ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
P. MENGOZZI
представено на 17 юли 2014 година ( 1 )
Дело C‑393/13 P
Съвет на Европейския съюз
срещу
Alumina d.o.o.
„Обжалване — Дъмпинг — Регламент за изпълнение (ЕС) № 464/2011 — Внос на зеолит А на прах с произход от Босна и Херцеговина — Регламент (ЕО) № 1225/2009 — Член 2 — Нормална стойност — Обичайни търговски условия“
1.
С жалбата си Съветът на Европейския съюз иска от Съда да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз по дело Alumina/Съвет ( 2 ) (наричано по-нататък „обжалваното решение“), с което Общият съд отменя Регламент за изпълнение (ЕС) № 464/2011 на Съвета от 11 май 2011 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на зеолит А на прах с произход от Босна и Херцеговина ( 3 ) (наричан по-нататък „спорният регламент“), доколкото същият засяга дружество Alumina d.o.o. (наричано по-нататък „Alumina“), жалбоподател в първоинстанционното производство.
2.
Жалбата на Съвета е насочена срещу направеното от Общия съд тълкуване на понятието за „продажби, осъществени при обичайни търговски условия“, което е уредено в член 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност ( 4 ) (наричан по-нататък „основният регламент“).
3.
По същество настоящата жалба повдига следния правен въпрос, а именно продажбите, при които цената включва премия, предназначена да покрие риска от забавено плащане или неплащане от страна на купувача на съответните стоки вследствие от финансовото му състояние, представляват ли продажби, осъществени при „обичайни търговски условия“, така че да трябва да бъдат взети предвид при изчисляване на нормалната стойност, която трябва да се сравни с експортната цена, за да се установи дали е налице дъмпинг? Според Съвета, като отговаря отрицателно на този въпрос в обжалваното решение, Общият съд допуска грешка при прилагане на правото, що се отнася до тълкуването на понятието „сделки при обичайни търговски условия“. Ето защо той иска от Съда да отмени това решение.
I – Правна уредба
4.
Член 2, параграфи 1—4 и 6 от основния регламент, гласи по-специално:
„1. Нормалната стойност се основава обикновено на реално платената или подлежаща на плащане цена от независими купувачи в страната на износа при обичайни търговски условия.
Когато обаче износителят в страната на износа не произвежда или не търгува със сходен продукт, нормалната стойност може да се определи на основата на цените на други продавачи или производители.
Цените по сделки между страни, които се явяват съдружници или които прилагат компенсационно споразумение помежду си, не се считат за част от обичайните търговски условия и не могат да служат като основа за определяне на нормалната стойност, освен ако се установи, че цените не са повлияни от връзката между тези страни.
[…]
2. Продажбите на сходен продукт, предназначен за вътрешния пазар, обикновено се използват за определяне на нормалната стойност, ако тези продажби съставляват 5 или повече процента от обема на продажбите на разглеждания продукт в Общността. Въпреки това, по-нисък обем на продажбите може да се използва, ако, например, практикуваните цени се считат за представителни за съответния пазар.
3. Когато няма продажби или има нисък обем на продажби на сходен продукт при обичайни търговски условия или когато поради специфичната пазарна ситуация такива продажби не позволяват да се направи точно сравнение, нормалната стойност на сходен продукт се определя на основата на разходите за производство в страната на произхода, увеличена с обосновани по размер разходи за реализация, общи и административни разходи и реализиране на печалба, или на основата на експортните цени, при обичайни търговски условия, при износ за съпоставима трета страна, при условие че тези цени са представителни.
[…]
4. Продажбите на сходен продукт на вътрешния пазар на страната на износа или експортните продажби за трета страна на цени под разходите (постоянни и променливи) за производство на единица продукция плюс разходите за реализация, общите и административни разходи, могат да не се считат за сключени при обичайни търговски условия по ценови причини и могат да не бъдат взети предвид при определяне на нормалната стойност, само ако е установено, че продажбите са реализирани за продължителен период от време в значителни количества и на цени, които не осигуряват покриването на всички разходи в разумен срок.
[…]
6. Размерът на разходите за реализация, общите и административните разходи и размерът на печалбата се определят на основата на действителните данни за производството и продажбите на сходен продукт при обичайни търговски условия, като данните се предоставят от разследвания износител или производителя. Когато тези размери не могат да бъдат определени на основата на тези данни, те могат да се определят на основата на:
а)
среднопретеглените действителни суми на други производители или износители, по отношение на които се провежда разследване на производството и продажбите на сходен продукт на вътрешния пазар на страната на произхода;
б)
действителните суми, приложими за разглеждания износител или производител, при обичайни търговски условия, по отношение на производството и продажбите на продукти от същата обща категория на вътрешния пазар на страната на произхода;
в)
всеки друг обоснован метод, при условие че размерът на определената чрез него печалба не превишава печалбата, обичайно реализирана от други износители или производители при продажба на продукти от същата обща категория на вътрешния пазар на страната на произхода“.
