15.2.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 45/24
Жалба, подадена на 5 декември 2013 г. от Villeroy et Boch срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 16 септември 2013 г. по съединени дела T-373/10, T-374/10, T-382/10 и T-402/10, Villeroy et Boch Austria и др./Комисия
(Дело C-644/13 P)
2014/C 45/41
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Villeroy et Boch (представител: J. Philippe, адвокат)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
—
пълна отмяна на решението на Общия съд (четвърти състав) от 16 септември 2013 г. по съединени дела T-373/10, T-374/10, T-382/10 и T-402/10, доколкото с него се отхвърля искът на жалбоподателя по настоящото дело,
—
при условията на евентуалност, частична отмяна на решението на Общия съд от 16 септември 2013 г.,
—
при условията на евентуалност, намаляване на глобата, наложена на жалбоподателя с член 2 от оспореното решение от 23 юни 2010 г.,
—
също при условията на евентуалност, връщане на делото на Общия съд за ново произнасяне;
—
възлагане в тежест на ответната страна на разноските по производството.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателят повдига четири правни основания в подкрепа на настоящата жалба.
С първото правно основание жалбоподателят излага въпроса за наличието на противоречие в преценката от Общия съд на доказателствените средства относно всички факти във Франция. Всъщност в обжалваното съдебно решение Общият съд бил преценил три доказателства по противоречив, и дори по диаметрално противоположен начин, на този, по който е направил преценка на същите доказателства в успоредни съединени дела T-379/10 и T-381/10, Sanitec, и T-380/10, Wabco/Ideal Standard, по които жалбоподателите са били освободени от разходите, засягащи Франция. Според жалбоподателя по настоящото дело, такова основно противоречие, което се проявява в противоположни изводи, направени въз основа на едни и същи доказателства, нарушава принципа на равно третиране, принципа in dubio pro reo и също така накърнява логическата и правната последователност в решението на Общия съд.
С второто правно основание жалбоподателят упреква Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото. Общият съд бил прегрупирал изкуствено актове, които са юридически обособени и независими по отношение на фактите, за да ги квалифицира като сложно и продължавано нарушение. Освен това Общият съд бил пропуснал да вземе предвид липсата на всякаква връзка на взаимна допълняемост между актове, които при все това е оценил съвместно.
С третото правно основание жалбоподателят критикува степента на контрол, упражнен от Общия съд, който бил само ограничен контрол и по този начин Общият съд не е изчерпал напълно своята компетентност за контрол и правомощието си за изменение. От това жалбоподателят прави извод за нарушаване на правото на справедлив процес.
С четвъртото правно основание жалбоподателят изразява оценката, че наложената санкция е непропорционална.
Full & Egal Universal Law Academy