23.11.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 344/42
Жалба, подадена на 12 август 2013 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (втори състав) на 30 май 2013 г. по дело T-454/10, Associazione Nazionale degli Industriali delle Conserve Alimentari Vegetali (Anicav), Agrupación Española de Fabricantes de Conservas Vegetales (Agrucon)/Европейска комисия
(Дело C-457/13 P)
2013/C 344/73
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Европейска комисия (представители: A. Marcoulli, K. Skelly)
Други страни в производството: Associazione Nazionale degli Industriali delle Conserve Alimentari Vegetali (Anicav), Agrupación Española de Fabricantes de Conservas Vegetales (Agrucon), Associazione Italiana Industrie Prodotti Alimentari (AIIPA), Confederazione Cooperative Italiane
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Съда:
—
да отмени изцяло решението на Общия съд,
—
да се произнесе по съществото на спора, като приеме за недопустими и/или неоснователни жалбите по дела T-454/10 и T-482/11,
—
да осъди жалбоподателите в първоинстанционното производство да заплатят съдебните разноски по последното и по настоящото производство.
В случай че Съдът реши да потвърди решението на Общия съд, Комисията иска съответно от Съда:
—
да приеме за окончателни последиците на член 52, параграф 2а от Регламент № 1580/2007 (1) и на член 50, параграф 3 от Регламент за изпълнение № 543/2011 (2), както и тези на член 60, параграф 7 от последния, доколкото съгласно тези разпоредби са извършени плащания на организации на производители, считано до 15 октомври в годината на постановяването на решението на Съда или до друга по-късна дата по преценка на Съда относно плащания, свързани с оперативни програми, одобрени преди 30 май 2013 г.
Правни основания и основни доводи
По настоящото дело Комисията иска от Съда да отмени обжалваното решение на Общия съд, да се произнесе по същество, като приеме жалбите по дела T-454/10 и T-482/11 за недопустими и/или за неоснователи, и да осъди жалбоподателите в първоинстанционното производство да заплатят съдебните разноски по последното и по настоящото производство.
Предмет на обжалване в настоящото дело е съдебно решение, което постановено в производство, образувано по жалби за отмяна на член 52, параграф 2а от Регламент № 1580/2007 и на приложение VIII към него, както и на член 50, параграф 3 и на член 60, параграф 7 от Регламент за изпълнение № 543/2011.
Жалбоподателите в първоинстанционното производство са преработватели на плодове и зеленчуци, които поддържат, че посочените по-горе разпоредби косвено допускат финансиране от Съюза на дейности по преработка, извършвани от организации на производители.
Общият съд е приел жалбите за допустими. Той е счел, че предоставянето на помощ на организации на производители, чиито продукт впоследствие се преработва от тях самите или от трето лице от тяхно име, е равнозначно на предоставяне на помощ за преработвателни дейности, което не попада в приложното поле на Общия регламент за ООП (3). Освен това Общият съд е приел, че Комисията няма право да предоставя помощ, водеща до дискриминация на преработвателите, които не са членове на организация на производители, и до облагодетелстване на организации на производители, доколкото те извършват дейности по преработка.
Комисията твърди, че като е стигнал до тези изводи, Общият съд е допуснал три грешки.
Първо, Комисията поддържа, че Общият съд неправилно е приел жалбите за допустими. Комисията твърди, че въпросните мерки са регулаторни мерки с общо приложение, които налагат приемането мерки за прилагане от държавите членки, за да произведат правни последици. Освен това Комисията поддържа, че Общият съд неправилно е счел, че въпросните мерки засягат пряко жалбоподателите. Като стигнал до този извод, Общият съд приел, че положението на жалбоподателите е същото като на конкуренти на получател на държавна помощ. Комисията твърди, че този извод на Общия съд е неправилен.
По същество Комисията поддържа, че Общият съд е тълкувал погрешно разпоредбите на Общия регламент за ООП, и по-специално, че не е преценил правилно оперативната самостоятелност, която Съветът е предоставил на Комисията да приеме правила за прилагане на Общия регламент за ООП.
Накрая Комисията твърди, че Общият съд е тълкувал неправилно принципа на недопускане на дискриминация по начина, по който би трябвало да бъде приложен към схеми за предоставяне на финансова помощ съгласно Общия регламент за ООП.
В случай че Съдът реши да отхвърли жалбата, Комисията иска от Съда да приложи правомощието си по член 264 ДФЕС да приеме за окончателни последиците от отменените разпоредби до 15 октомври в годината на постановяване на неговото решение. Комисията прави това искане, за да се гарантира, че последиците от решението ще бъдат приложени еднакво към всички организации на производители и че то няма да доведе до неоправдано обременяване на организации на производители.
(1) Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 година за определяне на правила за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (ОВ L 350 стр. 1).
(2) Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци (ОВ L 157, стр. 1).
(3) Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (Общ регламент за ООП) (ОВ L 299, стр. 1).
Full & Egal Universal Law Academy