II – Обстоятелства, предхождащи спора
5.
Вследствие на подадена на 4 януари 2010 г. жалба, на 17 февруари 2010 г. Комисията публикува известие за откриване на антидъмпингова процедура по отношение на вноса на зеолит А на прах с произход от Босна и Херцеговина ( 5 ) — продукт, който се употребява като добавка при производството на сухи миещи средства и на омекотители за вода.
6.
На 15 ноември 2010 г. Комисията приема Регламент (ЕС) № 1036/2010 за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на зеолит А на прах с произход от Босна и Херцеговина ( 6 ) (наричан по-нататък „временният регламент“), с който налага временно антидъмпингово мито в размер на 28,1 % върху вноса на този продукт с произход от Босна и Херцеговина.
7.
Съгласно посочения регламент, от една страна, разследваният период обхваща периода 1 януари—31 декември 2009 г., а от друга, през този период групата Birac, част от която е Alumina, е единственият производител и износител на разглеждания продукт в Босна и Херцеговина ( 7 ).
8.
Също от временния регламент се установява, че при изчисляване на нормалната стойност Комисията прилага методологията, описана в член 2, параграф 3 от основния регламент, доколкото продажбите на Alumina на вътрешния пазар не са представителни по смисъла на член 2, параграф 2 от същия регламент. За да конструира нормалната стойност съгласно посочената методология, Комисията използва по-специално среднопретеглената печалба, реализирана от продажби на вътрешния пазар на сходния продукт, осъществени при обичайни търговски условия през разследвания период от групата Birac, към която принадлежи Alumina ( 8 ).
9.
С писма от 1 декември 2010 г. и от 19 март 2011 г. Alumina в частност изтъква, че извършеното от Комисията конструиране на нормалната стойност нарушава член 2, параграфи 3 и 6 от основния регламент, тъй като за тази цел Комисията използвала маржа на печалбата, реализирана от продажбите на единствения клиент на групата Birac в страната, при които е съществувал повишен риск от неплащане или забавено плащане, и при които съответно цената е била увеличена с 25 % като премия за този риск. Ето защо според Alumina тези сделки не са били сключени при обичайни търговски условия по смисъла на основния регламент и поради това не можели да се вземат предвид при конструиране на нормалната стойност.
10.
Със спорния регламент Съветът налага окончателно антидъмпингово мито от 28,1 % върху продукта зеолит А на прах с произход от Босна и Херцеговина, приложимо към нетната цена франко граница на Съюза преди обмитяване.
11.
Видно от този регламент, Съветът е отхвърлил довода на Alumina, че продажбите на вътрешния пазар не трябва да се считат за осъществени при обичайни търговски условия, като е посочил, че „разследването [е] установи[ло], че данните и доказателствата, предоставени от [групата] Birac, представляват надеждна основа за определяне на нормалната стойност“ ( 9 ).
III – Обжалваното решение
12.
С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 16 юни 2011 г., Alumina иска отмяната на спорния регламент, като в подкрепа на жалбата сочи две основания, изведени съответно от нарушение на член 2, параграфи 3 и 6 и на член 2, параграф 6 от основния регламент.
13.
В обжалваното решение Общият съд приема, че най-напред следва да се разгледа второто основание, а именно за неправилно прилагане на понятието „продажби, осъществени при обичайни търговски условия“. Така по същество Общият съд първо отхвърля първата част от това основание, в рамките на която Alumina твърди, че непредставителните продажби по смисъла на член 2, параграф 2 от основния регламент не можели да се считат за осъществени при обичайни търговски условия. След това Общият съд анализира втората част от второто основание. В нея Alumina твърди, че Съветът е допуснал грешка, като е приел за осъществени при обичайни търговски условия неговите продажби на разглеждания продукт на единствения му клиент в страната, въпреки че техните цени са били увеличени с 25 % като премия за риска от забавено плащане или неплащане.
14.
В това отношение Общият съд, най-напред, припомня в точки 26—30 от обжалваното решение, че конструирането на нормалната стойност по силата на член 2, параграфи 3 и 6 от основния регламент има за цел да установи нормална стойност, която е възможно най-близка до продажната цена на продукт, ако този продукт се продаваше в страната на произход или на износ при обичайни търговски условия. По-нататък Общият съд припомня съдебната практика, съгласно която понятието „сделки при обичайни търговски условия“, което според Общия съд е обективно по обхват, има за цел да изключи, при определяне на нормалната стойност, положенията, при които продажбите на вътрешния пазар не са сключени при обичайни условия. Според Общия съд това понятие може да се използва не само от институциите, но и от съответните оператори при наличие на обстоятелства, засягащи обичайния характер на разглежданите сделки.
