9.2.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 38/12
Жалба, подадена на 28 ноември 2012 г. от Ralf Schräder срещу решението, постановено от Общия съд (втори състав) на 18 септември 2012 г. по дела T-133/08, Т-134/08, Т-177/08 и Т-242/09, Ralf Schräder/Служба на Общността за сортовете растения
(Дело C-546/12 P)
2013/C 38/15
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Ralf Schräder (представители: T. Leidereiter, W.-A. Schmidt, Rechtsanwälte)
Други страни в производството: Служба на Общността за сортовете растения (СОСР), Jørn Hansson
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени решението на Общия съд (втори състав) от 18 септември 2012 г. в частта му относно дело T-242/09 и относно съдебните разноски,
—
да се уважи предявеното в първоинстанционното производство искане на жалбоподателя за отмяна на решението на отделението по жалбите на СОСР от 23 януари 2009 г. (преписка A010/2007),
—
СОСР да бъде осъдена да заплати всички съдебни разноски на жалбоподателя — както в настоящото производство, така и в производството пред Общия съд по съединени дела T-133/08, T-134/08, T-177/08 и T-242/09 и в производството пред отделението по жалбите на СОСР.
Посочени основания и доводи
I.
По първото основание за обжалване жалбоподателят твърди, че Общият съд неправилно е приел, че когато пред отделението по жалбите на СОСР се обжалва отказ по искане за обявяване на нищожност на правната закрила на Общността за определен сорт, отделението не е длъжно служебно да установява фактите. Според жалбоподателя с този извод Общият съд не се е съобразил с правилата за производството пред отделението по жалбите, що се отнася до тежестта на доказване и събирането на доказателства, и следователно не е изпълнил задължението си да упражни съдебен контрол и е нарушил правото на жалбоподателя на справедлив процес, добра администрация и ефективна съдебна защита.
II.
По второто основание за обжалване жалбоподателят възразява срещу констатацията на Общия съд, че доказателствените искания, направени в производството пред СОСР, се уважават само ако страната е доказала вероятната основателност на съответното си твърдение. Жалбоподателят твърди, че Общият съд се е произнесъл в разрез с правилата за тежестта на доказване и събирането на доказателства и че е налице отказ на правосъдие и изопачаване на фактите и доказателствата, дори ако се допусне, че той е носел тежестта на доказване.
III.
По третото основание за обжалване жалбоподателят твърди, че Общият съд неправилно е приел за „общоизвестен“ факт, който според жалбоподателя е „неверен“, тоест не съществува. Той поддържа, че по този начин Общият съд не е изпълнил задължението си да упражни контрол за законосъобразност и е изопачил фактите и доказателствата.
IV.
По четвъртото основание за обжалване жалбоподателят твърди, че Общият съд е стигнал до неправилни изводи по отношение на тежестта за посочване на фактите и доказването им, доколкото е приел, че жалбоподателят не е доказал твърденията си за въздействието на регулаторите на растежа. Жалбоподателят поддържа, че в това отношение Общият съд не е упражнил надлежно контрол за законосъобразност и че решението му е противоречиво и немотивирано.
V.
По петото основание за обжалване жалбоподателят възразява срещу констатацията на Общия съд, че отличителният характер на сорта не е бил установен въз основа на признака „външен вид на стъблата“ на сортовете растения от вида Osteospermum. Това съставлявало нарушение на членове 7 и 20 от Регламента (1) и недопустимо разширяване на предмета на спора, като съответно решението било в противоречие със забраната за произнасяне ultra petita. Освен това било налице отказ на правосъдие.
VI.
По шестото основание за обжалване жалбоподателят възразява срещу констатацията на Общия съд, че признакът „външен вид на стъблата“ на определен сорт растение трябва да се определя по относителни критерии, тоест в сравнение с останалите разглеждани растения в рамките на съответната проверка. Според жалбоподателя е налице изопачаване на фактите, нарушение на Регламента, недопустимо разширяване на предмета на спора и неизпълнение на задължението на Общия съд за упражняване на пълен контрол за законосъобразност. Освен това решението било противоречиво.
(1) Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета от 27 юли 1994 година относно правната закрила на Общността на сортовете растения (OB L 227, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 15, стр. 197).
Full & Egal Universal Law Academy