29.6.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 189/5
Преюдициално запитване, отправено от Juzgado de lo Social 1 de Benidorm (Испания) на 16 април 2013 г. — Víctor Manuel Julián Hernández и др./Puntal Arquitectura S.L. и др.
(Дело C-198/13)
2013/C 189/10
Език на производството: испански
Запитваща юрисдикция
Juzgado de lo Social 1 de Benidorm
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Víctor Manuel Julián Hernández, Chems Eddine Adel, Jaime Morales Ciudad, Bartolomé Madrid Madrid, Martín Selles Orozco, Alberto Martí Juan y Said Debbaj
Ответници: Puntal Arquitectura S.L., Obras Alteramar S.L., Altea Diseño y Proyectos S.L., Ángel Muñoz Sánchez, Vicente Orozco Miro и Subdelegación del Gobierno de España en Alicante
Преюдициални въпроси
1.
Попада ли в приложното поле на Директива 2008/94/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на работодателя им, и по-специално на член 1, параграф 1, член 2, параграфи 3 и 4, член 3, член 5 и член 11 от нея разпоредбата на член 57 от Ley del estatuto de los trabajadores [Закон за статута на работниците] във връзка с член 116, параграф 2 от консолидираната версия на Ley de Procedimiento Laboral [Закон за производството по трудови спорове], съгласно която Кралство Испания има практика да изплаща непосредствено на работниците, в случай на неплатежоспособност на техния работодател, т.нар. „трудови възнаграждения за времето на производството по оспорване на законността на уволнението“ след шестдесетия работен ден (понастоящем след деветдесетия работен ден) от подаване на исковата молба пред компетентния съд?
2.
При утвърдителен отговор на първия въпрос, практиката на Кралство Испания да изплаща непосредствено на работниците в случай на неплатежоспособност на работодателя им т.нар. „трудови възнаграждения за времето на производството по оспорване на законността на уволнението“ след шестдесетия работен ден (понастоящем след деветдесетия работен ден) от подаване на исковата молба, но само когато уволнението е обявено по съдебен ред за незаконно, а не и когато е обявено за нищожно, противоречи ли на член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз (2) и във всички случаи — на установения в правото на Съюза общ принцип на равенство и на надопускане на дискриминация?
3.
В духа на предходния въпрос, може ли юрисдикция като препращащата да не приложи правна уредба, която допуска Кралство Испания да изплаща непосредствено на работниците в случай на неплатежоспособност на работодателя им т.нар. „трудови възнаграждения за времето на производството по оспорване на законността на уволнението“ след шестдесетия работен ден (понастоящем след деветдесетия работен ден) от подаване на исковата молба, но само когато уволнението е обявено по съдебен ред за незаконно, а не и когато е обявено за нищожно, щом не е установена обективна разлика между двете хипотези, що се отнася до изплащането на трудови възнаграждения за времето на производството по оспорване на законността на уволнението?
(1) ОВ L 283, стр. 36
(2) ОВ C 364, 2000 г., стр. 1
Full & Egal Universal Law Academy