ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
J. KOKOTT
представено на 11 декември 2014 година ( 1 )
Дело C‑596/13 P
Европейска комисия
срещу
Moravia Gas Storage a.s.
„Жалба — Вътрешен пазар на природен газ — Директива 2003/55/ЕО и Директива 2009/73/ЕО — Разграничаване на приложното поле на двете директиви във времето — Забрана за прилагане с обратно действие — Факти, които са проявили действието си, и висящи производства — Незабавно прилагане на новите процесуални разпоредби във висящите производства — Подземни съоръжения за съхранение на природен газ — Временно освобождаване от задължението на предприятията за природен газ да организират система за договорен достъп на трети страни до големи нови газови инфраструктури — Решение на Комисията, разпореждащо национален орган да оттегли свое разрешение за освобождаване“
I – Въведение
1.
Настоящото производство по обжалване на решението на Общия съд дава възможност на Съда да прецизира практиката си във връзка с действието на нови правни разпоредби във времето.
2.
Кои разпоредби се прилагат, когато по време на висящо административно производство пред Европейската комисия приложимата до момента директива бива заменена с друга, което води до изменение на правната уредба по някои въпроси? Следва ли да се пристъпи незабавно към прилагане на новата директива или пък висящото административно производство се приключва при режима по старата директива?
3.
Тези въпроси възникват по настоящото дело с оглед на правната уредба на Съюза относно вътрешния пазар на природен газ. През 2011 г. чешките органи са се възползвали от възможността да издадат разрешение за освобождаване в полза на предприятие, което е искало да изгради ново подземно съоръжение за съхранение на природен газ, с което му се предоставя дерогация от определени разпоредби, които принципно са задължителни на вътрешния пазар на природен газ. Както е предвидено в правото на Съюза, те представят разрешението за освобождаване пред Комисията за проверка. Скоро след като е открито административното производство пред Комисията, Директива 2003/55/ЕО ( 2 ) (наричана също „Втората газова директива“) е заменена с Директива 2009/73/ЕО ( 3 ) (наричана също „Третата газова директива“), което води до изменения на някои от приложимите процесуални разпоредби.
4.
Впоследствие Комисията незабавно прилага новата директива към казуса по настоящото дело. За разлика от това Общият съд постановява в първа инстанция с Решение от 6 септември 2013 г. ( 4 ), че административното производство е трябвало да бъде продължено и довършено по реда на старата директива. Отговорът на въпроса на кое от двете виждания следва да се даде приоритет, е от решаващо практическо значение, което надхвърля рамките на конкретния казус по настоящото дело и се разпростира до най-различни области от правото на Съюза.
II – Правна уредба
5.
Директива 2003/55 е отменена, считано от 3 март 2011 г., и е заменена с Директива 2009/73. Тази дата е била крайният срок за държавите членки да транспонират Директива 2009/73 в националното си законодателство ( 5 ).
6.
По правило както Директива 2003/55, така и Директива 2009/73 предвиждат, че срещу заплащане трябва да се осигурява достъп на трети страни до новите газови инфраструктури, включително съоръжения за съхранение ( 6 ). Този достъп се предоставя при спазване на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии ( 7 ).
7.
За да се избегне обаче положение, в което необходими инвестиции може да се окажат нерентабилни, трети страни могат да бъдат изключени при определени условия и за ограничен период от достъп до големи нови газови инфраструктури, включително и до съоръжения за съхранение на газ ( 8 ).
8.
Разрешението за освобождаване, което е необходимо за изключване на достъпа на трети страни, се издава от националните органи. Такова разрешение се съобщава незабавно на Комисията ( 9 ). Комисията прави проверка за съответствие на въпросното разрешение за освобождаване с изискванията на правото на Съюза и може в установения съответно във всяка от директивите срок да разпореди на националните органи да изменят или отменят разрешението ( 10 ).
9.
Процедурата пред Комисията първоначално се е провеждала по реда и при условията на член 22, параграф 4 от Директива 2003/55, който предвижда:
„Компетентният орган следва, незабавно, да нотифицира Комисията за решението за освобождаване, заедно с цялата информация във връзка с решението. […]
[…]
В рамките на два месеца след получаването на уведомлението, Комисията може да помоли съответния регулаторен орган или държава членка да поправи или оттегли решението за предоставяне на освобождаване. Двумесечният период може да бъде удължен с един месец когато се търси допълнителна информация от Комисията.
Ако съответният регулаторен орган или държава членка не се съобрази с молбата в рамките на четириседмичен период, ще бъде взето окончателно решение в съответствие с процедурата, посочена в член 30, параграф 2.
Комисията запазва поверителността на чувствителната търговска информация“.
10.
Новата уредба, съответстваща на тези процесуални разпоредби, се съдържа в член 36, параграфи 8 и 9 от Директива 2009/73:
„8. Регулаторният орган незабавно изпраща на Комисията копие от всяка молба за освобождаване от момента на получаването ѝ. Компетентният орган незабавно нотифицира Комисията за решението и предоставя цялата свързана с него информация. […]
[…]
9. В срок от два месеца, започващ от деня на получаване на нотификацията Комисията може да вземе решение, изискващо от регулаторния орган да измени или отмени решението за освобождаване. Двумесечният срок може да бъде удължен с допълнителен срок от два месеца, когато Комисията търси допълнителна информация. Този допълнителен срок започва да тече от деня след получаването на пълната информация. Първоначалният двумесечен срок може да бъде удължен и по взаимно съгласие на Комисията и регулаторния орган.
