17.11.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 409/14
Решение на Съда (седми състав) от 11 септември 2014 г. (преюдициално запитване от Eparchiako Dikastirio Lefkosias — Кипър) — Sotiris Papasavvas/O Fileleftheros Dimosia Etaireia Ltd и др.
(Дело C-291/13) (1)
((Преюдициално запитване - Директива 2000/31/ЕО - Приложно поле - Спор във връзка с клевета))
2014/C 409/20
Език на производството: гръцки
Запитваща юрисдикция
Eparchiako Dikastirio Lefkosias
Страни в главното производство
Ищец: Sotiris Papasavvas
Ответници: O Fileleftheros Dimosia Etaireia Ltd, Takis Kounnafi, Giorgios Sertis
Диспозитив
1)
Член 2, буква а) от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „услуги на информационното общество“ по смисъла на тази разпоредба обхваща онлайн информационни услуги, срещу които доставчикът не получава възнаграждение от получателя на услугите, а приходи от реклами, разпространявани на даден уебсайт.
2)
Директива 2000/31 допуска прилагането на режим на гражданска отговорност за клевета в случай като този по главното производство.
3)
Предвидените в членове 12 — 14 от Директива 2000/31 ограничения на гражданската отговорност не се отнасят до случая на медийно дружество издател, разполагащо с уебсайт, на който е публикувано електронното издание на вестник, като приходите на това дружество произтичат от търговски реклами, разпространявани на този уебсайт, доколкото то е наясно с публикуваната информация и упражнява контрол върху нея, независимо дали достъпът до посочения уебсайт е свободен или срещу заплащане.
4)
Предвидените в членове 12 — 14 от Директива 2000/31 ограничения на гражданската отговорност могат да намерят приложение при спорове между частноправни субекти относно гражданската отговорност за клевета, ако са изпълнени условията, посочени в тези членове.
5)
Членове 12 — 14 от Директива 2000/31 не позволяват на доставчик на услуга на информационното общество да се противопостави на образуването на съдебно производство по предявен срещу него иск за гражданска отговорност, а следователно и на постановяването на привременни мерки от страна на национална юрисдикция. Доставчикът на услуги може да се позове на ограниченията на отговорността, предвидени в тези членове, в съответствие с разпоредбите на националното право, които ги транспонират, или за целите на съответстващото му тълкуване, при липса на транспониране. При все това в рамките на спор като този по главното производство Директива 2000/31 не може сама по себе си да поражда задължения за частноправен субект и следователно позоваването на тази директива не е възможно срещу такъв частноправен субект.
(1) ОВ C 207, 20.7.2013 г.
Full & Egal Universal Law Academy