско публичноправно юридическо лице не може да сключва арбитражна клауза чрез договор в полза на трето лице. Жалбоподателят счита, че не съществува споразумение, според което да е възможно Commune de Millau да е сключила арбитражна клауза в полза на Комисията.
На второ мястоq SEMEA твърди, че като е прехвърлила своя патримониум на съдружник, който е платежоспособно публичноправно юридическо лице (Commune de Millau), когато самата тя е била в състояние на неплатежоспособност, валидно е приключила дружествените си права и задължения.
На трето място, жалбоподателите изтъкват грешка при прилагане на правото на Общия съд, тъй като не спазил правната разпоредба, приложима в областта на погасителната давност. Спорното вземане всъщност било породено от търговските отношения между SEMEA и Комисията. Независимо от административния характер на договора, сключен между SEMEA и Комисията, приложимото в дадения случай правило относно погасителната давност според жалбоподателите е член 189 а, понастоящем член 110-4 от френския Търговски кодекс. Ето защо жалбоподателите считат, че вземането на Комисията е погасено по давност.
На последно място, жалбоподателите упрекват Общия съд за това, че не е признал отговорността на Комисията, въпреки че нейното бездействие в продължение на 12 години по отношение събирането на вземането ѝ било конститутивно на виновно поведение и нарушавало член 41, параграф 3 от Хартата на основаните права на Европейския съюз. Значителният размер на поисканите от Комисията лихви също бил свързан с бездействието ѝ при събирането на нейното вземане, така че действително съществувала причинно-следствена връзка между твърдяната вреда и поведението на Комисията. Накрая жалбоподателите твърдят, че вредата била свързана с невъзможността да предприемат своевременно мерки срещу искането на Комисията.
Full & Egal Universal Law Academy