Когато изисканата информация не бъде предоставена в срока, предвиден в искането, нотификацията се счита за оттеглена, освен ако преди изтичането му този срок е бил удължен по взаимно съгласие на Комисията и регулаторния орган или ако регулаторният орган е нотифицирал чрез обосновано изявление Комисията, че счита нотификацията за пълна.
Регулаторният орган изпълнява решението на Комисията, като изменя или отменя решението за освобождаване в срок от един месец, и информира съответно Комисията за това.
Комисията е длъжна да запази поверителността на чувствителната търговска информация.
[…]“.
III – Обстоятелства по спора и производство пред Общия съд
11.
Предприятието Globula, което междувременно е сменило фирмата си на „Moravia Gas Storage“ (MGS) ( 11 ), подава на 14 април 2009 г. молба до чешкото Министерство на индустрията и търговията ( 12 ) за издаване на разрешение за строеж на подземно съоръжение за съхранение на природен газ в Дамборице (Чешка република). С тази молба предприятието иска също да бъде временно освободено от задължението за осигуряване на договорен достъп на трети страни до подземното съоръжение за съхранение на природен газ за целия нов капацитет.
12.
С решение от 26 октомври 2010 г. министерството разрешава строителството на подземното съоръжение за съхранение на газ и предоставя на MGS временно освобождаване от задължението за осигуряване на договорен достъп на трети страни за 90 % от новия капацитет на съхранение. Освобождаването е предоставено за срок от 15 години, считано от деня на влизането в сила на разрешението за ползване.
13.
Това разрешение за освобождаване е изпратено на Комисията с писмо на министерството от 11 февруари 2011 г., което е получено на 18 февруари 2011 г.
14.
На 15 април 2011 г. Комисията иска от министерството да представи допълнителна информация и го уведомява, че ако вземе решение да му разпореди да измени или оттегли разрешението за освобождаване, ще направи това до 18 юни 2011 г. Министерството отговаря на 29 април 2011 г., в определения от Комисията срок.
15.
На 13 май 2011 г. Комисията иска за втори път допълнителна информация от министерството и отново подчертава, че ако вземе решение да му разпореди да измени или оттегли разрешението за освобождаване, ще направи това до 18 юни 2011 г. Министерството отговаря на 20 май 2011 г., в определения от Комисията срок.
16.
С писмо от 23 юни 2011 г., подписано от компетентния член на Комисията в областта на енергийната политика, Комисията уведомява министерството, че ще приеме официално решение до 29 юни 2011 г.
17.
Спорното решение е прието от Комисията на 27 юни 2011 г. на основание на Директива 2009/73, с което тя разпорежда на Чешката република да оттегли разрешението за освобождаване в срок до един месец. Спорното решение е съобщено на Чешката република на 28 юни 2011 г.
18.
На 26 август 2011 г. MGS ( 13 ) подава жалба за отмяна на спорното решение до Общия съд. В производството пред първата инстанция Чешката република е конституирана като встъпила страна, подпомагаща жалбоподателя.
19.
В решението си от 6 септември 2013 г. Общият съд разглежда и се произнася само по първото от изтъкнатите от MGS три основания на жалбата му. Това основание, изведено от допуснати грешки при определяне на приложимото право ( 14 ), е уважено от Общия съд, който съответно отменя спорното решение, тъй като според Общия съд то е трябвало да бъде основано не на Директива 2009/73, а на Директива 2003/55 ( 15 ). Общият съд се мотивира по същество със съображението, че въведените с член 36 от Директива 2009/73 изменения от процесуално и материалноправно естество образуват „едно неразделно цяло“, на което не може да бъде придадено обратно действие ( 16 ).
IV – Производството по обжалване на решението на Общия съд и искания на страните
20.
На 21 ноември 2013 г. Комисията подава настоящата жалба срещу решението на Общия съд. Тя иска от Съда:
—
да отменени решението на Общия съд,
—
да приеме, че първото изложено пред първата инстанция основание на жалбата е необосновано, и да върне делото на Общия съд, който да се произнесе на първа инстанция по второто и третото основание на жалбата, както и
—
да не се произнася по разноските пред двете инстанции.
21.
От своя страна MGS иска от Съда:
—
да отхвърли жалбата изцяло и
—
да осъди Комисията да заплати разноските на MGS, направени в производството по обжалване на решението на Общия съд.
22.
Чешкото правителство от своя страна иска от Съда:
—
да отхвърли жалбата като неоснователна и
—
да осъди Комисията да заплати разноските, направени както в производството по обжалване на решението на Общия съд, така и в първоинстанционното производство.
23.
Производството пред Съда по жалбата на Комисията протича писмено. Тъй като Съдът е счел, че още в писмената фаза е събрал достатъчно данни, той е решил съгласно член 76, параграф 2 от Процедурния си правилник да не провежда съдебно заседание.
V – Преценка на жалбата
24.
С жалбата си, която е подкрепила с едно-единствено основание, Комисията по същество твърди, че Общият съд неправилно е приел, че в настоящия случай е приложим член 22 от Директива 2003/55 вместо член 36 от Директива 2009/73.
25.
