РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)
26 октомври 2012 година ( *1 )
„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, приети срещу Иран за предотвратяване на ядреното разпространение — Замразяване на средства — Жалба за отмяна — Задължение за мотивиране“
По дело T-63/12
Oil Turbo Compressor Co. (Private Joint Stock), установено Техеран (Иран), за което се явява K. Kleinschmidt, avocat,
жалбоподател,
срещу
Съвет на Европейския съюз, за който се явяват г-н M. Bishop и г-жа Z. Kupčová, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане за отмяна на Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 319, стр. 71), в частта, отнасяща се до жалбоподателя,
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),
състоящ се от: г-жа I. Pelikánová, председател, г-жа K. Jürimäe (докладчик) и г-н M. van der Woude, съдии,
секретар: г-жа K. Andová, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 11 юли 2012 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1
Жалбоподателят Oil Turbo Compressor Co. (Private Joint Stock) е дружество, установено в Иран, което упражнява дейност по производство, изследователска дейност и дейност по предоставяне на услуги в газовия, петролния и енергийния сектор като цяло. По-специално то произвежда и търгува с турбини и турбокомпресори, специално приспособени за нуждите на клиентите му.
2
На 26 юли 2010 г. Съветът на Европейския съюз приема Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, стр. 39). Член 20, параграф 1 от Решение 2010/413 предвижда замразяването на финансови средства и икономически ресурси на лицата и образуванията, посочени в списък, който се съдържа в приложения I и II към същото решение.
3
На 25 октомври 2010 г., вследствие на приемането на Решение 2010/413, Съветът приема Регламент (ЕС) № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007 (ОВ L 281, стр. 1). Член 16, параграф 2, буква а) от Регламент № 961/2010 предвижда замразяването на финансови средства и икономически ресурси на лицата, образуванията и структурите, изброени в приложение VIII към посочения регламент.
4
На 1 декември 2011 г. Съветът приема Решение 2011/783/ОВППС за изменение на Решение 2010/413 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 319, стр. 71, наричано по-нататък „обжалваното решение“), с което по-специално добавя наименованието на жалбоподателя в списъка на лицата и образуванията, изброени в приложение II към Решение 2010/413.
5
На същата дата Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 1245/2011 за прилагане на Регламент (ЕС) № 961/2010 (ОВ L 319, стр. 11), с който по-специално добавя наименованието на жалбоподателя в списъка, съдържащ се в приложение VIII към Регламент № 961/2010.
6
В обжалваното решение Съветът мотивира замразяването на финансовите средства и икономическите ресурси на жалбоподателя по следния начин:
„[Клон на] Sakhte Turbopomp va Kompressor (SATAK) (изв[естно] също като Turbo Compressor Manufacturer, TCMFG)[, дружество, посочено от ЕС]“.
7
С писмо от 5 декември 2011 г. Съветът уведомява жалбоподателя за включването му в списъка на лицата и образуванията, изброени в приложение II към Решение 2010/413 и в приложение VIII към Регламент № 961/2010. Писмото е върнато в Съвета с отбелязване „променен адрес“, направено от иранските пощенски служби.
8
С писмо от 9 февруари 2012 г. жалбоподателят отправя искане до Съвета да преразгледа решението за включването му в списъка на лицата и образуванията, изброени в приложение II към Решение 2010/413 и в приложение VIII към Регламент № 961/2010.
Производство и искания на страните
9
На 13 февруари 2012 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
10
С отделна молба, подадена на същата дата в секретариата на Общия съд, жалбоподателят прави искане делото да се разгледа по реда на бързото производство съгласно член 76а от Процедурния правилник на Общия съд.
11
С решение от 13 март 2012 г. Общият съд (четвърти състав) уважава това искане.
12
Устните състезания и отговорите на страните на въпросите, поставени устно от Общия съд, са изслушани в съдебното заседание от 11 юли 2012 г.
13
Жалбоподателят моли Общия съд:
—
да отмени обжалваното решение в частта, която се отнася до него,
—
да предприеме процесуално-организационни действия съгласно член 64 от Процедурния правилник на Общия съд, като разпореди на Съвета да представи всички документи, свързани с обжалваното решение, доколкото се отнасят до жалбоподателя,
—
да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.
