3.8.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 226/3
Преюдициално запитване, отправено от Juzgado de Primera Instancia de Palma de Mallorca (Испания) на 22 май 2013 г. — Barclays Bank S.A./Sara Sánchez García и Alejandro Chacón Barrera
(Дело C-280/13)
(2013/C 226/05)
Език на производството: испански
Запитваща юрисдикция
Juzgado de Primera Instancia de Palma de Mallorca
Страни в главното производство
Жалбоподател: Barclays Bank S.A.
Ответници: Sara Sánchez García и Alejandro Chacón Barrera
Преюдициални въпроси
1.
Дали Директива 93/13/ЕИО (1) на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи и принципите на общностното право за защита на потребителите и за договорно равновесие трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат испанската правна уредба в областта на ипотеките, която въпреки че предвижда, че ипотекарният кредитор може да поиска увеличаване на гаранциите, ако данъчната стойност на ипотекирания имот се намали с 20 %, не предвижда в рамките на производството за принудително изпълнение върху ипотекирания имот, че потребителят-длъжник-лице, срещу което е насочено изпълнението, може да иска след повторна оценка, изменението на подобна данъчна стойност поне за целите, предвидени в член 671 LEC (2), когато тази оценка се е увеличила със същия или по-висок процент през периода, изтекъл между учредяването на ипотеката и изпълнение върху ипотекирания имот?
2.
Дали Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи и принципите на общностното право за защита на потребителите и за договорно равновесие трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат испанският процесуален режим относно изпълнението върху ипотекиран имот, който предвижда че кредиторът-взискател може да си възложи ипотекирания имот на цена, равна на 50 % (понастоящем 60 %) от неговата данъчна стойност, което води до необосновано ощетяване на потребителя-длъжник-лицето, срещу което е насочено изпълнението, равно на 50 % (понастоящем 40 %) от посочената данъчна стойност?
3.
Дали Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи и принципите на общностното право за защита на потребителите и за договорно равновесие трябва да се тълкуват в смисъл, че е налице злоупотреба с право и неоснователно обогатяване, когато след като кредиторът-взискател си е възложил ипотекирания имот на цена, равна на 50 % (понастоящем 60 %) от неговата данъчна стойност, същият иска продължаване на изпълнението за остатъка от дълга до пълното му погасяване, въпреки че данъчната стойност и/или реалната стойност на възложения имот е по-висока от общата дължима сума и въпреки че подобно поведение е съобразено с националното процесуално право?
4.
Дали Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи и принципите на общностното право за защита на потребителите и за договорно равновесие трябва да се тълкуват в смисъл, че възлагането на ипотекирания имот на данъчна и/или реална цена, по-висока от общия размер на ипотечния кредит, води до прилагане на член 570 LEC, вместо на членове 579 и 671 LEC, и вследствие на това трябва да се приеме, че кредиторът-взискател е бил напълно удовлетворен?
(1) (ОВ L 95, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).
(2) Гражданскопроцесуален закон
Full & Egal Universal Law Academy