Остава неясно защо Комисията се позовава в тази връзка на член 288 ДФЕС и член 297, параграф 1 ДФЕС — в жалбата ѝ никъде няма изложени съображения по този въпрос. В крайна сметка обаче не е необходимо да се разглежда въпросът каква е релевантността на тези две разпоредби на Договора ( 17 ) за настоящия случай. Същинският упрек на Комисията всъщност е, че Общият съд не е спазил общите принципи на правото на Съюза по въпроса за действието, с което се прилагат нови правни норми към заварени случаи. В следващото изложение ще разгледам това твърдение за нарушение, като най-напред ще изложа накратко посочените принципи (вж. непосредствено по-долу раздел А), а след това ще обсъдя прилагането им към казуса по настоящото дело (вж. по-долу раздел Б).
А – Принципите относно действието на нови разпоредби във времето
26.
Принципите относно действието на новите разпоредби във времето са част от общите принципи на правото на Съюза и в крайна сметка произтичат от общите правни традиции на държавите членки.
27.
Във връзка с този въпрос традиционно се прави разлика между процесуални и материалноправни норми.
28.
Новите процесуални норми по правило се считат за незабавно приложими към производства, висящи към момента на тяхното влизане в сила ( 18 ). За разлика от това новите материалноправни норми по правило трябва да се тълкуват в смисъл, че се прилагат към възникнали преди влизането им в сила факти само доколкото от текста, целите или структурата им ясно произтича, че трябва да им бъде придадено именно такова действие ( 19 ).
29.
Освен това обаче по отношение на новите материалноправни норми е известен и принципът, че новата правна норма се прилага незабавно към бъдещите последици на факти, възникнали при действието на старата норма ( 20 ).
30.
В обобщение, от тези признати от постоянната съдебна практика принципи може да се изведе, че новата правна норма не се прилага спрямо факти, които са проявили действието си, освен ако по изключение е предвидено друго. Обратно, непроявили се юридически факти, при които още не се е стигнало до правни положения, възникнали и окончателно установени при действието на стария закон, се преценяват по новата правна норма от момента на нейното влизане в сила ( 21 ).
31.
Това важи еднакво за процесуални и за материалноправни въпроси.
32.
Незабавното прилагане на новите разпоредби спрямо факти, които все още не са проявили действието си, следва да допринесе за възможно най-бързото и всеобхватно действие на съответно актуалните законодателни решения, както и за възможно най-доброто осъществяване на целите на договорите.
33.
Старите разпоредби дори могат да се прилагат само по изключение спрямо факти, които все още не са проявили действието си. От една страна, с оглед особеностите на урежданата материя може да се окаже, че новите разпоредби, особено ако става въпрос за сложно ново производство или дори за фундаментална смяна на система, следва да се прилагат към факти, възникнали едва след влизането в сила на акта, с който се въвеждат, или пък от определена дата нататък ( 22 ). От друга страна, защитата на оправданите правни очаквания може евентуално да наложи спрямо определени започнали в миналото заварени положения да се приложат старите разпоредби ( 23 ).
Б– Прилагане на принципите в настоящия случай
34.
Директива 2003/55 е заменена от Директива 2009/73 към 3 март 2011 г., т.е. само няколко дни, след като Комисията пристъпва към разглеждане на чешкото разрешение за освобождаване по настоящия случай.
35.
Установено е, че материалноправните изисквания за издаването на разрешение за освобождаване от националните органи, както и за контрола върху разрешението за освобождаване от Комисията, които са предвидени съответно в член 22 от Директива 2003/55 и в член 36 от Директива 2009/73, не се различават в съдържанието си, а има най-много малки, незначителни разлики във формулировката им. Спорно е единствено дали при разглеждането на въпросното чешко разрешение за освобождаване Комисията е следвало да се придържа към процесуалните разпоредби на старата или на новата директива. Това е от значение по-специално за правомощията и сроковете, с които Комисията е разполагала при вземане на решението.
36.
Обратно на виждането на Общия съд ( 24 ), в случая не става толкова въпрос за обратното действие на новите процесуални разпоредби, а по-скоро за запазване на действието на старите разпоредби. Необходимо е да се изясни дали образуваното по реда на член 22 от Директива 2003/55 административно производство пред Комисията е трябвало да бъде приключено именно по реда на тази разпоредба, макар че към момента на приемане на спорното решение Директива 2003/55 е била отменена и като нова уредба вече е действала Директива 2009/73.
37.
Ако се вземе за основа изложеният по-горе ( 25 ) от мен принцип, според който в общия случай новите процесуални разпоредби се прилагат незабавно за всички висящи производства към момента на влизането в сила на акта, с който се въвеждат, това положение без съмнение подкрепя тезата на Комисията, че нейното спорно решение е трябвало да бъде прието по реда на новите процесуални разпоредби.
38.
Обратното виждане на MGS и на Чешката република —потвърдено и от обжалваното решение — според което в настоящия случай е трябвало да бъдат приложени старите процесуални разпоредби, може да бъде споделено само ако особеностите на урежданата материя (вж. по този въпрос непосредствено по-долу раздел 1) или императивните изисквания с оглед защитата на оправданите правни очаквания (вж. по този въпрос по-нататък раздел 2) са наложили продължаване на действието на Директива 2003/55.
39.
В противен случай се прилага принципът, че решението на Комисията не може да се опира на правно основание, което вече е изгубило сила към момента на приемане на това решение ( 26 ).
