22.2.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 52/23
Определение на Съда (осми състав) от 12 декември 2013 г. (преюдициално запитване от Tribunale ordinario di Aosta — Италия) — Rocco Papalia/Comune di Aosta
(Дело C-50/13) (1)
(Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Социална политика - Директива 1999/70/ЕО - Клауза 5 от Рамковото споразумение относно срочната работа - Публичен сектор - Последователни договори - Злоупотреба - Поправяне на вредата - Условия за обезщетение в случай на незаконно определяне на срок по трудов договор - Принципи на равностойност и ефективност)
2014/C 52/39
Език на производството: италиански
Запитваща юрисдикция
Tribunale ordinario di Aosta
Страни в главното производство
Ищец: Rocco Papalia
Ответник: Comune di Aosta
Предмет
Преюдициално запитване — Tribunale ordinario di Aosta — Тълкуване на Клауза 5 от Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, стp. 43; Специално издание на български език, глава 5, том 5, стр. 129) — Публична администрация — Обезщетение в случай на незаконно определяне на срок по трудов договор — Условия — Доказване на претърпените вреди — Необходимост да се докаже отказ от по-добри предложения за работа
Диспозитив
1.
Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 година, което е включено в приложение към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между CES, UNICE и CEEP, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска мерки, предвидени в национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която, в случай на използване при условията на злоупотреба от публичен работодател на последователни срочни трудови договори, предвижда само правото на съответния работник да получи обезщетение за вредите, които счита, че е претърпял вследствие на това, с изключение на всяко трансформиране на срочното трудово правоотношение в трудово правоотношение с неопределена продължителност, когато правото на това обезщетение е обусловено от задължението за този работник да докаже, че е трябвало да се откаже от по-добри възможности за работа, ако това задължение има за последица да направи на практика невъзможно или прекомерно трудно упражняването от посочения работник на правата, предоставени от правото на Съюза.
2.
Запитващата юрисдикция следва да прецени до каква степен вътрешноправните разпоредби, целящи да санкционират злоупотребата на публичната администрация с последователни срочни трудови договори или правоотношения, съответстват на тези принципи.
(1) ОВ C 147, 25.5.2013 г.
Full & Egal Universal Law Academy