15.
Що се отнася конкретно до разглежданата рискова премия, в точки 36—41 от обжалваното решение Общият съд приема, че тази премия не е част от стойността на продаваната стока, нито е свързана с нейните характеристики, а представлява насрещна престация за риска, който доставчикът поема, като продава стоки на определен клиент, и дължи съществуването и размера си на идентичността на този клиент. Ето защо според Общия съд отчитането на подобна рискова премия при конструирането на нормалната стойност въвежда в изчисляването фактор, който не е предназначен за установяването на цената, на която стоката би се продавала в страната на произход, а се отнася изключително до финансовия капацитет на конкретния национален купувач. Според Общия съд така отчитането на такава рискова премия изкуствено увеличава изчислената нормална стойност, като засяга валидността на това изчисляване, а следователно и валидността на преценката дали е налице дъмпинг.
16.
Въз основа на тези съображения Общият съд уважава жалбата и отменя спорния регламент в частта относно Alumina.
IV – Производството пред Съда и искания на страните
17.
На 11 юли 2013 г. Съветът подава в секретариата на Съда жалба срещу съдебното решение.
18.
В жалбата си Съветът иска от Съда:
—
да отмени обжалваното решение,
—
да отхвърли жалбата, подадена пред Общия съд, и
—
да осъди Alumina да заплати разноските за производството по обжалване пред Съда и за производството пред Общия съд.
19.
Alumina иска от Съда:
—
да отхвърли жалбата на Съвета;
—
при условията на евентуалност, да се произнесе по първоинстанционната жалба и да отмени спорния регламент и
—
да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.
V – Анализ
20.
В подкрепа на жалбата си, която се отнася изключително до точки 36—41 от обжалваното решение, Съветът излага едно-единствено основание, а именно за неправилно тълкуване на понятието за „продажби, осъществени при обичайни търговски условия“. На първо място, Съветът твърди, че при тълкуването на това понятие Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, доколкото е приел, че когато цената включва премия като тази в случая, която е предназначена да покрие риска от забавено плащане или неплащане от страна на купувача, продажбите не са осъществени при обичайни търговски условия и следователно не трябва да бъдат вземани предвид за целите на изчисляване на нормалната стойност. На второ място, Съветът смята, че с възприемането на това тълкуване Общият съд е нарушил принципа на правна сигурност. На трето място, Съветът твърди, че Общият съд не е изпълнил задължението си за мотивиране.
21.
Преди доводите, изложени от Съвета в единственото му основание, да бъдат анализирани по същество, е уместно да се разгледа възражението на Alumina за недопустимост на жалбата.
А– По допустимостта на жалбата
22.
Alumina твърди, че единственото основание, изложено от Съвета в подкрепа на жалбата му, се отнася до фактически въпрос, а не до нарушение на правна норма. Ето защо пред Съда посоченото единствено основание било недопустимо и жалбата следвало изцяло да бъде отхвърлена като недопустима. В представените си пред Общия съд писмени становища самият Съвет квалифицирал като фактически въпроса дали продажбите на вътрешния пазар, извършвани от Aluminа на единствения му клиент в страната, са били осъществявани при обичайни търговски условия. Съветът оспорва възражението за недопустимост и счита жалбата си за допустима.
23.
В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 256 ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз единствено Общият съд е компетентен, от една страна, да установява фактите и от друга страна, да преценява тези факти. Установяването на фактите и преценката на посочените доказателства представляват правни въпроси, които подлежат на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване само в случай че материалната неточност на фактическите констатации на Общия съд произтича от предоставените му доказателства по преписката или в случай на изопачаване на доказателствата, възприети в подкрепа на тези факти. За разлика от това на основание член 256 ДФЕС Съдът е компетентен да упражнява контрол върху правната квалификация на тези факти и върху правните последици, които Общият съд е извел от тях ( 10 ).
24.
Следователно, макар конкретното установяване дали някои продажби са били или не са били осъществени при обичайни търговски условия е всъщност фактически въпрос, който не подлежи на контрол от страна на Съда, трябва да се отбележи, че с единственото си основание Съветът упреква Общия съд, че е допуснал грешка при прилагането на правото, тълкувайки уреденото в член 2 от основния регламент понятие за „продажби, осъществени при обичайни търговски условия“, доколкото е приел, че такива сделки при обичайни търговски условия могат да са налице дори когато цената на тези продажби включва премия, предназначена да покрие риска от неплащане или забавено плащане.