1. Липса на особености на урежданата материя, които да оправдават изключение от принципа на незабавно прилагане на новите процесуални разпоредби
40.
В обжалваното решение Общият съд се е основал в значителна степен на особеностите на урежданата материя, за да мотивира, че в настоящия случай все още е трябвало да бъде приложен член 22 от Директива 2003/55, а не вече член 36 от Директива 2009/73. Поради това по-долу ще разгледам въпроса дали наистина в настоящия случай са налице такива особености. Най-напред ще се спра на изтъкнатото от Общия съд изключение „Salumi“ (вж. непосредствено по-долу подраздел „а“), преди да разгледам изложената от MGS идея за правило за прилагане според определена дата (вж. по-долу подраздел „б“), както и изтъкнатия от чешкото правителство принцип на равно третиране (вж. по-долу подраздел „в“).
а) Изключението „Salumi“: образуват ли процесуалните и материалноправните разпоредби на Третата газова директива едно неразделно цяло?
41.
Като се е придържал към решението Salumi ( 27 ), Общият съд е изтъкнал по настоящия случай, че въведените с член 36 от Директива 2009/73 „изменения от процесуално и материалноправно естество образуват едно неразделно цяло“, поради което в настоящия случай не може „да им бъде придадено обратно действие“ ( 28 ).
42.
Това виждане е неправилно от правна гледна точка в два аспекта.
43.
От една страна, следва да се припомни, че във връзка с прилагането на член 36 от Директива 2009/73 към висящо производство пред Комисията, каквото е и разглежданото производство по проверка на чешкото разрешение за освобождаване, изобщо не може да се говори за „обратно действие“ в същинския смисъл ( 29 ). По-скоро става въпрос само за незабавното прилагане на нови разпоредби към висящо производство, което е образувано по реда на старото право, тоест в максималния случай за „несъщинско обратно действие“.
44.
От друга страна, Общият съд се основава на неправилно разбиране на решение Salumi. Всъщност от това решение съвсем не следва, че новата правна уредба не може да бъде приложена, щом като е влязла в сила по време на висящността на административно производство и съдържащите се в нея процесуални и материалноправни разпоредби образуват едно неразделно цяло.
45.
В действителност признатото в решението Salumi изключение от незабавното прилагане на нови правни норми е сведено до много по-тясна хипотеза. То се отнася до особения случай на фундаментална смяна на системата, при която различните национални разпоредби се заменят с единна правна уредба на Общността, като съдържащите се в същата нови процесуални и материалноправни норми образуват едно неразделно цяло — „единна уредба“ — и с оглед действието им по време не могат да бъдат разглеждани изолирано една от друга ( 30 ).
46.
Преходът от Втората газова директива към Третата газова директива не е свързан с такава фундаментална смяна на система. По-скоро Директива 2009/73 доразвива вече съществуващата система от общи за вътрешния пазар на природен газ разпоредби. Съдът вече се е произнасял ( 31 ), че изключението „Salumi“ не се прилага в случай, когато съществуваща правна уредба на Съюза се запазва в новия правен акт на Съюза с някои изменения.
47.
Освен това в настоящия случай с член 36 от Директива 2009/73 са изменени само някои аспекти в производството, което Комисията трябва да следва, докато съдържанието на материалноправните норми, съпоставено с това на член 22 от Директива 2003/55, се е запазило. Това също не допуска да се приеме наличие на фундаментална смяна на системата, каквато е имало в случая по делото Salumi.
48.
Иначе обстоятелството, че процесуалните разпоредби са изменени — вероятно дори съществено — в някои аспекти, само по себе си не указва нищо по въпроса дали процесуалните и материалноправните разпоредби в член 36 от Директива 2009/73 са така тясно свързани помежду си, че да образуват едно неразделно цяло à la Salumi.
49.
Най-сетне, в обжалваното решение само се твърди за такава неразделност на процесуалните и материалноправните разпоредби, без Общият съд да е изложил някакви конкретни опорни точки за такъв извод. Вместо това Общият съд се впуска в описание на някои изменения в производството ( 32 ), които — макар че несъмнено следват от приемането на Директива 2009/73 и е съвсем възможно да имат известно значение — не са релевантни в настоящия случай ( 33 ).
50.
Така че в настоящия случай Общият съд неправилно се е позовава на изключението „Salumi“, за да мотивира извода, че член 36 от Директива 2009/73 не може да се е приложи, а вместо това трябва да продължи да се прилага член 22 от Директива 2003/55.
б) Няма правило за прилагане от определена дата в зависимост от момента на образуване на производството
51.
Директива 2009/73 не съдържа никакви преходни разпоредби за висящи административни производства. При липса на такива разпоредби не може да се приеме, че за прехода от Директива 2003/55 към Директива 2009/73 важи правило за прилагане от определена дата, според което за всички образувани към 3 март 2011 г. производства да се прилага още старата правна уредба.
52.
Освен това правото на Съюза не познава и общ правен принцип, според който производствата винаги да се провеждат по реда на процесуалните разпоредби, действащи към момента на образуването на производството. Напротив, както вече беше посочено по-горе, по правило незабавно се прилагат новите процесуални норми, включително и за вече висящи производства ( 34 ). По този начин е процедирал например и Съдът след влизането в сила на изменения в процесуалните разпоредби ( 35 ).
