ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
J. KOKOTT
представено на 6 ноември 2014 година ( 1 )
Дело C‑564/13 P
Planet AE Anonymi Etaireia Parochis Symvouleftikon Ypiresion
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Член 272 ДФЕС — Арбитражна клауза — Установителен иск — Правен интерес“
I – Въведение
1.
Настоящата жалба срещу определение на Общия съд ( 2 ) (наричано по-нататък „обжалваното определение“) повдига по същество процесуални въпроси, които са от голямо практическо значение.
2.
Основно става въпрос за това дали и ако да, при какви условия, може да бъде предявен установителен иск пред юрисдикциите на Съюза, когато те на основание на член 272 ДФЕС са компетентни да разглеждат правни спорове между Европейската комисия и частно предприятие по силата на арбитражна клауза.
II – Обстоятелства, предхождащи спора и обжалваното определение
3.
Жалбоподателят, гръцко предприятие, е получило от Европейската комисия различни плащания в рамките на изпълнението на три проекта (Ontology enabled E-Gov Service Configuration (ONTOGOV), Fostering self-adaptive e-government service improvement using semantic technologies (FIT) и Risk Assessment for Customs in Western Balkans (RACWeb).
4.
Изпълнението на проектите и плащанията се уреждат посредством договори, сключени между жалбоподателя и Комисията. По волята на страните приложимото право към договорите е белгийското. Съгласно договорите Комисията е трябвало да поеме определени допустими за финансиране разходи на жалбоподателя срещу представянето на съответните доказателства. Договорите изрично предвиждат, че Комисията извършва последваща проверка дали плащанията действително са допустими за финансиране.
5.
По силата на съответните арбитражни клаузи за разглеждане на спорове за валидност, изпълнение или тълкуване на договорите са компетентни юрисдикциите на Съюза.
6.
След приключване на проекта през 2008 г. Комисията извършва проверка, както е предвидено в договорите, чрез външно одиторско дружество дали посочените от жалбоподателя разходи действително са допустими за финансиране и по този начин дали от гледна точка на Комисията плащанията са извършени с правно основание. В хода на проверката възникват съмнения от одитора дали всички плащания са били извършени с правно основание. По-специално се критикува фактът, че ръководни кадри на жалбоподателя (с твърде високи разходи) са участвали в значителна степен в проектите. Освен това продължилата няколко години, до май 2012 г., обмяна на мнения между жалбоподателя и службата на Комисията, компетентна за външните проверки, не би могла, без каквото и да е съгласие по отношение на допустимостта за финансиране, да доведе до обща сума в размер на 547653,42 EUR (наричани по-нататък „спорните разходи“) ( 3 ).
7.
Макар Комисията да е посочила извънсъдебно, че продължава да е отворена за дискусия ( 4 ) и все още да не е изискала от жалбоподателя да плати, последният подава жалба през Общия съд през ноември 2012 г. с петитум да се установи, че като е оспорила спорните разходи, Комисията е нарушила договорите, както и да се установи, че спорните разходи са допустими за финансиране и не трябва да се връщат на Комисията ( 5 ). Правно основание на жалбата са членове 272 ДФЕС и 340 ДФЕС.
8.
Комисията повдига възражение за недопустимост на жалбата.
9.
По същество обжалваното определение възприема доводите на Комисията и отхвърля жалбата като недопустима. Според него, доколкото Комисията не е поискала от жалбоподателя да плати, въпросът дали последният въобще е претърпял вреди, е хипотетичен. Ето защо според определението жалбоподателят не разполага с достатъчно конкретен и все още съществуващ правен интерес ( 6 ).
III – Обжалването
10.
Жалбоподателят оспорва обжалваното определение, като по същество посочва, че интерес от установяване е налице още преди конкретно искане на Комисията да се плати. Комисията отново отхвърля доводите на жалбоподателя по отношение на спорните разходи. Въпросът дали жалбоподателят може да задържи за продължителен период от време спорните плащания, все още не бил изяснен. Произтичащата от това несигурност засягала конкретно и понастоящем имущественото положение на жалбоподателя. Следователно жалбата му за установяване на договорно вземане била допустима ( 7 ).
11.
Комисията от своя страна приема, че в обжалваното определение не са допуснати грешки при прилагане на правото и иска жалбата да бъде отхвърлена.
IV – Правна преценка
12.