14
Съветът моли Общия съд:
—
да отхвърли жалбата като неоснователна,
—
да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
15
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква четири правни основания. Първото е изведено от явна грешка при преценката на фактите, на които се основава обжалваното решение, второто, от нарушение на правото на справедлив процес и на ефективна съдебна защита, третото, от нарушение на принципа на пропорционалност, и четвъртото, от неизпълнение на задължението за мотивиране и от нарушение на правото на изслушване.
16
В рамките на първото правно основание, на първо място, жалбоподателят твърди, че никога не е бил клон на Sakhte Turbopomp va Kompressor (SATAK) и че последното никога не е било негов клон. На второ място, Съветът смесвал свързаното с жалбоподателя дружество Turbo Compressor Manufacturer (TCMFG) със SATAK. На трето място, тъй като не разполага никакви фактически данни или доказателства, че TCMFG е участвало в чувствителни по отношение на разпространението ядрени дейности или в разработването на системи за доставка на ядрено или друго оръжие, жалбоподателят счита, че Решение 2011/299/ОВППС на Съвета от 23 май 2011 година за изменение на Решение 2010/413 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 136, стр. 65), с което Съветът по-специално е добавил TCMFG в списъка на лицата и образуванията, изброени в приложение II към Решение 2010/413, е незаконосъобразно, доколкото се отнася до TCMFG. На четвърто място, към датата на приемане на обжалваното решение вече не е съществувало никакво кръстосано участие в капитала между него и TCMFG, тъй като, от една страна, на 6 юни 2011 г. цялото участие на TCMFG в капитала му е продадено на D., и от друга страна, цялото участие на жалбоподателя в капитала на TCMFG е продадено на Sa.
17
Съветът оспорва основателността на доводите на жалбоподателя.
18
Съгласно съдебната практика съдебният контрол за законосъобразност на акт за приемане на ограничителни мерки спрямо даден субект включва и преценката на фактите и обстоятелствата, които се изтъкват, за да го обосноват, както и проверката на доказателствата и информацията, на които се основава тази преценка (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 14 октомври 2009 г. по дело Bank Melli Iran/Съвет, T-390/08, Сборник, стр. II-3967, точки 37 и 107).
19
Освен това съгласно постоянната съдебна практика законосъобразността на акт на Съюза се преценява в зависимост от фактическите и правните обстоятелства, които са налице към датата на приемане на акта (вж. по аналогия Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г. по дело Roquette Frères/Комисия, T-322/01, Сборник, стр. II-3137, точка 325 и цитираната съдебна практика).
20
В настоящия случай Съветът мотивира замразяването на финансовите средства и икономическите ресурси на жалбоподателя по следния начин:
„[Клон на] Sakhte Turbopomp va Kompressor (SATAK) (изв[естно] също като Turbo Compressor Manufacturer, TCMFG)[, дружество посочено от ЕС]“.
21
Следва да се отбележи, че жалбоподателят признава, че е бил свързан с TCMFG, но представя няколко документа, доказващи, че към датата на приемане на обжалваното решение, 1 декември 2011 г., вече не съществувало никакво кръстосано участие в капитала между него и това дружество, така че твърдението на Съвета, че към този момент жалбоподателят е бил клон на TCMFG, трябва да се счита за фактическа грешка.
22
Така от материалите по преписката е видно, че на 6 юни 2011 г. TCMFG е продало изцяло на D. участието си в капитала на дружеството жалбоподател. В това отношение жалбоподателят представя препис от нотариалния акт, както и копие от документ от 6 юни 2011 г., удостоверяващ заплащането на продажната цена от 363036010000 ирански риали (IRR) (23970600 EUR). Освен това той представя копие от доказателство, че на иранската данъчна администрация е заплатена такса за посочената продажба в размер на 14521440400 IRR (958825 EUR). Накрая, необходимо е да се отбележи, както посочва и жалбоподателят, че протоколът от общото събрание на неговия управителен съвет от 13 юни 2011 г. потвърждава продажбата от TCMFG на D. на участието в капитала му.