53.
Наистина във връзка с разпоредбите на Съюза относно оценката на въздействието върху околната среда Съдът се е произнесъл, че те се прилагат само за проекти, които са официално заявени в съответната държава членка след изтичането на срока за транспониране ( 36 ).
54.
В този случай е допуснато действие на правилото за прилагане от определена дата, но само във връзка с материалноправния въпрос дали изобщо съществува задължение да се извършва оценка на въздействието върху околната среда на проектите. За разлика от това отделните изменения в процесуалните разпоредби на Съюза относно оценката на въздействието върху околната среда се прилагат незабавно и за висящи производства ( 37 ).
55.
Впрочем правилото за прилагане от определена дата при оценката на въздействието върху околната среда се дължи в значителна степен на голямата сложност на въпросните производства ( 38 ). Също и по тази причина то не може автоматично да бъде ползотворно в производствата по други материи, които нямат такава съпоставима сложност.
56.
Ако тези съображения бъдат пренесени към настоящия случай, трябва да се подчертае, че член 36 от Директива 2009/73 не предизвиква фундаментална смяна на системата, а само отделни изменения в процесуалните разпоредби, които Комисията трябва да приложи. Тези изменения не водят например до допълнително утежняване или забавяне на проверката на разрешенията за освобождаване, издадени от националните органи, а напротив — до опростяване на производството. Това е така, защото преди да приеме окончателно решение, Комисията вече не е длъжна да отправя неформално искане до съответната държавата членка да поправи или оттегли издаденото от нейните органи разрешение за освобождаване (така обаче е било предвидено в член 22, параграф 4, трета алинея от Директива 2003/55). Законодателят се е отказал от тази междинна стъпка в член 36 от Директива 2009/73, което допринася за по-голяма ефикасност на процедурите.
57.
При тези обстоятелства незабавното прилагане на член 36 от Директива 2009/73 към разглежданото административно производство пред Комисията би било уместно дори ако в настоящия случай искахме да се придържаме към съдебната практика във връзка с проверката за въздействието върху околната среда.
58.
Не споделям загрижеността на чешкото правителство, че административното производство би могло да дерайлира като влак, ако по средата на пътя се премине от член 22 от Директива 2003/55 към член 36 от Директива 2009/73 като ново правно основание. Това е така, защото след като Комисията е приложила веднага новите процесуални разпоредби, влакът е достигнал своята цел, дори разписанието леко да се е променило по време на пътуването. Според мен, ако пътуването беше продължило по начертаното от Директива 2003/55 трасе, то би отвело до глуха линия.
в) Принцип на равно третиране
59.
По-нататък чешкото правителство се позовава на „принципите на равенство и справедливост“. Според него би се стигнало до неоснователна разлика в третирането, ако изборът на приложимите норми беше оставен на свободната преценка на Комисията и зависеше — при образувани по едно и също време административни производства — единствено от момента, в който тази институция взема решение по съответния случай.
60.
Този довод също трябва да се отхвърли.
61.
Комисията не решава по своя свободна преценка в кой момент да вземе решение по съвместимостта на национално разрешение за освобождаване с разпоредбите за вътрешния пазар на природен газ. Според принципа на добра администрация (вж. също член 41 от Хартата на основните права) Комисията по-скоро е длъжна да разглежда всяка преписка грижливо, безпристрастно и експедитивно.
62.
Обстоятелството, че Комисията може да се е произнесла по съвместимостта на едни национални разрешения за освобождаване преди 3 март 2011 г., тоест все още при режима на старите разпоредби, докато по съвместимостта на други национални разрешения за освобождаване се е произнесла едва след тази дата и следователно при действието на новите разпоредби, само по себе си не представлява нарушение на принципа на равно третиране или на общи съображения за справедливост. По-скоро определеният от законодателя на Съюза ден 3 март 2011 г. като начален момент на действие на Директива 2009/73 се явява обективен критерий за разграничение.
63.
Единствено ако се установи, че при обработването на определени производства по проверка на националните разрешения за освобождаване Комисията произволно е забавяла или е ускорявала окончателното си решение с цел да го приеме съответно преди или след началото на действието на Директива 2009/73, би могло да се говори за нарушение на принципите на добра администрация и на равно третиране, както и — в крайна сметка — за злоупотреба с власт ( 39 ). В настоящия случай обаче няма данни да е така. Обратното, от констатациите на Общия съд е видно, че административното производство е било открито само няколко дни преди 3 март 2011 г., когато правната уредба е била изменена с преминаването към режима по Директива 2009/73.
2. Липса на изисквания с оглед защитата на оправдани правни очаквания за продължаващо действие на старите правни норми
64.
Накрая остава да бъде разгледан и въпросът дали императивни изисквания с оглед защитата на оправданите правни очаквания налагат в конкретния случай да се запази действието на Директива 2003/55.
65.
На наличието на такива изисквания се е позовало по-специално MGS, но също и чешкото правителство в производство пред Съда по обжалване на решението на Общия съд.
66.
Техните доводи почиват обаче на неправилното допускане, че от момента на издаване на разрешението за освобождаване от чешките органи е налице факт, който е проявил действието си, който повече не може да бъде поставян под въпрос чрез прилагането на приети впоследствие нови правни норми, какъвто е и член 36 от Директива 2009/73.