25.
Ето защо единственото основание, изложено от Съвета, се отнася не до установяването на фактите или преценката на доказателствата от страна на Общия съд, а до тълкуването на правно понятие и правните последици от неговото прилагане спрямо установените факти.
26.
Поради това според мен твърдението на Съвета, че единственото изложено от него основание е налице, следва да бъде прието за допустимо.
Б– По същество
1. Доводи на страните
27.
Съветът твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, доколкото е изходил от принципа, че продажбите не са осъществени при обичайни търговски условия, когато цената включва елемент, който не е свързан със стойността на продукта, както в случая премията за риска от неплащане. Такова тълкуване на понятието „продажби при обичайни търговски условия“ не се подкрепяло нито от основния регламент, нито от Споразумението за прилагането на член VI на Общото споразумение за митата и търговията (1994) ( 11 ) (наричано по-нататък „Антидъмпинговото споразумение“). То не намирало основание и в практиката на Съда.
28.
Според Съвета избраният от Общия съд критерий за „цена, отразяваща стойността на продукта“, бил неподходящ за проверката дали дадена продажба е осъществена при обичайни търговски условия. Всъщност използването на такъв критерий принуждавало институциите системно да „гадаят“ какви са мотивите за заплащането (и за прилагането) на обявените цени и да определят реалната стойност на продукта. Тази практика била не само невъзможна за прилагане и противоречала на принципа на правна сигурност, но и нямала никаква връзка с понятието за сделки при обичайни търговски условия, което предполагало да се провери дали разглежданите продажби са били осъществени при условия и съобразно практики, които през определен разумен период могат да бъдат считани за обичайни за въпросните продажби на вътрешния пазар.
29.
Тълкуването на Общия съд създавало и съществен риск от злоупотреба. Всъщност, за да не бъдели продажбите на висока цена на вътрешния пазар отчитани при изчисляване на дъмпинга, било достатъчно износителите да включат в договорите си за продажби на вътрешния пазар клауза, предвиждаща цената да включва премия, свързана с някакъв изкуствен елемент, който да няма никаква връзка със стойността на продукта, и впоследствие да твърдят, че поради това тези продажби не са били осъществени при обичайни търговски условия и следователно трябва да бъдат изключени при изчисляването на нормалната стойност.
30.
Освен това позоваването от страна на Общия съд в точка 38 от обжалваното решение на член 2, параграф 10, буква к) от основния регламент било лишено от смисъл, доколкото предвидените там корекции били предназначени да премахнат някои разлики между нормалната стойност и експортната цена и се прилагали едва след определянето на тази стойност, а не с оглед нейното определяне.
31.
Накрая, Съветът твърди, че Общият съд не е мотивирал в достатъчна степен изводите си и така не е изпълнил задължението си за мотивиране.
32.
Alumina пък счита, че Общият съд изобщо не е допуснал грешка при тълкуване на понятието за продажби, осъществени при обичайни търговски условия, а е приложил правилно критериите, развити от Съда в практиката му. Ето защо Общият съд основателно приел, че продажбите на вътрешния пазар с включена рискова премия не могат да бъдат считани за осъществени при обичайни търговски условия, доколкото те не са резултат нито от обичайно поведение на купувачите, нито от обичайно формиране на цените.
33.
Доводът за риск от злоупотреба бил подвеждащ. Всъщност самата Комисия признала, че продажбите, осъществени от Alumina на единствения му клиент на вътрешния пазар, са включвали рискова премия от 25 %, предназначена изрично да покрие риска от неплащане, така че Съветът нямало как да твърди, че тази премия има изкуствен характер. Освен това риск от злоупотреба не съществувал, защото Общият съд изрично ограничил даденото тълкуване на понятието „продажби, осъществени при обичайни търговски условия“ до случаите, когато е налице рискова премия като посочената.
34.
На последно място, Aluminа поддържа, от една страна, че направеното от Общия съд тълкуване на понятието „продажби, осъществени при обичайни търговски условия“, е съобразено със съдебната практика и следователно не нарушава принципа на правна сигурност, а от друга страна, че Общият съд е мотивирал в достатъчна степен изводите си.
2. Преценка
35.
По същество жалбата на Съвета е насочена срещу тълкуването, възприето от Общия съд в обжалваното решение, на понятието за продажби, осъществени при „обичайни търговски условия“ („ordinary course of trade“), което според него е опорочено от грешка при прилагане на правото.
36.
В това отношение най-напред следва да се припомни, че съгласно член 1, параграф 2 от основния регламент, за да се определи дали даден продукт е дъмпингов, експортната му цена следва да бъде сравнена с цената за сходен продукт при обичайни търговски условия в страната на износа.