Настоящото дело изправя Съда пред нови юридически хоризонти. Два въпроса следва да се изяснят: първо, дали в контекста на член 272 ДФЕС въобще е уредено предявяването на установителен иск и второ, при утвърдителен отговор на първия въпрос, дали при обстоятелства като тези по настоящия правен спор следва да се приеме, че жалбоподателят разполага с достатъчен правен интерес. При разглеждането на двата въпроса ще бъде от значение по кое право следва да се преценят предявяването и условията за допустимост на установителен иск.
А– Квалифициране на искането, предявено в първоинстанционното производство, като установителен иск
13.
Преди това обаче следва да се изясни дали искането на жалбоподателя въобще трябва да се квалифицира като установителен иск.
14.
Въпросът възниква по-специално поради факта, че докато в първоинстанционното производство жалбоподателят обосновава искането си „да се установи, че […] разходите за високо квалифицирания персонал […] са допустими за финансиране и не трябва да се връщат на Комисията“, не само с член 272 ДФЕС, но и с член 340, параграф 1 ДФЕС ( 8 ), което на пръв поглед означава искането да бъде квалифицирана като иск за обезщетение за вреди и следователно да се изходи от осъдителен иск.
15.
В този смисъл Комисията поддържа, че в крайна сметка искането на жалбоподателя цели да може да задържи извършени плащания, резултатът от което обикновено се постига по пътя на осъдителния иск. Ето защо искането на жалбоподателя трябвало да се квалифицира като осъдителен иск.
16.
Тези доводи обаче на са убедителни, най-малкото защото искането, при разбираемото му тълкуване, което юрисдикциите на Съюза са длъжни да направят ( 9 ), има за цел не да се получи престация от Комисията, а да се установи по съдебен ред, че вече извършените плащания са с правно основание. От Комисията жалбоподателят не иска нито действие, нито бездействие, а както самата Комисия посочва, в крайна сметка да се установи по съдебен ред, че може да задържи плащанията на Комисията. Предмет на спора следователно е съдебната преценка на съществуващите между страните правни отношения в светлината на въпроса дали от тях произтичат подлежащи на възстановяване вземания от Комисията или не. В този смисъл жалбоподателят иска да се установи, че не съществуват подлежащи на възстановяване вземания.
17.
Подобна жалба не трябва да се приеме за осъдителен иск, а за (отрицателен) установителен иск, чието предявяване и условия за допустимост трябва да се разгледат в рамките на член 272 ДФЕС.
Б– Предявяване на установителен иск в рамките на член 272 ДФЕС
18.
Жалбата може да бъде успешна, ако в рамките на член 272 ДФЕС пред юрисдикциите на Съюза въобще може да бъде предявен установителен иск. Ето защо този въпрос следва да се разгледа най-напред.
1. Член 272 ДФЕС като своеобразна разпоредба за компетентност
19.
Нито член 272 ДФЕС, нито процедурните разпоредби на юрисдикциите на Съюза не предлагат изчерпателен списък на възможни искове/жалби по отношение на средствата за защита на основание арбитражна клауза. Фактът, че предявяването на установителен иск не е уредено позитивно правно, все още не означава, че би било изключено на общо основание.
20.
Тъкмо обратното: след като член 272 ДФЕС предоставя на страните възможността да сезират юрисдикциите на Съюза с техните правни спорове, посочените юрисдикции по принцип трябва да са компетентни и за всички искания, които могат да бъдат повдигнати в рамките на тези правни спорове. Евентуални установителни искания се включват в тях ( 10 ). Това следва и от правото на ефективни правни средства за защита, установено в член 47 от Хартата на основните права.
21.
В практиката (особено на Съда) могат да се открият решения, в които установителни искания на основание арбитражни клаузи не се отхвърлят като недопустими, а се разглеждат по същество, без проблемът за предявяването на установителен иск да бъде изрично разгледан ( 11 ).
22.