67.
Както Съдът обаче вече е постановил, принципът за защита на оправданите правни очаквания не може да се тълкува дотолкова разширително, че изобщо да препятства прилагането на новата норма спрямо бъдещите последици на фактически положения, възникнали при действието на старата норма ( 40 ).
68.
Това е особено валидно в процесуален контекст, какъвто е налице и в разглеждания случай. Предвидената в член 22 от Директива 2003/55 процедура за освобождаване от разпоредбите за вътрешния пазар на природен газ, както и процедурата по новата правна норма в член 36 от Директива 2009/73 всъщност представляват една-единствена процедура, независимо че тя се развива на две фази, първата от които се провежда на национално равнище, а втората — на равнище на Съюза.
69.
Действително в обжалваното решение Общият съд правилно е приел, че става въпрос за една-единствена процедура ( 41 ), но без да направи следващите от това необходими заключения в разглеждания от него спор.
70.
Правилно би било от наличието на една-единствена — състояща се от две фази — процедура Общият съд да заключи, че само въз основа на издадено от националните органи разрешение за освобождаване никога не могат да съществуват някакви окончателно установени правни положения ( 42 ). Това е така, защото, от една страна, с издаването на чешкото разрешение за освобождаване е приключила само първата от двете фази на единствената административна процедура. От друга страна, концепцията на процедурата за освобождаване по Директиви 2003/55 и 2009/73, за разлика от други видове процедури — например приведената като довод от MGS процедура по възлагане на обществени поръчки ( 43 ) — е такава, че прието в първата фаза решение може отново да бъде поставено под въпрос във втората фаза.
71.
Възможно е издаденото от национален орган разрешение за освобождаване да е временно приложимо, докато Комисията се произнесе по съвместимостта му с разпоредбите за вътрешния пазар на природен газ. До приемането на окончателно решение от Комисията, с което се слага край на производството, обаче за никого не възниква защитимо оправдано правно очакване по отношение на освобождаването, предоставено от националния орган ( 44 ).
72.
Както подчертава MGS, наистина е напълно възможно в конкретен случай Комисията да не разпореди на националните органи да изменят или оттеглят разрешението за освобождаване. Това обаче е само една възможност, на която заинтересованите предприятия по никакъв начин не могат да градят оправдани очаквания. Те по-скоро трябва да очакват, че Комисията ще изиска изменение на разрешението или дори неговото оттегляне, и то както по силата на Директива 2003/55, така и по режима на Директива 2009/73.
73.
При тези обстоятелства не са налице императивни изисквания с оглед защитата на оправданите правни очаквания, които да забранят прилагането на разпоредбите на Директива 2009/73 към настоящия случай.
В – Обобщение
74.
Предвид всички тези съображения Общият съд не е спазил общите принципи на правото на Съюза във връзка с прилагането на правните норми във времето. Следователно обжалваното решение е засегнато от порок, който е основание за отмяната му (член 61, първа алинея, първо изречение от Статута на Съда).
Г – Допълнителна бележка по въпроса за сроковете
75.
В производството пред Съда MGS изтъква довода, че Комисията не разполага с правомощие да се произнесе с разпореждане, каквото се съдържа в спорното решение, тъй като е пропуснала да го направи в предвидения срок.
76.
Този довод се основава на разбирането, че в настоящото производство е трябвало да се приложи старата правна уредба по Директива 2003/55. Както обаче бе изложено по-горе, в настоящия случай за приемането на решението вече е била приложима новата уредба по Директива 2009/73, като Комисията безспорно е спазила напълно установените в нея срокове. Така че доводът на MGS, че спорното решение е прието след изтичане на предвидения срок, не е актуален.
77.
Дори обаче и да се приемеше, че старата правна уредба по Директива 2003/55 запазва действието си за настоящия случай, съвсем не би било задължително да се приеме, че поради пропускане на срока отпада правомощието на Комисията да вземе решението. Действително правото на Съюза познава хипотези в отделни материи, в които с изтичането на установения срок мълчанието на Комисията се счита за одобрение и се приема, че е отпаднало нейното правомощие за намеса ( 45 ). Такива случаи обаче са редки и поначало се основават на изрично разпореждане на законодателя на Съюза ( 46 ), каквото няма нито в Директива 2003/55, нито в Директива 2009/73.
78.
Поради това в настоящия случай не може по необходимост да се приеме, че е налице „ефектът на гилотината“, при който с изтичането на установения срок би отпаднало правомощието на Комисията да приеме дадено решение ( 47 ). При все това обаче, ако Комисията без основателна причина превиши срока по член 22 от Директива 2003/55 или по член 36 от Директива 2009/73, това би могло да породи извъндоговорна отговорност на Съюза, доколкото са изпълнени условията по член 340, параграф 2 ДФЕС.
VI – Отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на Общия съд
79.
Ако Съдът отмени решението на Общия съд, той може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това (член 61, първа алинея, второ изречение, първа хипотеза от Статута на Съда).
80.
В настоящия случай спорът може отчасти да бъде решен по същество.
81.
Както бе изложено по-горе, Общият съд неправилно е приел, че в настоящия случай се прилага Директива 2003/55. В действителност Комисията с пълно право е основала спорното решение на Директива 2009/73. Така че първото основание, приведено от MGS в подкрепа на жалбата му до Общия съд, е неоснователно. Съдът може да постанови окончателно решение по делото в тази му част.
