20.4.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 114/24
Жалба, подадена на 8 февруари 2013 г. от Groupement des cartes bancaires (CB) срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 29 ноември 2012 г. по дело T-491/07, CB/Комисия
(Дело C-67/13 P)
2013/C 114/38
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Groupement des cartes bancaires (CB) (представители: F. Pradelles, avocat, J. Ruiz Calzado, abogado)
Други страни в производството: Европейска комисия, BNP Paribas, BPCE, с предишно наименование Caisse Nationale des Caisses d'Epargne et de Prévoyance (CNCEP), Société générale
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Съда:
—
да отмени Решение на Общия съд от 29 ноември 2012 г., постановено по дело T-491/07, CB/Комисия,
—
да върне делото на Общия съд за ново произнасяне, освен ако Съдът не счете, че разполага с достатъчно данни, за да отмени Решение C(2007) 5060 окончателен на Комисията от 17 октомври 2008 година относно производство съгласно член 81 [ЕО] (COMP/D1/38.606 — Groupement des cartes bancaires „CB“),
—
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски за настоящото производство, включително разноските, направени от жалбоподателя в производството пред Общия съд.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква три основания.
На първо място, жалбоподателят поддържа, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото при прилагането на понятието за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта.
Общият съд допуснал грешки при прилагане на правото при прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС относно съдържанието на мерките на Groupement des cartes bancaires „CB“ (наричано по-нататък „Groupement“). По-конкретно Общият съд тълкувал погрешно съдебната практика относно понятието за практика, която ограничава конкуренцията с оглед на целта, като приел, че горепосочените мерки представляват ограничение с оглед на целта, макар сами по себе си тези мерки да не разкриват достатъчна степен на засягане на конкуренцията. Освен това Общият съд бил допуснал други грешки при прилагане на правото като взел предвид „генезиса“ на приемането на мерките. Всъщност, Общият съд бил тълкувал погрешно съдебната практика относно понятието за решение за сдружаване на предприятия — като израз на волята на Groupement — и бил изопачил предоставените му доказателства, за да установи антиконкурентно намерение на Groupement при приемането на спорните мерки.
Общият съд бил допуснал грешки при прилагане на правото и при прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС относно целите на мерките на Groupement. По-конкретно Общият съд бил тълкувал погрешно съдебната практика като приел, че борбата срещу паразитизма, която е законосъобразна и призната от Общия съд цел на приетите от Groupement мерки, може да бъде взета предвид само с оглед на член 101, параграф 3 ДФЕС, вместо на член 101, параграф 1 ДФЕС.
Освен това Общият съд бил допуснал грешки при прилагане на правото при прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС относно надлежния контекст на мерките на Groupement. По-конкретно Общият съд бил тълкувал погрешно съдебната практика относно отчитането на правния контекст, като сгрешил по отношение на задължението си да вземе предвид установения опит. По-специално Общият съд бил тълкувал погрешно Решение C-209/07 на Съда по дело Beef Industry Development и Barry Brothers от 20 ноември 2008 г., тъй като искал да приложи това решение към настоящия случай, въпреки че в основата си двете положения били различни. Освен това Общият съд бил допуснал няколко грешки при прилагане на правото при отчитането на икономическия контекст и на двустранното функциониране на пазара в настоящия спор. На последно място Общият съд бил пренебрегнал съдебната практика относно естеството и обхвата на неговия контрол върху сложните икономически преценки, като не извършил контрола a minima, който бил длъжен да предприеме.
На второ място, жалбоподателят счита, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото при прилагането на понятието за ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата. Общият съд бил допуснал грешки при прилагане на правото при проверката на последиците от мерките на Groupement. Всъщност, като не отговорил на доводите на жалбоподателя във връзка с твърдените антиконкурентни последици от мерките, Общият съд бил нарушил задължението си за мотивиране.
На трето място, Общият съд бил нарушил принципите на пропорционалност и на правна сигурност като не отменил разпореждането, което се съдържа в член 2, втора алинея от Решение C(2007) 5060 окончателен на Комисията. Нарушението на принципа на пропорционалност се изразявало в запазването на действието на разпореждането на Комисията, макар че последното не само не било необходимо за преустановяването на нарушението, за което се твърди, че е установено, но било и непропорционално по отношение на преследваната цел. Освен това Общият съд бил нарушил принципа на правна сигурност като не отменил горепосоченото разпореждане, въпреки че текстът на последното бил общ и двусмислен, от което произтичала несигурност за Groupement относно мерките, които може да вземе за борба с паразитизма и за защита на системата „CB“.
Full & Egal Universal Law Academy