25.1.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 24/6
Преюдициално запитване, отправено от Сour d'appel de Bruxelles (Белгия) на 8 ноември 2013 г. — Hewlett-Packard Belgium SPRL/Reprobel SCRL
(Дело C-572/13)
2014/C 24/11
Език на производството: френски
Запитваща юрисдикция
Cour d'appel de Bruxelles
Страни в главното производство
Жалбоподател: Hewlett-Packard Belgium SPRL
Ответник: Reprobel SCRL
Преюдициални въпроси
1.
Трябва ли понятието „справедливо обезщетение“, съдържащо се в член 5, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2001/29/ЕО (1), да се тълкува по различен начин в зависимост от това дали възпроизвеждането върху хартия или друг подобен носител, извършено чрез каквато и да е фотографска техника или някакъв друг процес, който има подобни резултати, е направено от всякакви потребители или е направено от физическо лице за лично ползване и за цели, които нямат пряко или косвено търговски характер? При положителен отговор на какви критерии трябва да се основава тази разлика в тълкуването?
2.
Трябва ли член 5, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да определят справедливото обезщетение, полагащо се на притежателите на права под формата:
1.
на фиксирано възнаграждение, изплащано от производителя, вносителя или приобретателя в Общността на апарати, позволяващи копирането на закриляни произведения, при пускането на пазара на тези апарати на територията на страната, размерът на което се изчислява единствено в зависимост от скоростта, с която копирната машина може да изготвя определен брой копия в минута, без да е налице друга връзка с евентуално претърпяната от притежателите на права вреда, и
2.
на пропорционално възнаграждение, определяно единствено от произведението между цената на дребно и броя на изготвяните копия, което варира в зависимост от това дали задълженото лице е оказало съдействие или не при събирането на това възнаграждение, тежестта на което се понася от физическите или юридически лица, които изготвят копия на произведения, или евентуално, като в този случай първите се освобождават, от лицата, които възмездно или безвъзмездно предоставят апарат за възпроизвеждане на разположение на други лица.
При отрицателен отговор на този въпрос кои са релевантните и съгласувани критерии, които държавите членки трябва да приложат, за да може обезщетението да се счита за справедливо и между засегнатите лица да се установи справедлив баланс в съответствие с правото на Съюза?
3.
Трябва ли член 5, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да предоставят половината от справедливото обезщетение, полагащо се на притежателите на права, на издателите на произведения, създадени от авторите, без издателите да имат каквото и да било задължение дори непряко да дадат възможност на авторите да се ползват от част от обезщетението, от което са лишени?
4.
Трябва ли член 5, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да въвеждат недиференцирана система за събирането на справедливото обезщетение, полагащо се на притежателите на права, под формата на предварително фиксирана компенсация и на сума за изготвено копие, което имплицитно, но със сигурност и отчасти обхваща копирането на музикални партитури и непозволеното възпроизвеждане на произведения?
(1) Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230).
Full & Egal Universal Law Academy