Това не противоречи на факта, че извън приложното поле по член 272 ДФЕС юрисдикциите на Съюза са отхвърляли установителни искания, доколкото те „не попадат в нито една от категориите искове/жалби от компетентността на Съда“ ( 12 ). Всъщност, докато ДФЕС урежда изчерпателно възможните искове/жалби в отношенията на институциите с държавите членки ( 13 ), в областта на арбитражните клаузи положението не е същото. Фактическият състав на член 272 ДФЕС е по-скоро отворен, тъй като предоставя достъп до юрисдикциите на Съюза чрез арбитражна клауза, договорена по волята на страните, за договори, отнасящи се „към публичното или частното право“, чието съдържание не е уточнено по-подробно. Предвид това, за разлика от областта на институционалното право на Съюза, ex ante по никакъв начин не може да се предвиди какви искания за защита на права могат да бъдат предявени в рамките на член 272 ДФЕС. Ясно е само, че тъй като съгласно член 272 ДФЕС юрисдикциите са компетентни „да се произнася[т] по силата на арбитражна клауза“, те трябва да предоставят на страните ефективна правна защита. Ако в настоящия случай това включва и установителен иска, юрисдикциите на Съюза трябва да се произнесат и по него, без да могат в контекста на член 272 ДФЕС, под претекст, че липсва позитивно правна уредба на установителния иск (или че в други области на правото на Съюза той не е уреден), да се обявят за некомпетентни да го разгледат.
23.
Все още е неясен обаче въпросът дали условията за допустимост на установителния иск, който по принцип е отворен, трябва да се преценят автономно съгласно правото на Съюза или дали се прилага приложимото към договора право (по правило националното право).
2. Критерии за разглеждане на условията за допустимост на установителен иск в рамките на член 272 ДФЕС
24.
В подкрепа на автономно разрешение съгласно правото на Съюза има три причини.
а) Приложимост на lex fori за допустимостта на форма на правна защита ( 14 )
25.
На първо място, въпросът за уредбата на вида иск/жалба и неговите/нейните условия за допустимост по естеството си е процесуален такъв, поради което не спада към приложимото към договора право, а е предмет на преценка съгласно разпоредбите, приложими към сезирания съд (в случая на европейското право). По този начин в хипотезата на член 272 ДФЕС следва да се приложи правото на Съюза като lex fori относно въпроса за предявяването и условията за допустимост на установителен иск.
26.
Този подход изглежда — без няколко неубедителни изключения ( 15 ) — отговаря на положението в доктрината и практиката на националните съдилища. Нуждата от правна защита по същество се смята за част от правото на достъп до правосъдие, което не може да зависи от приложимото право. Ето защо за допустимостта на форма на правна защита като установителния иск е приложим lex fori ( 16 ).
27.
Отделен за разглеждане би бил въпросът, ако в конкретен случай на основание на pactum de non petendo, договорен между страните, една от тях може да бъде възпрепятствана да предяви нормативно уредено средство за защита, съгласно кое право следва да се прецени валидността на подобно договорка. Има разумни причини в полза на прилагане не на lex fori, а на lex causae към съответното искане. Този въпрос обаче не е предмет на настоящия правен спор и може да бъде оставен настрана.
б) Автономно и еднообразно прилагане на правото на Съюза
28.
На второ място, в подкрепа на разрешение съгласно правото на Съюза са принципът за автономия и принципът на еднообразното прилагане на правото на Съюза.
29.
Връщане към приложимото към договора право, който е в основата на правния спор, би довело до своеобразна мозайка в прилагането на правото от юрисдикциите на Съюза: според правния избор на страните — който вероятно би могъл да доведе до прилагане на правото на трета държава — установителният иск би бил както допустим, така и недопустим, а производството пред юрисдикциите на Съюза по този важен въпрос би зависело от постоянно променящи се национално правни съображения. Подобно разрешение (което в крайна сметка зависи именно от правния избор на страните) трудно би било съвместимо с основната идея, че процедурата съгласно правото на Съюза не зависи от страните ( 17 ).
30.
Освен това въпросът за допустимостта, ако следва да бъде преценен съгласно националното право, би довел на практика до проблеми при разглеждането и преценката на съответно приложимото в конкретен случай правно положение ( 18 ), още повече ако преценката на правното положение на Общия съд се оспори чрез жалба, тя би доплувала до дълбокото дъно на член 58 от Статута на Съда.
31.
Съгласно тази разпоредба при обжалване по принцип само правото на Съюза може да бъде предмет на пълен контрол от страна на Съда. Ако в резултат на това Съдът бъде лишен от пълен контрол на въпроса дали в първоинстанционното производство Общият съд неправилно е приложил националното право към условията за допустимост на установителния иск ( 19 ), би се отворила своеобразна пропаст в правната защита, която не може да бъде приета в рамките на добре уредено правораздаване. Ако по настоящото дело Съдът приеме да прибегне до националното право на lex causae по отношение на условията за допустимост, той трябва да обмисли тези проблеми.
32.
