1.6.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 156/21
Жалба, подадена на 14 март 2013 г. — Европейски парламент/Съвет на Европейския съюз
(Дело C-124/13)
2013/C 156/32
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Европейски парламент (представители: L.G. Knudsen, I. Liukkonen и R. Kaškina)
Ответник: Съвет на Европейския съюз
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени Регламент (ЕС) № 1243/2012 на Съвета от 19 декември 2012 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1342/2008 за създаване на дългосрочен план за запасите от атлантическа треска и риболовните стопанства, които експлоатират тези запаси (1); и
—
да се осъди Съветът на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Европейският парламент изтъква едно основание за отмяна на обжалвания регламент, изведено от твърдението, че член 43, параграф 3 ДФЕС не е подходящото правно основание за приемането на обжалвания регламент и че той е трябвало да бъде приет на основание член 43, параграф 2 ДФЕС, тъй като последната разпоредба предоставя на законодателя на Европейския съюз необходимите правомощия да приеме акт с целта и съдържанието на обжалвания регламент. Използваното правно основание изключва Европейския парламент от участие в приемането на акта, докато член 43, параграф 2 ДФЕС предвижда да се следва обикновената законодателна процедура. Неправилното правно основание трябва да доведе до отмяната на обжалвания регламент.
С първата част на своето основание за отмяна Парламентът поддържа, че като инструмент за запазване и управление на запасите от риба всеки многогодишен план, като разглеждания в настоящия случай, представлява единно цяло, обхващащо само разпоредби, насочени към преследването на цели, свързани с поддържане и запазване в рамките на общата политика в областта на рибарството и поради това трябва да бъде приет изцяло на основание член 43, параграф 2 ДФЕС.
Втората част на основанието на Парламента за отмяна се състои в твърдението, приемането на обжалвания регламент с акт, който е отделен от останалата част от предложението на Комисията, представлява във всички случаи нарушение на процедурата и обезсмисля установената съдебна практика относно избора на правно основание съобразно с центъра на тежестта на акта. Като е разделил предложението, Съветът изкуствено е избрал различно правно основание за някои елементи на предложения акт, докато единственото правно основание, от което те щяха да се обхващат е член 43, параграф 2 ДФЕС, ако актът беше приет изцяло в посочената по-горе форма.
(1) ОВ L 352, стр. 10.
Full & Egal Universal Law Academy