25.5.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 147/13
Жалба, подадена на 15 март 2013 г. от Versalis SpA, Eni SpA срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 13 декември 2012 г. по дело T-103/08, Versalis SpA, понастоящем Polimeri Europa SpA, и Eni SpA/Комисия
(Дело C-123/13 P)
2013/C 147/23
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподатели: Versalis SpA, Eni SpA (представители: M. Siragusa, G. M. Roberti, F. Moretti, I. Perego, F. Cannizzaro, A. Bardanzellu, D. Durante и V. Laroccia, avvocati)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателите
—
да се отмени изцяло или частично Решението на Общия съд от 13 декември 2012 г., доколкото отхвърля съединената жалба на Versalis и на Eni и следователно:
—
да се отмени изцяло или частично Решението на Европейската комисия от 5 декември 2007 г. относно производството по прилагане на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП (дело СOMP/F/38.629 — Хлоропренов каучук),
—
да се отмени или най-малкото да се намали размерът на глобата, наложена на Versalis и на Eni с обжалваното решение.
При условията на евентуалност,
—
да се отмени изцяло или частично съдебното решение, доколкото отхвърля жалбата на Versalis и на Eni по дело T-103/08, и да се върне делото на Общия съд, за да се произнесе по същество съобразно дадените от Съда указания.
—
да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски, разходи и хонорари по настоящото производство и по производството по дело T-103/08.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си срещу посоченото съдебно решение Versalis и Eni посочват, на първо място, че в нарушение на член 101 ДФЕС Общият съд се е отклонил от съдебната практика относно носенето на отговорност от дружеството майка (Eni) за нарушение, за което се твърди, че е извършено от неговите дъщерни дружества в сектора на хлоропреновия каучук и по-специално че Общият съд се отклонил от задълженията си за анализ и за излагане на мотиви при преценка на доказателствата, представени за да се обори презумпцията за действително оказване на решаващо влияние, като по този начин е нарушил и основните принципи на законност и на носене на лична отговорност в областта на картелите, презумпцията за невиновност и правото на защита, както и принципа на ограничена отговорност на дружествата.
На второ място, Общият съд е приложил неправилно релевантната европейска съдебна практика, за да вмени на Versalis отговорността за извършеното от Syndial S.p.A. нарушение, и не е изложил достатъчно мотиви при отхвърлянето на твърденията за нарушение, изтъкнати в първоинстанционното производство от Versalis и от Eni.
С третото основание за обжалване жалбоподателите изтъкват, че Общият съд е приложил неправилно и противоречиво изведения от съдебната практика принцип за изрично разграничаване от картела и е нарушил принципа in dubbio pro reo, като е приел, че EniChem S.p.A. е участвало в срещата от 12—13 май 1993 г. във Флоренция и че проведените през 2002 г. срещи, в които участва Versalis, са имали антиконкурентен характер. Следователно Общият съд не само е направил погрешна преценка, но също така не е осъществил съдебен контрол по същество, като е приел, че тези дружества са участвали в картела през цялата му продължителност (тоест от май 1993 г. до май 2002 г.).
Освен това Общият съд е нарушил правото на Европейския съюз, като е пропуснал да посочи, че Комисията е допуснала сериозни грешки при определянето на основния размер на глобата по смисъла на Насоки относно метода за определяне на размера на глобите.
Също така Общият съд е нарушил правото на Европейския съюз като е потвърдил частично, че спрямо Versalis се прилага отегчаващото обстоятелство, свързано с повторността на нарушението, като освен това e мотивирал в недостатъчна степен изводите си по този въпрос; при условията на евентуалност, Общият съд е определил неправилно процентното намаление на увеличението на глобата и е потвърдил солидарната отговорност на Eni за плащането на глобата, включително за частта, която се отнася до повторността на нарушението.
По-нататък според жалбоподателите Общият съд е приложил явно неправилно член 23, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 (1) при определянето на максималния размер на глобата и едопуснал грешка като е пропуснал да упражни пълен съдебен контрол относно прилагането на Известието на Комисията за намаляване на глобите или за намаляване на техния размер. Общият съд е пропуснал да посочи също, че Комисията е нарушила принципите на справедливост, на равно третиране и на защита на оправданите правни очаквания, тъй като, от една страна, е засегнала възможността на жалбоподателите да се борят „на равна нога“ с останалите предприятия, за да получат намаляване на размера на глобата, и от друга страна, е прела че оказаното от тях съдействие не заслужава намаляване на глобата по смисъла на посоченото Известие, както и на Насоките.
Накрая, жалбоподателите твърдят, че Общият съд не е осъществил съдебен контрол по същество относно преценката на Комисията за размера на окончателната глоба.
(1) Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).
Full & Egal Universal Law Academy