Безспорно Съдът, именно във връзка с производствата по арбитражни клаузи, без обаче изрично да засяга устойчивостта на националното право на обжалване и като уталожи възникналото в това отношение напрежение с решение Edwin/СХВП ( 20 ), се е ориентирал, противно на буквата на член 58 от Статута, към контрол при обжалване на национални по своя произход материалноправни разпоредби, приложими към договора ( 21 ). Особеното положение на член 272 ДФЕС в структурата на правилата за компетентност на ДФЕС и принципът за ефективна съдебна защита могат да бъдат посочени в този смисъл. Това открехване обаче не трябва да стига толкова далеч, че страните да могат да определят освен избора на приложимото към договора право и процедурното право, приложимо пред юрисдикциите на Съюза. Неговата автономност и еднообразна структура се извеждат изцяло от прибягването до автономната воля на страните.
33.
Ако автономната воля на страните се остави да действа в пълен ход и относно приложимата процедура пред юрисдикциите на Съюза посредством правен избор в рамките на арбитражната клауза, ще се отвори кутията на Пандора. Ако се приеме по-специално, че допустимостта на жалба/иск зависи от избраното от страните право, а по този начин в крайна сметка от волята на страните, би било логично отвъд всичко това да се признае, че в рамките на член 272 ДФЕС волята на страните е определяща за всички процедурни въпроси, като за състава на съда или за конкретния ход на производството. Това не би било съвместимо с изискванията на процедурните правилници на юрисдикциите на Съюза.
34.
В крайна сметка против прибягването до националното право може да се изтъкне, че в рамките на член 272 ДФЕС страните може да изберат спорът им по същество да не бъде уреден от определено национално право, а от сбор от правила от друго естество. Те обаче евентуално не дават никакъв отговор на въпроса за условията за допустимост на установителен иск, когато както например Конвенцията на ООН за договорите за международна продажба на стоки или принципите за международните търговски договори на Unidroit по същество засягат само материалноправни аспекти. В подобни случаи обаче Съдът трябва да може да прецени допустимостта на установителен иск, предявен пред него. Ако случаите, в които страните са избрали национално право като lex causae, и тези, в които не са сторили това, трябва да бъдат преценявани съгласно еднообразни критерии по отношение на въпроса за допустимостта, не остава друга възможност от тази посочените критерии да бъдат определени според правото на Съюза.
в) Годност на понятието за правен интерес от правото на Съюза при определяне на условията за допустимост на установителен иск
35.
Трето, няма нужда от разрешение, което се основава на lex causae.
36.
По-специално процедурното право на Съюза разполага с обширен инструментариум от общоприложими принципи, конкретизирани от постоянната съдебна практика, които mutatis mutandis могат да бъдат пренесени към установителния иск. В центъра на проблема за допустимостта се намира правният интерес, чиято липса води до недопустимост на иска/жалбата от какъвто и вид да е той/тя. Това важи и за установителния иск.
37.
По-нататък ще разгледам дали трябва да се приеме, че предявеният от жалбоподателя установителен иск се ползва с достатъчен интерес от установяване.
38.
Налага се междинният извод, че първо, по принцип установителен иск може да бъде предявен в рамките на член 272 ДФЕС, и второ, че по отношение на условията за допустимост преценката се прави съгласно автономните принципи на правото на Съюза.
В– Има ли жалбоподателят правен интерес?
39.
Както правилно посочва Общият съд, правен интерес за жалбоподателя от подадената от него жалба през ноември 2012 г. следва да се отхвърли, ако, в случай че тя бъде уважена, това няма да му донесе чувствителна полза и ако не е налице възникнал и все още съществуващ интерес от правна закрила ( 22 ). В това отношение тежестта от излагане на фактите и представяне на доказателствата пада върху жалбоподателя ( 23 ).
40.
Конкретно изложение на жалбоподателя относно твърдения му правен интерес липсва в жалбата. Освен това жалбата се задоволява с малко точни твърдения, които по същество гравитират около „несигурността“ в имущественото положение на жалбоподателя, доколкото не е сигурен дали може да задържи за продължителен период от време изплатените му средства ( 24 ). Жалбоподателят не обяснява в каква степен по-конкретно ще бъде облагодетелстван от изясняване на правното положение още към момента на предявяване на искането си, а още по-малко обяснява дали в противен случай би бил заплашен от сериозни вреди от юридически или икономически характер и в какво по-точно се изразяват те. Дори на въпроси, зададени в хода на съдебното заседание, жалбоподателят не посочва нищо по същество, така че би отпаднал въпросът дали довод, представен в инстанцията по обжалване, би могъл да се квалифицира като късно представен, поради което не би следвало да бъде взет предвид.