37.
Следователно понятието „сделка при обичайни търговски условия“ е вътрешно присъщо на понятието за дъмпинг. По-точно то е съществено за определянето на нормалната стойност на сходния продукт, която следва да бъде сравнена с експортната цена, за да се установи наличието на дъмпинг. Понятието „сделка при обичайни търговски условия“ фактически се среща в целия раздел А на член 2 от основния регламент, който съдържа разпоредбите относно определянето на нормалната стойност ( 12 ). Продажбите, които не са осъществени при обичайни търговски условия, следва да бъдат изключени при изчисляването на нормалната стойност ( 13 ).
38.
Въпреки че понятието „сделка при обичайни търговски условия“ е основополагащо при преценката дали е налице дъмпинг, нито Антидъмпинговото споразумение, нито основният регламент съдържат дефиниция на това понятие. Основният регламент обаче дава някои насоки в това отношение, доколкото изрично предвижда два вида продажби, които при определени условия могат да не се считат за осъществени при обичайни пазарни условия, и съответно цената, на която са извършени, да се изключи при изчисляването на нормалната стойност.
39.
На първо място, става въпрос за продажбите между страни, които се явяват съдружници или които прилагат помежду си компенсационно споразумение. Съгласно член 2, параграф 1, трето изречение от основния регламент цените по тези сделки не се считат за част от обичайните търговски условия, освен ако се установи, че цените не са повлияни от връзката между страните ( 14 ). Следователно цените при тези продажби могат да бъдат взети предвид при определяне на нормалната стойност само ако е доказано, че съществуващите между продавача и купувача съдружнически или договорни отношения не са засегнали формирането им.
40.
На второ място, става въпрос за сделките, при които даден продукт е продаден на цена, по-ниска от разходите за производство. Съгласно член 2, параграф 4 от основния регламент ( 15 ) тези продажби могат да не се считат за сключени при обичайни търговски условия, ако са реализирани за продължителен период от време в значителни количества и на цени, които не осигуряват покриването на всички разходи в разумен срок.
41.
Очевидно тези два вида продажби не са единствените случаи, когато продажбите могат да не са осъществени при обичайни търговски условия. Всъщност в практиката си институциите са приемали в различни други хипотези, че сделките не са осъществени при обичайни търговски условия ( 16 ).
42.
Съдът вече е имал повод да обсъжда понятието „сделка при обичайни търговски условия“. В решение Goldstar/Съвет ( 17 ) и решение Ajinomoto и NutraSweet/Съвет и Комисия ( 18 ) той посочва, че понятието „сделка при обичайни търговски условия“ се отнася до характера на разглежданите продажби сами по себе си и има за цел при определяне на нормалната стойност да изключи положенията, при които продажбите на вътрешния пазар не са сключени при обичайни търговски условия, по-специално когато даден продукт се продава на цена, по-ниска от разходите за производство, или когато сделките се извършват между страни, които са съдружници или са сключили компенсационно споразумение.
43.
Както впрочем се установява от двете горепосочени хипотези, които вече са предвидени в основния регламент, тази съдебна практика се основава на присъщата на понятието за сделка при обичайни търговски условия цел да се гарантира, че нормалната стойност съответства във възможно най-висока степен на нормалната цена на сходния продукт на вътрешния пазар на износителя. Така например, ако дадена продажба е сключена при условия и клаузи, които не отговарят на търговската практика по отношение на продажбите на сходния продукт на посочения пазар в релевантния за установяване на дъмпинг момент, тя не представлява подходяща основа за определяне на нормалната стойност на сходния продукт на посочения пазар и съответно не следва да бъде взета предвид ( 19 ).
44.
От всички тези съображения следва, че преценката дали продажбите са били или не са били осъществени при обичайни търговски условия следва да бъде направена от институциите в зависимост от конкретния случай и в светлината на присъщата на понятието „сделка при обичайни търговски условия“ цел, посочена в предходната точка. В рамките на тази преценка институциите следва да отчетат всички релевантни фактори и всички особени обстоятелства, свързани със съответните продажби ( 20 ).
45.
От тази гледна точка е уместно да се подчертае, че цената е само един, макар и съществен елемент от клаузите и условията на продажбата. Следователно, за да се определи дали тя отговаря на обичайните пазарни условия, цената ѝ следва да се прецени в светлината на останалите клаузи и условия на сделката ( 21 ). Ето защо цената при дадена продажба може да бъде взета предвид с оглед определянето на нормалната стойност на сходния продукт само след анализ на всички релевантни фактори, и по-специално на клаузите и условията на разглежданата продажба.