82.
Що се отнася до второто и по-специално до третото основание на жалбата, които MGS допълнително изтъква в подкрепа на жалбата си за отмяна, Общият съд не ги е разгледал в обжалваното решение. Действително в писмените си становища в първоинстанционното производство страните са изложили доводи по тях. При все това имам съмнения дали Съдът е достатъчно информиран само на тази база, за да се произнесе окончателно по съдбата на подадената до Общия съд жалба за отмяна.
83.
Предвид тези обстоятелства изглежда целесъобразно делото да бъде върнато на Общия съд, за да го разгледа и да се произнесе по второто и третото основание на жалбата на MGS (член 61, първа алинея, второ изречение, втора хипотеза от Статута на Съда).
VII – Разноски
84.
Когато жалбата е основателна и Съдът връща делото — както предлагам в настоящия случай — на Общия съд, Съдът не се произнася по съдебните разноски (обратно следствие от член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда).
VIII – Заключение
85.
С оглед на гореизложените съображения предлагам на Съда да постанови следното решение:
1)
Отменя Решение на Общия съд на Европейския съюз от 6 септември 2013 г. по дело Globula/Комисия (T‑465/11, EU:T:2013:406).
2)
Връща делото на Общия съд за произнасяне по второто и третото основание на жалбата срещу Решение K(2011) 4509 на Европейската комисия от 27 юни 2011 г.
3)
Не се произнася по съдебните разноски.
( 1 ) Език на оригиналния текст: немски.
( 2 ) Директива 2003/55/EО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 98/30/ЕО (ОВ L 176, стр. 57; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 2, стр. 80).
( 3 ) Директива 2009/73/EО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО (ОВ L 211, стр. 94).
( 4 ) Решение Globula/Комисия (T‑465/11, EU:T:2013:406), наричано по-нататък „обжалваното решение“ или „решението на Общия съд“.
( 5 ) Вж. по този въпрос член 53 и член 54, параграф 1 от Директива 2009/73.
( 6 ) Членове 18 и 19 от Директива 2003/55, респ. членове 32 и 33 от Директива 2009/73.
( 7 ) Член 19, параграф 1, второ изречение от Директива 2003/55, респ. член 33, параграф 1, [първа алинея,] второ изречение от Директива 2009/73.
( 8 ) Член 22, параграф 1 от Директива 2003/55, респ. член 36, параграф 1 от Директива 2009/73. В немския текст на двете разпоредби има разлика във формулировките: „големи нови газови инфраструктури“ (в член 22, параграф 1 от Директива 2009/73) и „по-големи нови газови инфраструктури“ (в член 36, параграф 1 от Директива 2003/55), която не е отразена в текста на повечето други езици, и по-специално на френски и английски език.
( 9 ) Член 22, параграф 4, първа и втора алинея от Директива 2003/55, респ. член 36, параграф 8 от Директива 2009/73.
( 10 ) Член 22, параграф 4, трета и четвърта алинея от Директива 2003/55, респ. член 36, параграф 9 от Директива 2009/73.
( 11 ) По собствени данни дружеството Globula a.s. е променило фирмата си с действие от 5 август 2013 г., като новата фирма е „Moravia Gas Storage a.s.“ (MGS). По съображения за краткост по-нататък ще използвам „MGS“.
( 12 ) Наричано по-нататък „министерството“.
( 13 ) По онова време MGS е действала още под фирмата „Globula“.
( 14 ) С второто основание на жалбата MGS твърди нарушение на принципа на оправданите правни очаквания, а с третото — явна грешка при преценката на фактите.
( 15 ) Точки 24—39 от обжалваното решение.
( 16 ) Точка 36 във връзка с точка 25 от обжалваното решение.
( 17 ) Първата от двете разпоредби дава определение на правните актове, които се приемат от институциите в упражняване на компетентността на Съюза, и наред с другото, описва признаците на една директива. Втората съдържа правила за изготвянето, публикуването и влизането в сила на законодателни актове.
( 18 ) Решения Meridionale Industria Salumi и др. (212/80—217/80, EU:C:1981:270, т. 9), Pokrzeptowicz-Meyer (C‑162/00, EU:C:2002:57, т. 49), Molenbergnatie (C‑201/04, EU:C:2006:136, т. 31) и Комисия/Испания (C‑610/10, EU:C:2012:781, т. 45); вж. също заключението ми по дело Gruber (C‑570/13, EU:C:2014:2374, т. 17).
( 19 ) Решения Meridionale Industria Salumi и др. (EU:C:1981:270, т. 9), Pokrzeptowicz-Meyer (EU:C:2002:57, т. 49), Molenbergnatie (EU:C:2006:136, т. 31) и Kuso (C‑614/11, EU:C:2013:544, т. 24).
( 20 ) Решения Brock (68/69, EU:C:1970:24, т. 6), Licata/WSA (270/84, EU:C:1986:304, т. 31), Pokrzeptowicz-Meyer (EU:C:2002:57, т. 50), Monsanto Technology (C‑428/08, EU:C:2010:402, т. 66) и Kuso (EU:C:2013:544, т. 25).
( 21 ) Решение Община Altrip и др. (C‑72/12, EU:C:2013:712, т. 22).
