24.8.2015
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 279/10
Решение на Съда (втори състав) от 25 юни 2015 г. (преюдициално запитване от Lietuvos Aukščiausiasis Teismas — Литва) — в производства, образувани по жалби на „Indėlių ir investicijų draudimas“ VI, Virgilijus Vidutis Nemaniūnas
(Дело C-671/13) (1)
((Преюдициално запитване - Директиви 94/19/ЕО и 97/9/ЕО - Схеми за гарантиране на депозитите и обезщетяване на инвеститорите - Спестовни и инвестиционни инструменти - Финансов инструмент по смисъла на Директива 2004/39/ЕО - Изключване от режима на гарантиране - Директен ефект - Условия, за да се ползват лицата от предвиденото от Директива 97/9/ЕО))
(2015/C 279/11)
Език на производството: литовски
Запитваща юрисдикция
Lietuvos Aukščiausiasis Teismas
Страни в главното производство
„Indėlių ir investicijų draudimas“ VI, Virgilijus Vidutis Nemaniūnas
В присъствието на: Vitoldas Guliavičius, bankas „Snoras“ AB, в ликвидация
Диспозитив
1)
Член 7, параграф 2 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламента и на Съвета от 11 март 2009 г., и точка 12 от приложение I към нея трябва да се тълкуват в смисъл, че държавите членки могат да изключат от режима на гарантиране, предвиден от тази директива, депозитните сертификати, издадени от кредитна институция, ако тези сертификати са прехвърлими ценни книжа — което следва да се провери от запитващия съд — без да е необходимо да се уверят, че тези сертификати разкриват всички характеристики на финансов инструмент по смисъла на Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на Директиви 85/611/ЕИО и 93/6/ЕИО на Съвета и Директива 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/ЕИО на Съвета.
2)
Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, и Директива 97/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 март 1997 година относно схемите за обезщетение на инвеститорите трябва да се тълкуват в смисъл, че когато вземания към кредитна институция може да бъдат определени едновременно като „депозити“ по смисъла на тази Директива 94/19 и като „инструменти“ по смисъла на Директива 97/9, но националният законодател се е възползвал от предоставената с точка 12 от приложение I към посочената Директива 94/19 възможност да изключи тези вземания от предвидената от последната директива схема за гарантиране, това изключване не може да води до изключване на вземанията и от схемата за защита, предвидена от Директива 97/9, ако не са налице условията по член 4, параграф 2 от последната.
3)
Член 2, параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директива 97/9 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главните производства, според която схемата за обезщетяване, предвидена от тази директива, може да се ползва само ако съответната кредитна институция е прехвърлила или използвала съответните парични средства или ценни книжа без съгласието на инвеститора.
4)
Директива 97/9 трябва да се тълкува в смисъл, че ако счита, че в главните производства тази директива се изтъква срещу организация, която отговаря на необходимите условия, за да ѝ бъдат противопоставими разпоредбите на посочената директива, запитващата юрисдикция е длъжна да не приложи национална правна уредба като разглежданата в главните производства, според която предвидената от същата директива схема за обезщетяване може да се ползва само ако съответната кредитна институция е прехвърлила или използвала въпросните парични средства или ценни книжа без съгласието на инвеститора.
(1) ОВ C 71, 8.3.2014 г.
Full & Egal Universal Law Academy