4.8.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 235/14
Жалба, подадена на 5 юни 2012 г. — Vestel Iberia/Комисия
(Дело T-249/12)
2012/C 235/34
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Vestel Iberia, SL (Мадрид, Испания) (представители: адв. P. De Baere и адв. P. Muñiz)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска Общият съд:
—
да отмени Решение на Комисията COM (2010) 22, окончателен, от 18 януари 2010 г., установяващо основателността на последващото вземане под отчет на вносни мита и неоснователността на тяхното опрощаване в конкретния случай (REM 02/08), което е връчено на жалбоподателя на 12 април 2012 г.;
—
да осъди ответника да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателят излага три правни основания в подкрепа на своята жалба.
1.
С първото правно основание се твърди, че
—
вносните мита били взети под отчет в противоречие с член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс на Общността (МКО) (1), тъй като ответникът погрешно приел, че утвърденото по отношение на вноса от трети страни антидъмпингово законодателство се прилага автоматично спрямо стоки в свободно обращение в рамките на митническия съюз ЕС — Турция, вследствие от което ответникът неправилно не е уведомил търговците, че разглежданият антидъмпингов регламент е приложим и спрямо стоките в свободно обращение в рамките на митническия съюз ЕС — Турция. При условията на евентуалност се твърди, че турските власти допуснали грешка, потвърждавайки, че налаганите спрямо стоки от трети страни автидъмпингови сборове не са приложими спрямо стоки в свободно обращение в рамките на митническия съюз ЕС — Турция. Освен това испанските митнически власти също допуснали грешка като приели, че придружените от сертификат ATR стоки не се облагат с допълнителни сборове или не могат да са обект на мерки за търговска защита и не уведомили икономическите оператори, че техният внос от Турция може да бъде обект на търговски мерки дори ако тези стоки са в свободно обращение.
2.
С второто правно основание се твърди, че
—
допуснатата от компетентните митнически органи грешка не е можело да се установи по разумен начин от задълженото по плащането лице, което действало добросъвестно и в съответствие с всички законодателни разпоредби, в сила по отношение на митническото деклариране.
3.
С третото правно основание се твърди, че
—
жалбоподателят се намирал в особена хипотеза спрямо член 239 от МКО и не можело да му се вменяват недобросъвестно поведение или груба небрежност съгласно член 239 от МКО.
(1) Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58).
Full & Egal Universal Law Academy