41.
Именно тук е слабата точка на установителното искане на жалбоподателя. Всъщност, въпреки че по принцип в рамките на член 272 ДФЕС може да бъде предявен установителен иск, правото на Съюза изисква именно в случай като този на жалбоподателя да се вземе отношение по въпроса защо се налага правна закрила, преди да е било предприето каквото и да е действие от страна на Комисията. Докато при осъдителните искове, насочени към изпълнението на конкретни искания, по правило правният интерес може да бъде изведен без особени затруднения от контекста на самия иск, легитимният интерес на жалбоподателя от установяването по съдебен ред дали съществува или не дадено правно отношение, съответно дали съществува или не определено право, най-общо налага особено мотивиране. Всъщност юрисдикциите на Съюза не са длъжни да предоставят абстрактни правни мнения.
42.
Действително възможни са различни конфигурации, в които от гледна точка на ефективната правна защита на жалбоподателя следва да се предостави възможност да поиска от съд по пътя на установителен иск да разясни правно положение дори като преюдициален въпрос по отношение на иск/жалба, подаден/а от съдоговорителя.
43.
Би могло да се помисли за следното положение например, когато при наличието на право на възстановяване управлението на жалбоподателя би било принудено, преди кредиторът да е предприел каквото и да е действие, да поиска да бъде открито производство по обявяване в несъстоятелност или да предвиди съществени средства в годишните счетоводни планове, което би могло да се отрази по устойчив начин на кредитоспособността, икономическата стойност или перспективите на предприятието за успех в областта на обществените поръчки.
44.
Жалбоподателят обаче не е посочил обстоятелства в този смисъл, а се е ограничил да направи твърдения от общ характер. Подобни общи твърдения обаче не отговарят на изискването да се установи, че прибягването до правна закрила отговаря на конкретно и съществуващо предимство.
45.
Това важи в още по-голяма степен за положението на жалбоподателя, в което исковият ред за защита на права е предпочетен още преди да бъде предявено конкретно искане за плащане, но и преди окончателното приключване на производството на Комисията, чието протичане е договорно уредено и в хода на което Комисията очевидно продължава да е отворена за дискусия. При тези обстоятелства не изглежда да е налице несправедливост, подлежаща вече на правно установяване, която да застрашава жалбоподателя дори например когато процедурата на Комисията се протаква без особена причина и предявяването на установителен иск би могло да бъде обосновано с основното право на добра администрация дори преди контролната процедура на Комисията да е приключила ( 25 ). В това отношение обаче жалбоподателят не е посочил нищо конкретно. Единствено субективното му впечатление, че на извънсъдебно равнище Комисията си прави оглушки за доводите му, не е достатъчно да обоснове интерес от установяване. По-специално установителният иск не трябва да се използва като средство за упражняване на натиск, за да се ускорят извънсъдебни процедури, които са уговорени в договор, отдалечавайки се по този начин от целите на иска.
46.
От изложеното по-горе става ясно, че Общият съд правилно е установил, че липсва правен интерес от стана на жалбоподателя, поради което е отхвърлил искането му като недопустимо.
47.
Следователно жалбата трябва да се отхвърли.
Съдебни разноски
48.
Действително жалбоподателят като загубилата делото страна следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане съгласно член 184, параграфи 1 и 2 във връзка с член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда. Тъй като обаче Комисията не е направила такова искане пред Съда, а единствено пред Общия съд, което обаче не е валидно в производството по обжалване, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
V – Заключение
49.
По тази причина считам, че Съдът следва да постанови следното:
1)
Отхвърля жалбата.
2)
Жалбоподателят и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски.
( 1 ) Език на оригиналния текст: немски.
( 2 ) Определение Planet/Комисия (T‑489/12, EU:T:2013:496).
( 3 ) Обжалваното определение, т. 7—22.
( 4 ) Обжалваното определение, т. 39 и 40.
( 5 ) Обжалваното определение, т. 23—27; буквално жалбоподателят иска: „да се установи, че като отказва да признае разходите за високо квалифицирания персонал на жалбоподателя Европейската комисия е нарушила договорите ONTOGOV, FIT и RACWeb и че следователно разходите за високо квалифицирания персонал, предоставен на Комисията за тези договори, в размер на 547653,42 EUR са допустими за финансиране и не трябва да бъдат възстановявани от жалбоподателя на Комисията“.
