23.2.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 65/4
Решение на Съда (първи състав) от 18 декември 2014 г. (преюдициални запитвания от Hoge Raad der Nederlanden — Нидерландия) — Staatssecretaris van Financiën/Schoenimport „Italmoda“ Mariano Previti vof (C-131/13), T BV (C-163/13), T Mobile Phone’s BV (C-164/13)/Staatssecretaris van Financiën
(Съединени дела C-131/13, C-163/13 и C-164/13) (1)
((Преюдициални запитвания - ДДС - Шеста директива - Преходен режим на търговията между държавите членки - Стоки, изпратени или превозени в рамките на Общността - Данъчна измама, извършена в държавата членка на пристигане - Вземане предвид на данъчната измама в държавата членка на изпращане - Отказ да се признаят правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване - Липса на разпоредби на националното право))
(2015/C 065/05)
Език на производството: нидерландски
Запитваща юрисдикция
Hoge Raad der Nederlanden
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Staatssecretaris van Financiën (C-131/13), T BV (C-163/13), T Mobile Phone’s BV (C-164/13)
Ответници: Schoenimport „Italmoda“ Mariano Previti vof (C-131/13), Staatssecretaris van Financiën (C-163/13 и C-164/13)
Диспозитив
1)
Преюдициалните въпроси, поставени от Hoge Raad der Nederlanden по дела C-163/13 и C-164/13, са недопустими.
2)
Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 95/7/ЕО на Съвета от 10 април 1995 г., трябва да се тълкува в смисъл, че националните административни и съдебни органи следва да откажат на данъчнозадължено лице, в рамките на вътреобщностна доставка, ползването на правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване на данък върху добавената стойност дори ако в националното право няма разпоредби, предвиждащи такъв отказ, стига с оглед на обективни фактори да е установено, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че със сделката, посочена като основание за съответното право, е участвало в измама с данък върху добавената стойност, извършена в рамките на верига от доставки.
3)
Шеста директива 77/388, изменена с Директива 95/7, трябва да се тълкува в смисъл, че на данъчнозадълженото лице, което е знаело или е трябвало да знае, че със сделката, посочена като основание за правата на приспадане, на освобождаване или на възстановяване на данък върху добавената стойност, е участвало в измама с данък върху добавената стойност, извършена в рамките на верига от доставки, може да бъде отказано ползването на тези права, независимо че посочената измама е извършена в държава членка, различна от държавата членка, в която е поискано ползването на въпросните права, и че това данъчнозадължено лице е спазило в последната държава членка формалните условия, предвидени от националното законодателство за ползването на тези права.
(1) ОВ C 171, 15.6.2013 г.
Full & Egal Universal Law Academy