46.
В тази насока е целесъобразно да се напомни, че Съдът вече е приел, че когато преценяват дали продажбите имат нормален характер, институциите трябва да изложат мотиви, които не могат да се свеждат до категорични твърдения, равностойни на просто препращане към нормативните текстове ( 22 ).
47.
Що се отнася до понятието „продажби, осъществени при обичайни търговски условия“, уместно е да се добави още, че както Общият съд посочва в точка 29 от обжалваното решение — според мен правилно — това понятие е обективно по обхват.
48.
Това означава, от една страна, че понятието „продажби, осъществени при обичайни търговски условия“ може да се използва не само от институциите, за да неутрализира практики, които могат да прикриват дъмпинга или неговите мащаби, но и от съответните оператори при наличие на обстоятелства, засягащи обичайния характер на разглежданите сделки ( 23 ).
49.
От друга страна, от обективния обхват на това понятие следва, че преценката дали дадена търговска сделка има обичаен характер, е необходимо да се основава на свързани с тази сделка обективни елементи. Обичайният характер на дадена сделка обаче може да бъде оспорен при наличие на субективни фактори, които са в състояние да окажат влияние при определяне на клаузите и условията на отделна търговска сделка, но са свързани изключително с особени характеристики, присъщи на страните по сделката или на една от тях. В такива хипотези отчитането на тези субективни фактори при определяне на клаузите и условията на търговската сделка може да не отразява обичайната търговска практика в съответната държава. Ето защо по мое мнение отчитането на такива специфични субективни характеристики при определяне на условията на дадена продажба може да изключи, при условие че е извършен анализ във всеки конкретен случай, квалифицирането на тази продажба като „сделка при обичайни търговски условия“.
50.
Накрая, считам за важно да отбележа още, че при преценката на всеки конкретен случай, за да се установи дали продажбите са били осъществени при обичайни търговски условия или не, институциите трябва да разполагат с известна свобода на преценка както по отношение на въпроса кои са релевантните фактори във всеки отделен случай, така и при конкретната оценка на тези фактори според спецификите, присъщи на всеки случай.
51.
Наличието на такава свобода на преценка на институциите според мен се потвърждава от използваната в самия основен регламент терминология по отношение на посочените по-горе в точки 39 и 40 два вида сделки, които при определени условия могат да не представляват сделки при обичайни търговски условия, а именно продажбите между съдружници или между страни, сключили компенсационно споразумение, както и продажбите на цена, по-ниска от разходите. Всъщност използваният в съответните разпоредби на основния регламент глагол „мога“ говори за съществуването на известна свобода на преценка на компетентните институции при конкретното квалифициране на тези видове продажби като сделки при обичайни търговски условия ( 24 ). Считам, че ако институциите разполагат с подобна свобода на преценка при установяването дали сделките, попадащи сред изрично предвидените в основния регламент видове търговски сделки, имат обичаен характер, a fortiori те трябва да разполагат с такава и при оценката на посочения характер на сделките, които не са изрично посочени в регламента.
52.
По мое мнение доводите на Съвета срещу обжалваното решение следва да бъдат анализирани през призмата на тези съображения.
53.
Колкото до оплакването на Съвета, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е изходил от принципа, че продажбите са осъществени при обичайни търговски условия само ако цената отразява стойността на продукта, според мен това оплакване почива на неправилен прочит на обжалваното решение.
54.
Всъщност в точки 36—39 от решението, като се обосновава със съображенията, изложени в точки 27—30 от същото решение, Общият съд приема единствено, че отчитането на премия като разглежданата при конструирането на нормалната стойност е въвело в изчисляването на тази стойност фактор, който не е предназначен за установяването на цената, на която стоката би се продавала в страната на произход при обичайни условия, а се отнася изключително до финансовия капацитет на конкретния национален купувач. Според Общия съд включването на този елемент при изчисляване на нормалната стойност изкуствено увеличава резултата от изчисленията, така че резултатът вече не отразява възможно най-точно продажната цена на продукта, която би била налице, ако същият се продаваше в страната на произход при обичайни търговски условия.
55.
Според мен в тези разсъждения изобщо не е допусната грешка при прилагане на правото. Всъщност няма спор, че разглежданата в настоящия случай премия не засяга обективен елемент, влияещ при формирането на цената, а е свързана по-скоро със субективен фактор, който според използваната от Общия съд формулировка се отнася „изключително до финансовия капацитет на конкретния национален купувач“ ( 25 ).
56.
