31.8.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 252/18
Жалба, подадена на 27 май 2013 г. от Fresh Del Monte Produce, Inc. срещу Решение на Общия съд (осми състав), постановено на 14 март 2013 г. по дело T-587/08, Fresh Del Monte Produce, Inc./Европейска комисия
(Дело C-293/13 P)
2013/C 252/27
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Fresh Del Monte Produce, Inc. (представители: B. Meyring, Rechtsanwalt, L. Suhr, advocate, O. Van Ermengem, avocat)
Други страни в производството: Internationale Fruchtimport Gesellschaft Weichert GmbH & Co. KG, Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска Съдът:
—
да отмени Решение на Общия съд от 14 март 2013 г. по дело T-587/08,
—
да отмени Решение на Комисията от 15 октомври 2008 г. (C(2008) 5955 окончателен) по дело COMP/39.188 — Банани, в частта, която се отнася до жалбоподателя, и
—
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски за първата инстанция и за производството по жалбата.
Правни основания и основни доводи
На първо място според жалбоподателя, като приели, че Del Monte следва да носи отговорност за нарушението, Комисията и Общият съд нарушили член 81, параграф 1 ЕО (понастоящем член 101 ДФЕС) и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 (1). Критерият за отговорност на дружеството майка предполага дъщерното дружество да не е способно да взима самостоятелни решения за пазарното си поведение. Това означава, че дружеството майка може да носи отговорност само в случаи, когато дъщерно дружество следва инструкциите на дружеството майка във всичките им съществени аспекти. Комисията и Общият съд обаче приели, че Del Monte носи отговорност за поведението на Weichert, въпреки констатацията, че „Weichert не винаги следвало инструкциите на Del Monte“ и „било възможно решения на Weichert във връзка с цените да не оправдаят очакванията на Del Monte“. Освен това нито в решението на Комисията, нито в Решението на Общия съд, се установява, че Weichert действително спазвало всички указания на Del Monte. Жалбоподателят допълва, че преценката на Общия съд се ограничила до няколко фактора, за които се твърди, че осигурявали на Del Monte някаква степен на влияние, но не използва установения в съдебната практика критерий за да прецени защо това влияние е „решаващо“.
При условията на евентуалност жалбоподателят твърди, че Общият съд изопачил някои доказателства, по-конкретно във връзка със споразумението за сътрудничество на Weichert и изявленията на другите вносители.
Жалбоподателят твърди освен това, че като отхвърлил отделни доказателства само защото въз основа на тях не се установява липсата на решаващо влияние, Общият съд реално обърнал доказателствената тежест. Това било равнозначно на нарушение на член 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на член 6, параграф 2 от Европейската конвенция за правата на човека и на принципа in dubio pro reo.
Накрая жалбоподателят твърди, че като приел, че Dole, Chiquita и Weichert са участници в едно-единствено продължавано нарушение, независимо от факта, че Weichert изобщо не знаело за контактите между Chiquita и Dole, Общият съд нарушил член 81, параграф 1 ЕО.
(1) Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).
Full & Egal Universal Law Academy