( 22 ) Вж. в този смисъл решения Meridionale Industria Salumi и др. (EU:C:1981:270, т. 11 и 12) и Община Altrip и др. (EU:C:2013:712, т. 25 и 26).
( 23 ) В този смисъл решения Meridionale Industria Salumi и др. (EU:C:1981:270, т. 10 и 14), Pokrzeptowicz-Meyer (EU:C:2002:57, т. 49) и Kuso (EU:C:2013:544, т. 24).
( 24 ) Виждането на Общия съд е изразено особено ясно в точка 36 от обжалваното решение.
( 25 ) Вж. по-горе точка 28 от настоящото заключение.
( 26 ) Определение Cantiere navale De Poli/Комисия (C‑167/11 P, EU:C:2012:164, т. 53); вж. също решения ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др. (C‑201/09 P и C‑216/09 P, EU:C:2011:190, т. 75) и ThyssenKrupp Nirosta/Комисия (C‑352/09 P, EU:C:2011:191, т. 88).
( 27 ) Решение Meridionale Industria Salumi и др. (EU:C:1981:270).
( 28 ) Точка 36 във връзка с точка 25 от обжалваното решение.
( 29 ) Вж. по този въпрос по-горе точка 36 от настоящото заключение.
( 30 ) Решения Meridionale Industria Salumi и др. (EU:C:1981:270, т. 11 и 12) и Molenbergnatie (EU:C:2006:136, т. 32).
( 31 ) Решение Molenbergnatie (EU:C:2006:136, по-специално точка 33).
( 32 ) Вж. по този въпрос точки 28—34 от обжалваното решение.
( 33 ) Това е особено фрапиращо по отношение на правомощията на Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори (АСРЕ), но в настоящия случай изобщо не става въпрос за нейно участие. Както отбелязва и Общият съд, предмет на настоящото дело не е инфраструктура, която е разположена на територията на повече от една държава членка (вж. точка 34 от обжалваното решение).
( 34 ) Вж. по-горе точка 28 от настоящото заключение.
( 35 ) За отпадането на ограничението на правото на националните юрисдикции по член 68 ЕО да отправят запитвания по време на висящо производство по преюдициално запитване вж. решение Weryński (C‑283/09, EU:C:2011:85, т. 27—32); за прилагането на Процедурния правилник от 2012 г. към образувани преди влизането му в сила съдебни дела вж., вместо много други, решение Комисия/Stichting Administratiekantoor Portielje (C‑440/11 P, EU:C:2013:514, т. 123).
( 36 ) Решения Комисия/Германия (C‑431/92, EU:C:1995:260, т. 29 и 32), Gedeputeerde Staten van Noord-Holland (C‑81/96, EU:C:1998:305, т. 23), Križan и др. (C‑416/10, EU:C:2013:8, т. 94) и Община Altrip и др. (EU:C:2013:712, т. 25).
( 37 ) В този смисъл решение Община Altrip и др. (EU:C:2013:712, т. 27—30).
( 38 ) Решения Gedeputeerde Staten van Noord-Holland (EU:C:1998:305, т. 24), Križan и др. (EU:C:2013:8, т. 95) и Община Altrip и др. (EU:C:2013:712, т. 26).
( 39 ) В този смисъл решение Комисия/Alrosa (C‑441/07 P, EU:C:2010:377, т. 89).
( 40 ) Решения Tomadini (84/78, EU:C:1979:129, т. 21), Комисия/Freistaat Sachsen (C‑334/07 P, EU:C:2008:709, т. 43) и Stadt Papenburg (C‑226/08, EU:C:2010:10, т. 46).
( 41 ) Точка 32 от обжалваното решение.
( 42 ) Вж. по този въпрос още веднъж решение Община Altrip и др. (EU:C:2013:712, т. 22).
( 43 ) В тази връзка MGS се позовава на решение Комисия/Франция (C‑337/98, EU:C:2000:543, т. 35—42).
( 44 ) В същия смисъл решения Centre d’exportation du livre français (C‑199/06, EU:C:2008:79, т. 66 и 67) и Комисия/Freistaat Sachsen (EU:C:2008:709, т. 53) във връзка с проблеми с подобно съдържание от областта на държавните помощи.
( 45 ) За някои примери за разпоредби от правото на Съюза, в които мълчанието на орган се счита за одобрение или за отказ, вж. заключението ми по дело Housieaux (C‑186/04, EU:C:2005:70, т. 35).
( 46 ) Рядък случай на изключение, когато от факта на самото превишаване на срок от Комисията Съдът е извел отпадане на нейното правомощие да вземе решение, се намира в материята на Кохезионния фонд (решения Испания/Комисия, C‑197/13 P, EU:C:2014:2157, т. 103 и Испания/Комисия, C‑429/13 P, EU:C:2014:2310, т. 34). Същото важи за проверката на националните планове за разпределение на квоти за емисии на парникови газове в рамките на политиката на Съюза за опазване на климата (решение Комисия/Латвия, C‑267/11 P, EU:C:2013:624, т. 46 и 58).
( 47 ) Накратко следва да се отбележи, че правило в тази посока не се съдържа и в член 36 от Директива 2009/73. Нещо повече, от параграф 9, втора алинея от тази разпоредба може да се изведе по аргумент на противното, че пропускането на срока от Комисията пак не следва да бъде санкционирано с отпадане на нейното правомощие да вземе решение.
Full & Egal Universal Law Academy