22.2.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 52/31
Жалба, подадена на 19 декември 2013 г. — Европейски парламент/Съвет на Европейския съюз
(Дело C-679/13)
2014/C 52/56
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Европейски парламент (представители: F. Drexler, A. Caiola и M. Пенчева)
Ответник: Съвет на Европейския съюз
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени Решение за изпълнение 2013/496/ЕС на Съвета от 7 октомври 2013 година за подлагане на веществото 5-(2-аминопропил)индол на мерки за контрол (1),
—
действието на Решение за изпълнение 2013/496/ЕС на Съвета да се запази до замяната му с друг, надлежно приет акт,
—
да се осъди Съветът на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Най-напред Европейският парламент припомня, че в преамбюла на обжалваното решение са посочени следните правни основания: член 8, параграф 3 от Решение 2005/387/ПВР на Съвета от 10 май 2005 година относно обмена на информация, оценката на риска и контрола върху новите психоактивни вещества (2) и Договора за функционирането на Европейския съюз. Въз основа на това Парламентът стига до извода, че Съветът визира изрично член 34, параграф 2, точка в) от предишния Договор за Европейския съюз.
Парламентът излага две основания в подкрепа на жалбата си за отмяна.
На първо място, Парламентът поддържа, че за решението си Съветът използва правно основание (член 34, параграф 2, буква в) от ДЕС), отменено от момента на влизане в сила на Договора от Лисабон. Поради това като правно основание на обжалваното решение оставало единствено Решение 2005/387/ПВР. Тъй като обаче било от вторичното право, то било незаконосъобразно.
На второ място, предвид изложеното Парламентът счита, че при приемането на решението е допуснато съществено процесуално нарушение. От една страна, ако член 34, параграф 2, буква в) ДЕС беше приложим, преди приемането на обжалваното решение Парламентът е трябвало да бъде консултиран в съответствие с член 39, параграф 1 ДЕС. Парламентът обаче поддържа, че това не е било направено. От друга страна, ако се приеме, че са приложими разпоредбите от Договора от Лисабон, