16.11.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 336/9
Преюдициално запитване, отправено от Bayerisches Verwaltungsgericht München (Германия) на 2 септември 2013 г. — Andre Lawrence Shepherd/Федерална република Германия
(Дело C-472/13)
2013/C 336/19
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Bayerisches Verwaltungsgericht München
Страни в главното производство
Жалбоподател: Andre Lawrence Shepherd
Ответник: Федерална република Германия
Преюдициални въпроси
1.
Следва ли член 9, параграф 2, буква д) от Директива 2004/83/ЕО (1) да се тълкува в смисъл, че в обхвата на закрилата попадат само лица, чиито конкретни военни задачи включват пряко участие в бойните действия, т.е. във въоръжени действия, съответно лица, които имат правото да издават заповеди за такива действия (хипотеза 1), или закрила по тази разпоредба може да се предостави и на други членове на армията, чиито задачи се изчерпват с логистичната и техническата поддръжка на войската извън рамките на същинските бойни действия и имат само косвено отражение върху тях (хипотеза 2)?
2.
Ако при отговора на въпрос 1 се потвърди втората хипотеза:
Следва ли член 9, параграф 2, буква д) от Директива 2004/83/ЕО да се тълкува в смисъл, че е нужно военната служба в случай на (международни и вътрешни) военни действия основно или систематично да подбужда или да задължава да бъдат извършвани престъпления и деяния по смисъла на член 12, параграф 2 от Директива 2004/83/ЕО (хипотеза 1), или е достатъчно търсещият убежище да докаже, че в единични случаи войската, на която е член, е извършила в района на военните действия, в които е участвала, престъпления по смисъла на член 12, параграф 2, буква а) от Директива 2004/83/ЕО — тъй като отделни заповеди за действие са се оказали престъпни в този смисъл или поради изстъпления на отделни лица (хипотеза 2)?
3.
Ако при отговора на въпрос 2 се потвърди втората хипотеза:
Предоставя ли се закрила на бежанците само ако и в бъдеще с голяма вероятност и без да е налице основателно съмнение, може да се очаква да се стигне до нарушаване на международното хуманитарно право, или е достатъчно търсещият убежище да посочи факти, от които е видно, че при конкретните военни действия (неизбежно или вероятно) се стига до такива престъпления и поради това не може да се изключи възможността той да бъде въвлечен в тях?
4.
Изключва ли се закрилата на бежанците по член 9, параграф 2, буква д) поради обстоятелството, че военните съдилища не толерират или наказват нарушения на международното хуманитарно право, или този факт е без значение?
Необходимо ли е евентуално дори да е наложено наказание от Международния наказателен съд?
5.
Изключва ли се закрилата на бежанците поради факта, че разположението на войски и/или окупационният статут се одобряват от международната общност или се основават на мандат на Съвета за сигурност на ООН?
6.
За да се признае статут на бежанец по член 9, параграф 2, буква д) от Директива 2004/83/ЕО, необходимо ли е търсещият убежище да може да бъде осъден по Статута на Международния наказателен съд, ако изпълнява служебните си задължения, (хипотеза 1), или закрилата на бежанците се предоставя и без да възникне тази гранична хипотеза, тоест когато търсещият убежище няма основание да се опасява от наказателноправна санкция, но изпълнението на военната служба е несъвместимо с неговите вътрешни убеждения (хипотеза 2)?
7.
Ако при отговора на въпрос 6 се потвърди втората хипотеза:
Изключва ли се закрилата на бежанците на основание посочените по-горе разпоредби поради факта, че макар да е разполагал с възможността да премине процедура по общия ред за отказ от отбиване на военна служба, търсещият убежище не е използвал тази възможност, или закрила на бежанец може да се предостави и когато става въпрос за актуално решение по вътрешни убеждения?
8.
Представляват ли актове на преследване по смисъла на член 9, параграф 2, буква б) или буква в) от Директива 2004/83/ЕО дисциплинарното уволнение от армията, налагането на наказание лишаване от свобода и свързаните с тях отхвърляне от обществото и неблагоприятни социални последици?
(1) Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 304, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 52).
Full & Egal Universal Law Academy