Действително финансовият капацитет на купувача на въпросните продукти определено може да е фактор, който е в състояние да влияе при формирането на цената (или други условия на сделката) по отделна продажба, но той е свързан изключително с присъща на тази страна по конкретната търговска сделка характеристика. Както обаче вече посочих в точка 49 по-горе, наличието в рамките на дадена продажба на субективни фактори от този вид е пречка тази продажба да бъде квалифицирана като „обичайна“, при условие че е направен анализ във всеки конкретен случай на всички релевантни елементи в светлината на присъщата на понятието за обичайни търговски условия цел, посочена по-горе в точка 43.
57.
Обратно на твърденията на Съвета, според мен от обжалваното решение не се установява Общият съд да е приел, че продажбите са осъществени при обичайни търговски условия само ако продажната цена отразява стойността на продукта.
58.
Наистина в точка 36 от обжалваното решение Общият съд посочва, че въпросната премия не е „част от стойността на продаваната стока, нито е свързана с нейните характеристики“, а в точка 38 от същото решение дори квалифицира премията като „елемент, който не отразява част от стойността на продаваната стока“. Въпреки това по мое мнение е неправилно тези точки от обжалваното решение да се тълкуват в смисъл, че в тях Общият съд принципно е заключил, че обичайният характер на продажбите непременно зависи от това цената им да отразява стойността на стоката.
59.
Предвид съображенията, които изложих в точки 36—51 по-горе, според мен такива принципни заключения всъщност биха били погрешни, доколкото понятието за сделка при обичайни търговски условия засяга характера на продажбите, разглеждани сами по себе си, и предполага във всеки конкретен случай да се направи анализ на множество фактори, само един от които е цената.
60.
Изложеното от Общия съд в точки 36 и 38 от обжалваното решение, освен че по никакъв начин не е израз на принцип, според мен трябва да се разбира в смисъл, че при особените обстоятелства по настоящия случай разглежданата премия не отразява обективен елемент от значение при формиране на цената — какъвто е стойността на продукта или неговите характеристики — а по-скоро е свързана със субективен фактор, а именно финансовия капацитет на конкретния национален купувач.
61.
Що се отнася по-специално до довода на Съвета за риск от злоупотреба, от една страна е уместно да се отбележи, както вече подчертах по-горе в точки 50 и 51, че институциите разполагат с известна свобода на преценка както по въпроса кои са обективните релевантни фактори, подлежащи на отчитане, така и по самата им преценка. Освен това доводите, евентуално изложени от разследваните оператори с цел да се оспори обичайният характер на една или повече търговски сделки, би следвало да са подкрепени с информация или документи като доказателства за твърдените обстоятелства. Самите институции обаче следва да преценят представените в подкрепа на тези твърдения доказателства, при което съгласно член 18, параграф 1 от основния регламент те имат право изключат неверните или подвеждащи сведения. В този смисъл следва да се отбележи, че в случая самият оспорен регламент потвърждава достоверността на предоставената информация ( 26 ).
62.
Що се отнася до довода на Съвета относно твърдяното неправилно позоваване от Общия съд на член 2, параграф 10, буква к) от основния регламент, аз го считам за неотносим. Всъщност дори да се установи, че позоваването е неправилно, това не би имало никакво отражение върху точността на даденото от Общия съд в обжалваното решение тълкуване на понятието „продажби, осъществени при обичайни търговски условия“, и следователно само по себе си не би могло да доведе до отмяна на обжалваното решение.
63.
От всички тези съображения следва, че доколкото почива на погрешен прочит на решението на Общия съд, оплакването на Съвета за неправилно тълкуване на понятието „продажби, осъществени при обичайни търговски условия“, следва да бъде отхвърлено. В допълнение, разбиран по този начин, анализът на Общия съд изобщо няма как да създаде правна несигурност, поради което оплакването на Съвета за нарушение на принципа на правна сигурност също следва да бъде отхвърлено.
64.
Както се установява още от изложения по-горе анализ, мотивите на обжалваното решение по ясен и недвусмислен начин излагат съображенията на Общия съд, така че дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетото решение, а на Съда — да упражни своя контрол ( 27 ). Ето защо по мое мнение оплакването за неизпълнение на задължението за мотивиране, което впрочем не е подкрепено с никакви по-конкретни доводи, също следва да бъде отхвърлено.
65.
С оглед на изложеното дотук предлагам единственото основание, повдигнато от Съвета в жалбата, да бъде отхвърлено, а съответно и жалбата като цяло.
VI – По съдебните разноски
66.
Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като единственото основание на Съвета е отхвърлено, а дружество Alumina е направило искане за осъждането му да заплати съдебните разноски, това искане следва да бъде уважено.
VII – Заключение
67.
С оглед на предходните съображения предлагам на Съда да се произнесе, както следва:
1)
Отхвърля жалбата.
