1.6.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 156/22
Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht Frankfurt am Main (Германия) на 20 март 2013 г. — Annett Altmann и др./Bundesanstalt für Finanzdienstleistungsaufsicht
(Дело C-140/13)
2013/C 156/35
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Verwaltungsgericht Frankfurt am Main
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Annett Altmann, Torsten Altmann, Hans Abel, Doris Anschütz, Heinz Anschütz, Waltraud Apitzsch, Uwe Apitzsch, Andrea Arnold, Klaus Arnold, Simone Arnold, Barbara Assheuer, Ingeborg Aubele и Karl-Heinz Aubele
Ответник: Bundesanstalt für Finanzdienstleistungsaufsicht
Преюдициални въпроси
1.
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз упражняващите надзор по отношение на дружествата за финансови услуги национални органи, които имат императивни задължения за поверителност, основаващи се на съответни актове на правото на Съюза (в настоящия случай: Директива 2004/109/ЕО (1), Директива 2006/48/ЕО (2) и Директива 2009/65/ЕО (3)) и съответно транспонирани в националното законодателство, както това е направено във Федерална република Германия с член 9 от Kreditwesengesetz (Закон за кредитното дело) и член 8 от Wertpapierhandelsgesetz (Закон за публичното предлагане на ценни книжа), да могат да нарушават тези задължения въз основа на прилагането и тълкуването на национално процесуално правило, каквото представлява член 99 VwGO (Verwaltungsgerichtsordnung — Административнопроцесуален кодекс)?
2.
Когато дадено лице е подало до надзорен орган като германската Bundesanstalt für Finanzdienstleistungsaufsicht молба за достъп до информация относно определен доставчик на финансови услуги съгласно германския национален Informationsfreiheitsgesetz, може ли въпросният орган да се позовава спрямо това лице на своите задължения за поверителност, възложени му наред с другото съгласно правото на Съюза и установени в член 9 от Kreditwesengesetz (Закон за кредитното дело) и в член 8 от Wertpapierhandelsgesetz (Закон за публичното предлагане на ценни книжа), дори тогава, когато основният търговски модел на дружеството, което е предлагало финансови услуги, но междувременно е прекратено поради несъстоятелност и е обявено в ликвидация, се е изразявал в крупни инвестиционни измами, свързани със съзнателно увреждане на инвеститорите, и отговорните лица на дружеството са осъдени с влезли в сила присъди от по няколко години лишаване от свобода?
(1) Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 година относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО (ОВ L 390, 2004 г., стр. 38; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 7, стр. 172).
(2) Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (ОВ L 177, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 9, стр. 3).
(3) Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (ОВ L 302, стp. 32).
Full & Egal Universal Law Academy