8.12.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 439/11
Решение на Съда (пети състав) от 9 октомври 2014 г. (преюдициално запитване от Административен съд — Варна — България) — „Траум“ ЕООД/Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите
(Дело C-492/13) (1)
((Преюдициално запитване - Данъчни въпроси - ДДС - Директива 2006/112/ЕО - Член 138, параграф 1 - Освобождавания на вътреобщностни сделки - Нерегистриран за целите на ДДС получател - Задължение на продавача да установи истинността на подписа на получателя или на неговия представител - Принципи на пропорционалност, правна сигурност и закрила на оправданите правни очаквания - Директен ефект))
(2014/C 439/15)
Език на производството: български
Запитваща юрисдикция
Административен съд — Варна
Страни в главното производство
Жалбоподател:„Траум“ ЕООД
Ответник: Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите
Диспозитив
1)
Член 138, параграф 1 и член 139, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88/ЕС на Съвета от 7 декември 2010 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат при обстоятелства като разглежданите в главното производство данъчната администрация на държава членка да откаже възможността за упражняване на правото на освобождаване от данък върху добавената стойност във връзка с вътреобщностна доставка, поради това че получателят не е бил регистриран за целите на този данък в друга държава членка, а доставчикът не е доказал нито истинността на подписа в документите, приложени към декларацията във връзка с доставката, за която се твърди, че е освободена, нито представителната власт на лицето, подписало тези документи от името на получателя, при положение че доказателствата, обосноваващи правото на освобождаване, представени от доставчика в подкрепа на декларацията му, са в съответствие със списъка с документи, които следва да бъдат представени на тази администрация, предвиден в националното право, и тези доказателства първоначално са били приети от посочената администрация като обосноваващи доказателства, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.
2)
Член 138, параграф 1 от Директива 2006/112, изменена с Директива 2010/88, трябва да се тълкува в смисъл, че поражда директен ефект, позволяващ на данъчнозадължените лица да се позовават на него срещу държавата пред националните юрисдикции във връзка с освобождаването от начисляване на данък върху добавената стойност при вътреобщностна доставка.
(1) ОВ C 344, 23.11.2013 г.
Full & Egal Universal Law Academy