2)
Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Alumina d.o.o.
( 1 ) Език на оригиналния текст: френски.
( 2 ) T‑304/11, EU:T:2013:224.
( 3 ) ОВ L 125, стр. 1.
( 4 ) ОВ L 343, стр. 51.
( 5 ) ОВ C 40, стр. 5.
( 6 ) ОВ L 298, стр. 27.
( 7 ) Вж. съображения 3, 10 и 11 от временния регламент.
( 8 ) Вж. съображения 21—26 от временния регламент.
( 9 ) Вж. съображение 20 от спорния регламент.
( 10 ) Вж. решение Съвет/Zhejiang Xinan Chemical Industrial Group, С‑337/09 Р, EU:C:2012:471, т. 55 и цитираната съдебна практика.
( 11 ) ОВ L 336, стр. 103; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 112. Споразумение, включено в Приложение 1А от Споразумението за създаване на световната търговска организация (СТО), подписано в Маракеш на 15 април 1994 г. и одобрено с Решение 1994/800/ЕО на Съвета от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.) (ОВ L 336, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 3).
( 12 ) По-специално това понятие се среща както в член 2, параграф 1, първа алинея от основния регламент, съгласно който нормалната стойност се основава обикновено на реално платената или подлежаща на плащане цена от независими купувачи в страната на износа при обичайни търговски условия, така и в член 2, параграфи 3 и 6 от същия регламент, уреждащи конструирането на нормалната стойност, която следва да се определя на основата на действителните данни за производството и продажбите на сходен продукт от разследвания износител или производител при обичайни търговски условия.
( 13 ) Вж. в този смисъл точка 139 от доклада на Апелативния орган при СТО от 24 юли 2001 г. по дело DS 184 „Съединени американски щати — Антидъмпингови мерки, прилагани спрямо някои продукти от топло ламинирана стомана с произход от Япония“.
( 14 ) По отношение на цените, практикувани между страни по договори за компенсация, вж. решение Petrotub и Republica (С‑76/00 Р, EU:C:2003:4, по-специално т. 85).
( 15 ) Тази разпоредба съответства на разпоредбата на член 2.2.1 от Антидъмпинговото споразумение.
( 16 ) Вж. например съображение 13 от Регламент (ЕИО) № 2818/91 на Комисията от 23 септември 1991 година за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на памучни прежди с произход от Бразилия, Египет и Турция, и за прекратяване на процедурата относно памучните прежди с произход от Индия и Тайланд (ОВ L 271, стр. 17) или съображение 11 от Регламент (ЕО) № 837/2000 на Комисията от 19 април 2000 година за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на някои катодни тръби за цветни телевизионни приемници с произход от Индия, Малайзия, Китайската народна република и Република Корея (ОВ L 102, стр. 15).
( 17 ) С‑105/90, EU:C:1992:69, т. 13.
( 18 ) С‑76/98 Р и С‑77/98 Р, EU:C:2001:234, т. 39.
( 19 ) Вж. в този смисъл и точка 140 от доклада на Апелативния орган при СТО от 24 юли 2001 г., посочен в бележка под линия 13 от настоящото заключение.
( 20 ) Този подход, чиято цел е да се прави анализ във всеки конкретен случай, е възприет и от United States Court of International Trade. Вж. в това отношение CEMEX SA v. United States, 19 cit 587 (1995); NTN Bearing Corp. of America v. United States, 23 cit 486 (1999) и Bergerac NC v. United States, 102 F. supp. 2e 497 (2000).
( 21 ) Вж. в този смисъл и точка 142 от доклада на Апелативния орган при СТО от 24 юли 2001 г., посочен в бележка под линия 13 от настоящото заключение.
( 22 ) Вж. решение Petrotub и Republica (EU:C:2003:4, т. 87).
( 23 ) Вж. точки 29 и 30 от обжалваното решение.
( 24 ) В това отношение следва да се посочи, че глаголът „мога“ („may“ в текста на английски език) е използван и в член 2.2.1 от Антидъмпинговото споразумение, който, както вече отбелязах в бележка под линия 15 от настоящото заключение, съответства на член 2, параграф 4 от основния регламент.
( 25 ) Точка 36 in fine от обжалваното решение. В това отношение подчертавам, че дори тази преценка да е оспорена, при всяко положение става въпрос за фактическа преценка, която не подлежи на контрол от страна на Съда.
( 26 ) Вж. точка 20 от спорния регламент и точка 11 по-горе.
( 27 ) Вж. в това отношение решение Areva и др./Комисия (С‑247/11 Р, EU:C:2014:257, т. 54 и цитираната съдебна практика).
Full & Egal Universal Law Academy