25.5.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 147/15
Жалба, подадена на 18 март 2013 г. от Cooperativa Mare Azzurro Socialpesca Soc. coop. arl с предишно наименование Cooperativa Mare Azzurro Soc. coop. rl и от Cooperativa vongolari Sottomarina Lido Soc. coop. rl срещу Определение на Общия съд (четвърти състав) от 22 януари 2013 г. по дело Cooperativa Mare Azzurro/Комисия (T-218/00)
(Дело C-136/13 P)
2013/C 147/25
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподатели: Cooperativa Mare Azzurro Socialpesca Soc. coop. arl, с предишно наименование Cooperativa Mare Azzurro Soc. coop. rl, и Cooperativa vongolari Sottomarina Lido Soc. coop. rl (представители: A. Vianello, A. Bortoluzzi и A. Veronese, avvocati)
Други страни в производството: Ghezzo Giovanni & C. Snc di Ghezzo Maurizio & C., Европейска комисия
Искания на жалбоподателите
—
да се отмени и/или измени Определение на Общия съд (четвърти състав) от 22 януари 2013 г., съобщено на жалбоподателите на 23 януари 2013 г., постановено по дело T-218/00, с което Общият съд отхвърля жалбата на Cooperativa Mare Azzurro Soc. coop. rl и др./Комисия, с която е поискана отмяна на Решение 2000/394/ЕО на Комисията от 25 ноември 1999 година относно мерките за помощ в полза на предприятията на територията на Венеция и Киоджа, предвидени със Закони № 30/1997 и № 206/1995 относно облекчения на осигурителните задължения (ОВ L 150, 2000 г., стр. 50);
—
да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на твърденията си жалбоподателите се позовават на грешки при прилагане на правото във връзка с принципите, изведени от Съда в Решение по дело Comitato „Venezia vuole vivere“, от една страна, относно задължението за мотивиране на решенията на Комисията в областта на държавните помощи, а от друга страна, във връзка с разпределянето на тежестта на доказване по отношение на предпоставките съгласно член 107, параграф 1 ДФЕС.
С определението, предмет на настоящата жалба, Общият съд не се съобразил с положенията, приети от Съда в Решение по дело Comitato „Venezia vuole viverе“ от 9 юни 2011 г., с което се утвърждава, че решението на Комисията „трябва да съдържа всички съществени данни, за да бъде приведено в действие от националните органи“. Макар обаче в решението да липсвали основните елементи за неговото привеждане в действие от националните органи, Общият съд не установил никакви недостатъци в метода, възприет от Комисията в оспорваното решение, в резултат от което била налице грешка при прилагане на правото.
Въз основа на принципите, установени от Съда с Решение по дело Comitato „Venezia vuole vivere“, при възстановяването държавата членка, а не следователно отделният получател, трябва във всеки случай поотделно да докаже наличието на предпоставките по член 107, параграф 1 ДФЕС. В настоящия случай обаче в оспорваното решение Комисията пропуснала да изясни „подробните правила“ за извършване на такава проверка; следователно, тъй като не разполага с основните елементи, за да докаже при възстановяването дали предоставените предимства представляват държавни помощи за получателите, Италианската република — със Закон № 228 от 24 декември 2012 г. (член 1, параграфи 351 и сл.), решила да прехвърли тежестта на доказване, противно на установеното в общностната съдебна практика. Според италианския законодател не държавата, а отделните предприятия — получатели на предоставените под формата на облекчения помощи, следвало да докажат, че въпросните предимства не нарушават конкуренцията, нито пък засягат търговията между държавите членки; в противен случай се презумира, че предоставеното предимство е годно да наруши конкуренцията и да засегне общностната търговия. Всичко това било в очевиден контраст с принципите, възприети от Съда в Решение по дело Comitato „Venezia vuole vivere“.
Full & Egal Universal Law Academy