23
Също така жалбоподателят представя документи, доказващи, че вече не притежава нито една акция на TCMFG. По-специално той представя доказателство, че на 8 юни 2011 г. е продал на Sa. участието си в капитала на TCMFG, а именно копие от документ, удостоверяващ заплащането на продажната цена от 160772410000 IRR (10612500 EUR), както и копие от доказателство, че на иранската данъчна администрация е заплатена такса за посочената продажба в размер на 6430896400 IRR (424621 EUR).
24
В съдебното заседание Съветът признава, че не оспорва достоверността на тези факти. При това положение следва да се приеме, че макар до 6 юни 2011 г. TCMFG да е притежавало акции на жалбоподателя, обжалваното решение се основава на погрешна фактическа предпоставка, като се има предвид, че както бе отбелязано в точка 19 по-горе, законосъобразността на това решение трябва да се преценява към датата на приемането му, а именно към 1 декември 2011 г. — датата, на която TCMFG изцяло е препродало посочените акции.
25
Доводите на Съвета не могат да опровергаят този извод.
26
В писмената си защита Съветът поддържа, че продажбата на кръстосаното участие на TCMFG и жалбоподателя в капитала им е извършена само за да се създаде привидност за разделяне на дружествата и да се прикрият действителните участия в капитала им, което означава, че мотивите, обосноваващи включването на жалбоподателя в списъка на лицата и образуванията, изброени в приложение II към Решение 2010/413, са били валидни към датата на приемане на обжалваното решение и продължават да са налице. Освен това в съдебното заседание той твърди, че въпреки посочената продажба TCMFG продължава да е свързано с жалбоподателя.
27
В това отношение следва да се напомни, че както бе отбелязано в точка 20 по-горе, Съветът само се е позовал в обжалваното решение на обстоятелството, че жалбоподателят е клон на SATAK, известно също като TCMFG. Той не е посочил, че макар TCMFG да не притежава вече никакво участие в капитала на дружеството жалбоподател, то упражнява de facto контрол върху него, като разделянето на участията в капитала им е операция, чието предназначение е да се заобиколи прилагането на нормативните разпоредби, позволяващи на Съвета да включи в списъка на лицата и образуванията, изброени в приложение II към решение 2010/413, образуванията, които са притежавани или са под контрола на лица и образувания, пряко свързани с или подпомагащи чувствителни по отношение на разпространението ядрени дейности или разработването на системи за доставка на ядрено или друго оръжие.
28
Освен това следва да се посочи, че в съдебното заседание Съветът изрично признава, че в рамките на писмената си защита, както и в устната фаза на производството, е развил нови мотиви, за да обоснове включването на жалбоподателя в посочения списък, доколкото не е разполагал с относимите данни в подкрепа на тези мотиви, когато е прието обжалваното решение.
29
Общият съд отбелязва обаче, че законосъобразността на обжалваното решение може да се преценява само на базата на фактическите и правните обстоятелства, въз основа на които то е прието, а не на обстоятелства, за които Съветът е узнал след приемането на това решение, дори когато счита, че с посочените обстоятелства може надлежно да се обоснове приемането на решението. Всъщност Общият съд не може да приеме направеното от Съвета предложение да се заменят в крайна сметка мотивите, на които се основава това решение (вж. по аналогия Решение на Общия съд от 28 март 2012 г. по дело Egan и Hackett/Парламент, T-190/10, точки 102 и 103, както и цитираната съдебна практика).
30
Предвид изложените по-горе съображения първото правно основание следва да бъде уважено. Ето защо обжалваното решение следва да се отмени в частта, която се отнася до жалбоподателя, като не е необходимо нито да се разглеждат останалите правни основания и доводи на страните, нито да се разпореди на Съвета да представи документите, посочени от жалбоподателя в рамките на второто му искане.
По съдебните разноски
31
По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Съветът е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати разноските в съответствие с исканията на жалбоподателя.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)
реши:
1)
Отменя Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран в частта, която се отнася до Oil Turbo Compressor Co. (Private Joint Stock).
2)
Съветът на Европейския съюз понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Oil Turbo Compressor.
Pelikánová
Jürimäe
Van der Woude
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 26 октомври 2012 година.
Подписи
( *1 ) Език на производството: немски.
Full & Egal Universal Law Academy