20.7.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 207/31
Жалба, подадена на 16 май 2013 година от „Русе индъстри“ АД срещу решение на Общия съд, постановено на 20 март 2013 година по дело T-489/11 — „Русе индъстри“ АД/Европейска комисия
(Дело C-271/13 P)
2013/C 207/52
Език на производството: български
Страни
Жалбоподател:„Русе индъстри“ АД (представители: Ал. Ангелов, Св. Панов, адвокати)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят моли съда:
1.
да отмени решението на Общия съд от 20 март 2013г. по дело Т-489/11,
2.
да се произнесе по същество, като отмени Решение на Европейската комисия от 13.07.2011г. относно държавна помощ С12/2010 и N389/2009 приведена в действие от България в полза на „Русе индъстри“ АД, в частта му по чл. 2, чл. 3, чл. 4 и чл. 5,
3.
в режим на евентуалност, да върне делото за ново разглеждане от Общия съд,
4.
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Правни основания и главни доводи
В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят сочи следните правни основания:
1.
Първо основание: Нарушение на процесуални правила, което накърнява интересите на жалбоподателя.
i)
Общият съд не е обсъдил в мотивите на решението си поставените от него с доклада по делото съществени въпроси към страните относно фактите по делото, както и становищата на страните в тази връзка.
ii)
Посоченото представлява съществено процесуално нарушение, попадащо в приложното поле на чл. 58 от Статута на Съда, тъй като Общият съд е бил длъжен да обсъди всички направени искания, възражения и доводи на страните.
2.
Второ основание: Нарушение на правото на Съюза от страна на Общия съд
i)
Общият съд неправилно е приложил нормата на чл. 107, параграф 1 от ДФЕС във връзка с чл. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 659/1999 (1) на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на чл. 93 от Договора за Европейската общност, приемайки, че е налице нова държавна помощ в полза на „Русе индъстри“ АД.
ii)
Общият съд е постановил решението си в противоречие с чл. 107, параграф 1от ДФЕС, тъй като неправилно е приел, че е налице несъвместимост с Вътрешния пазар на Съюза, както и че помощта нарушава конкуренцията, а така също и че неизискването от страна на държавата на дълга предоставя предимство на дружеството.
iii)
Решението на Общият съд не кореспондира с чл. 107, параграф 1 от ДФЕС и чл. 296 ДФЕС, тъй като при преценката си относно избрания от Европейската комисия критерий за частния кредитор, съдебният състав е приложил погрешен от правна гледна точка подход. Европейската комисия не е подкрепила в решението изводите си във връзка с критерия за частен кредитор с никакви анализи и икономически обосновки, поради което не е било налице основание Общият съд да сподели аргументите й.
iv)
Общият съд неправилно е тълкувал и приложил чл. 14 от Регламент (ЕО) № 659/1999 и чл. 296 ДФЕС, тъй като в решението на Европейската комисия трябва да се посочи размера на помощта подлежаща на възстановяване, заедно с лихвите и то лихви определени в подходящ процент фиксиран от Европейската комисия, а това не е сторено — т.е. актът на Европейската комисия не е мотивиран.
(1) OB L 83, стр. 1; Специално българско издание: глава 8, том 1, стр. 41
Full & Egal Universal Law Academy