7.7.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 200/19
Жалба, подадена на 14 май 2012 г. — Германия/Комисия
(Дело T-198/12)
2012/C 200/39
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Федерална република Германия (представители: T. Henze и A. Wiedmann)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени връченото му на 2 март 2012 г. решение C(2012) 1348 окончателен на Комисията от 1 март 2012 г. относно националните разпоредби, нотифицирани от правителството на Федерална република Германия, с които се запазват граничните стойности за олово, барий, арсен, антимон, живак, нитрозамини и нитрозиращи вещества в детските играчки след като започне да се прилага Директива 2009/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно безопасността на детските играчки,
доколкото с това решение не се одобряват нотифицираните национални разпоредби, с които се запазват граничните стойности за елементите антимон, арсен и живак (член 1, параграф 1) и
доколкото с това решение се одобряват само за срок до 21 юли 2013 г. нотифицираните национални разпоредби, с които се запазват граничните стойности за елементите олово и барий (член 1, параграфи 2 и 3);
—
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага по същество следните основания:
1.
Нарушаване на договорите по член 263, втора алинея, трето предложение ДФЕС, във връзка с член 114 ДФЕС поради недопустимост на обвързването на одобрението по отношение на оловото и бария от определен срок
Жалбоподателят изтъква, че в частта му, с която Комисията одобрява само за определен срок — до 21 юли 2013 г. нотифицираните национални разпоредби за запазване на граничните стойности на оловото и бария, оспорваното решение нарушава Договорите по смисъла на член 263, втора алинея, трето предложение ДФЕС, тъй като с предвиждането на специален срок се заобикаля системата от срокове и презюмпцията за одобрение по член 114 ДФЕС.
2.
Съществено процесуално нарушение по смисъла на член 263, втора алинея, второ предложение ДФЕС поради нарушението на задължението за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС по отношение на предвиждането на определен срок да одобрението на стойностите на оловото и бария
Според жалбоподателя Комисията нарушава задължението за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС, като по този начин допуска съществено процесуално нарушение по смисъла на член 263, втора алинея, второ предложение ДФЕС дотолкова, доколкото одобрява само за определен срок — до 21 юли 2013 г. — нотифицираните национални разпоредби за запазване на граничните стойности на елементите олово и барий.
3.
Злоупотреба с власт по смисъла на член 263, втора алинея, четвърто предложение ДФЕС в резултат на срочното одобрение на стойностите на оловото и бария
4.
Нарушаване на договорите по член 263, втора алинея, трето предложение ДФЕС в резултат на погрешното прилагане на критерия за преценката по член 114, параграфи 4 и 6 ДФЕС по отношение на антимона, арсена и живака
Според жалбоподателя дотолкова, доколкото основава решението си на извода, че федералното правителство не е доказало, че Директива 2009/48/ЕО (1) повече не е в състояние да предостави подходящо ниво на закрила, съответно че е свързана с рискове за човешкото здраве, Комисията нарушава договорите по член 263, втора алинея, трето предложение ДФЕС, тъй като прилага погрешно критерия по член. 114, параграфи 4 и 6 ДФЕС при преценката дали и доколко запазването на националните разпоредби след издаването на дадена мярка за хармонизиране е следвало да се одобри поради наличието на особено важни нужди по смисъла на член 36 ДФЕС.
Според жалбоподателят в съответствие с Решението на Съда по дело Дания/Комисия C-3/00, приложимият критерий е дали направилата искането държава членка е доказала, че националните разпоредби гарантират по-високо ниво на защита на общественото здраве в сравнение със защитата, предоставяна съгласно общностната мярка за хармонизиране, както и че тези разпоредби не надхвърлят необходимото за постигането на тази цел.
5.
Нарушаване на договорите по член 263, втора алинея, трето предложение ДФЕС поради допускането на правни и фактически грешки при прилагането на член 114, параграфи 4 и 6 ДФЕС по отношение на концентрациите на антимон, арсен и живак
Според жалбоподателя дотолкова, доколкото Комисията основава решението си на извода, че федералното правителство не е доказало, че националните разпоредби гарантират по-високо ниво на защита, отколкото Директива 2009/48/ЕО, оспорваното решение нарушавало също така член 114, параграфи 4 и 6 ДФЕС, а следователно и договорите по смисъла на член 263, втора алинея, трето предложение ДФЕС, тъй като националните разпоредби относно граничните стойности на елементите арсен, антимон и живак в детските играчки в действителност предоставяли по-високо ниво на защита за здравето на децата, отколкото Директива 2009/48/ЕО, разпоредбите не надхвърляли необходимото за постигането на тази цел, а в подкрепа на доводите си федералното правителство представило достатъчно доказателства по смисъла на практиката на Съда.
(1) Директива 2009/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 година относно безопасността на детските играчки (ОВ L 170, стр. 1).
Full & Egal Universal Law Academy