( 6 ) Обжалваното определение, т. 44—50.
( 7 ) Жалба, т. 14—16.
( 8 ) Вж. т. 1 от исковата молба.
( 9 ) Вж. определение Verein Deutsche Sprache/Съвет (C‑93/11 P, EU:C:2011:429, т. 18).
( 10 ) Включително настоящото, което се отнася до изпълнението на спорните договори и по този начин попада в обхвата на арбитражната клауза, посочена в т. 5.
( 11 ) Вж. по-специално решения ELE.SI.A/Комисия (T‑312/10, EU:T:2012:512, т. 58) и EMA/Комисия (T‑116/11, EU:T:2013:634, т. 64).
( 12 ) Определение Италия/Комисия (C‑224/03, EU:C:2003:658, т. 21), което се отнася до искане на Италианската република да се установи, че за определени мерки Комисията не е компетентна; вж. освен това за установителни искания в областта на правото на публичната служба решение Jaenicke Cendoya/Комисия (108/88, EU:C:1989:325, т. 8 и 9).
( 13 ) Определение Италия/Комисия (EU:C:2003:658, т. 21).
( 14 ) Вж. в този смисъл Dasser, F. Feststellungsinteresse in internationalen Verhältnissen. — Jusletter, 29.9.2003, points 16—18; в интернет статията може да бъде открита на адрес: .
( 15 ) По отношение на отклоняващите се швейцарски съдилища, които се основават на lex causae, във всеки случай не по отношение на правото на Съюза, вж. критичните бележки на Dasser (посочени в т. 14).
( 16 ) Вж. по-специално Schack, H. Internationales Zivilverfahrensrecht, 6. ed., C. H. Beck, München, 2014, point 591 и посочените препратки.
( 17 ) По невъзможността да се правят изключения от сроковете за подаване на искове/жалби вж. определение Micşa (C‑573/10, EU:C:2011:479, т. 47).
( 18 ) По принципа за служебно разглеждане на фактите от Общия съд и относно националното право вж. решение СХВП/National Lottery Commission (C‑530/12 P, EU:C:2014:186, т. 44).
( 19 ) По своето естество този аспект не би попаднал в липсата на компетентност и нарушение на процесуални правила, които съгласно член 58 от Статута са неограничени основания за обжалване, тъй като въпросът за компетентност възниква изключително от член 272 ДФЕС във връзка с арбитражната клауза, а въпросът за условията за допустимост на установителния иск не засяга хода на производството като такова.
( 20 ) Решение Edwin/СХВП (C‑263/09 P, EU:C:2011:452, т. 48—53).
( 21 ) Решение Commune de Millau и SEMEA/Комисия (C‑531/12 P, EU:C:2014:2008) не разглежда по-отблизо този въпрос; вж. заключението ми по това дело (C‑531/12 P, EU:C:2014:1946).
( 22 ) Вж. по-специално по отношение на постоянната съдебна практика решения Cañas/Комисия (C‑269/12 P, EU:C:2013:415, т. 15), Abdulrahim/Съвет и Комисия (C‑239/12 P, EU:C:2013:331, т. 61) и Wunenburger/Комисия (C‑362/05 P, EU:C:2007:322, т. 42).
( 23 ) Вж. в това отношение заключение Abdulrahim/Съвет и Комисия на генералния адвокат Bot (C‑239/12 P, EU:C:2013:30, т. 51 и 55).
( 24 ) В това отношение твърденията на жалбоподателя смътно напомнят за понятието „intérêt de sécurité juridique“, развито във френската доктрина, което обаче няма еднозначен еквивалент в съдебната практика (вж. по отношение на съдебната практика Grayot-Dirx, S. Une action en justice peut-elle naître indépendamment d’un litige? — Recueil Dalloz, 2011, 2311), а още по-малко в наскоро кодифицирания граждански процесуален кодекс. Относно понятието вж. Guinchard, S., Chainais, C. et Ferand, F. Procédure civile. 31. ed., Dalloz, Paris, 2012, point 134. Повече обяснения в това отношение не са необходими предвид факта, че съгласно обясненото по-горе се прилага не националното право, а правото на Съюза, за да се прецени дали е налице интерес от установяване.
( 25 ) Вж. заключението ми Commune de Millau и SEMEA/Комисия (EU:C:2014:1946).
Full & Egal Universal Law Academy