8.2.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 39/9
Жалба, подадена на 2 декември 2013 г. от Iliad SA, Free infrastructure, Free SAS срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 16 септември 2013 г. по дело T-325/10, Iliad и др./Комисия
(Дело C-624/13 P)
2014/C 39/16
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподатели: Iliad, Free infrastructure, Free SAS (представител: T. Cabot, адвокат)
Други страни в производството: Европейска комисия, Френска република, Република Полша, Département des Hauts-de-Seine
Искания на жалбоподателите
—
да се отмени изцяло Решение на Общия съд от 16 септември 2013 г. по дело T-325/10, Iliad, Free infrastructure, Free/Комисия;
—
да се уважат исканията, предявени пред първата инстанция от дружествата Iliad, Free infrastructure и Free, като се отмени Решение C(2009) 7426 окончателен на Комисията от 30 септември 2009 г. относно компенсирането на свързани с предоставянето на обществена услуга разходи за създаване и експлоатиране на електронна съобщителна мрежа с много висока скорост в департамента Hauts-de-Seine (Държавна помощ № 331/2008 — Франция), ако Съдът смята, че е в състояние да постанови решение по съществото на спора;
—
да се върне делото на Общия съд, ако Съдът прецени, че не е в състояние да постанови решение по съществото на спора;
—
да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски, в случай че Съдът постанови решение по делото;
—
да не се произнася по съдебните разноски, в случай че Съдът върне делото на Общия съд.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбите си жалбоподателите изтъкват шест правни основания.
На първо място, жалбоподателите смятат, че Общият съд е нарушил задължението си за мотивиране, тъй като не е отговорил на частта от правното основание, свързана с нарушаването от Комисията на задължението ѝ да образува формалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 от ДФЕС, във връзка с индицията, изведена от поетите от френските власти задължения, която свидетелства за срещнато от Комисията сериозно затруднение и въз основа на която Комисията е била длъжна да образува такава формална процедура по разследване.
На второ място, те твърдят, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, когато изчислява продължителността на предварителната процедура по разследване, извършено от Комисията. От една страна, те считат, че направеното от Франция уведомление не може да се смята за извършено в предписаните срокове, поради което не е трябвало да се взема предвид. От друга страна, те са на мнение, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е квалифицирал искане за „евентуални“ бележки, отправено от Комисията до френските власти, като искане за допълнителна информация по смисъла на Регламент (ЕО) № 659/1999 (1).
На трето място, жалбоподателите изтъкват правно основание, свързано с обществения ред, изведено от допусната от Общия съд грешка при прилагане на правото, тъй като той не е установил служебно, че Комисията не е могла да обяви спорната помощ за съвместима с Договора, при положение, че уведомлението за същата е трябвало да се счита за оттеглено, съгласно член 5 от Регламент (ЕО) № 659/1999. Тъй като действително френските власти не са отговорили в срок на исканията за допълнителна информация, спорното уведомление е трябвало да бъде оттеглено в изпълнение на член 5, параграф 3 от посочения регламент. Следователно Комисията не е имала компетентност да се произнесе по мярката, за което е уведомена, което Общият съд е трябвало да установи служебно в обжалваното решение.
На четвърто място, Общият съд бил допуснал грешка при прилагане на правото, когато преценява наличието на обезценяване на пазара. Тази грешка произтичала от факта, че Общият съд е приложил критерия за универсалност вместо този за обезценяването на пазара, изведен от съдебната практика по дело Olsen, изразяващ се в проверка на това дали конкуренти упражняват подобна услуга, а не универсална услуга.
На пето място, Общият съд бил допуснал грешка при прилагане на правото във връзка с прилагането във времето на правилата на правото на Европейския съюз, когато преценява обезценяването на пазара. Грешката при прилагане на правото произтичала, от една страна, от разглеждането на обезценяването на пазара ограничено до данните за 2004 и 2005 г., и от друга страна, от липсата на прогнозен анализ на пазара, за да провери дали обезценяването на пазара е установено за цялото времетраене на прилагането на услугата от общ икономически интерес.
На последно място, жалбоподателите упрекват Общия съд, че мотивите му в тяхната съвкупност са противоречиви.
(1) Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).
Full & Egal Universal Law Academy