26.1.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 26/60
Жалба, подадена на 15 ноември 2012 г. — Ryanair/Комисия
(Дело T-500/12)
2013/C 26/120
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Ryanair Ltd (Дъблин, Ирландия) (представители: B. Kennelly, Barrister, E. Vahida и I. Metaxas-Maragkidis, lawyers)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени член 1 от Решение на Комисията от 25 юли 2012 г. относно държавна помощ SA.29064 (2011/C ex 2011/NN), с което се установява, че диференцираните ставки на ирландския данък върху въздушните пътувания („air travel tax“, наричан по-нататък „ATT“), прилагани между 30 март 2009 г. и 1 март 2011 г., съставляват неправомерна държавна помощ, несъвместима с член 107, параграф 1 ДФЕС,
—
да отмени членове 4, 5 и 6 от това решение, и
—
да осъди ответника да заплати разноските по настоящото производство, включително разноските на жалбоподателя.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет правни основания.
1.
По първото правно основание той твърди, че Комисията е допуснала грешка при прилагането на правото, като е установила, че ставката на ATT от 10 EUR е „нормалната“, или легитимната „стандартна“ ставка, въпреки че всъщност във всички меродавни периоди тази по-висока ставка е била незаконна от гледна точка на правото на Европейския съюз.
2.
По второто правно основание твърди, че Комисията е допуснала явни грешки при преценката на предимството, предоставено с режима на ATT, като е установила, че Ryanair и Aer Arann са се намирали в еднакво положение, що се отнася до осигуряваното от режима на ATT икономическо и конкурентно предимство, а същевременно изобщо не е съобразила особените конкурентни последици на ATT за отношенията между Ryanair и Aer Lingus, и поради това неправилно е преценила твърдяното предимство, което Ryanair е получила спрямо други, неирландски превозвачи, и не е взела предвид вредите, понесени от Ryanair поради благоприятните последици от ATT за конкурентите на Ryanair.
3.
По третото правно основание твърди, че с решението си да изиска възстановяване на помощта Комисията е допуснала явни грешки в преценката, като е отнела дискреционното правомощие на Ирландия да прецени в каква степен държавната помощ нарушава конкуренцията и съответно да възстанови предишното положение, като не е анализирала значението на възможността на заинтересованите авиокомпании да отразят данъка в заплащаната от клиентите им цена и като не е съобразила вредите за конкуренцията, които ще настъпят в резултат от комбинацията между решението за възстановяване на помощта и правото на „облагодетелствалите се“ според нея авиокомпании да им бъде върнат събраният данък съгласно правото на Съюза и ирландското право.
4.
По четвъртото правно основание твърди, че Комисията не е уведомила Ryanair за решението за възстановяване на помощта, което обаче е била длъжна да направи съгласно член 6 от Регламент (ЕО) № 659/1999 (1) и член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
5.
По петото правно основание твърди, че Комисията не е изпълнила задължението да мотивира решенията си, тъй като не е посочила причините, поради които в отклонение от постоянната практика е квалифицирала ставката от 10 EUR като незаконна от гледна точка на правото на Съюза и същевременно като „нормална“ и „легитимна“ референтна ставка, и тъй като не е анализирала икономическите и конкурентните последици от разглежданата мярка.
(1) Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).
Full & Egal Universal Law Academy