4.8.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 253/11
Решение на Съда (четвърти състав) от 5 юни 2014 г. (преюдициално запитване от High Court of Ireland — Ирландия) — I/Health Service Executive
(Дело C-255/13) (1)
((Преюдициално запитване - Социална сигурност - Регламент (ЕО) № 883/2004 - Член 19, параграф 1 и член 20, параграфи 1 и 2 - Регламент (ЕО) № 987/2009 - Член 11 - Гражданин на държава членка, осигурен в държавата по пребиваване - Сериозно и внезапно заболяване по време на почивка в друга държава членка - Лице, принудено да остане единадесет години във втората държава поради заболяването си и възможността да получи специализирани медицински грижи в близост до мястото, където живее - Предоставяне на обезщетения в натура във втората държава - Понятия „пребиваване“ и „престой“))
2014/C 253/14
Език на производството: английски
Запитваща юрисдикция
High Court of Ireland
Страни в главното производство
Жалбоподател: I
Ответник: Health Service Executive
Предмет
Преюдициално запитване — High Court of Ireland — Тълкуване на член 19, параграф 1 и член 20, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (OB L 166, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82, поправка, OB L 33, 2008 г., стр. 12) — Понятие за „престой“ в държава членка, различна от компетентната държава членка — Гражданин на държава членка, който страда от 11 години от сериозно засягане на здравето, проявило се за първи път по време на престой с ваканционна цел във втора държава членка — Граждани, принуден да остане на територията на втората държава членка поради здравословното си състояние
Диспозитив
Член 1, букви й) и к) от Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на член 19, параграф 1 или член 20, параграфи 1 и 2 от този регламент, когато гражданин на Съюза, който пребивава в една държава членка, заболее сериозно и внезапно по време на почивка в друга държава членка и се окаже принуден да остане единадесет години в тази държава поради заболяването си и възможността да получи специализирани медицински грижи в близост до мястото, където живее, следва да се счита, че е налице „престой“ на този гражданин в последната държава членка, ако обичайният център на интересите му е в първата държава членка. Националната юрисдикция е тази, която трябва да определи кой е обичайният център на интересите на този гражданин, като прецени всички относими обстоятелства и вземе предвид неговото намерение, изведено от тези обстоятелства, при което не може единствено въз основа на факта, че посоченият гражданин е останал дълго време във втората държава членка, взет като такъв и сам по себе си, да приеме, че той пребивава в тази държава.
(1) ОВ C 189, 29.6.2013 г.
Full & Egal Universal Law Academy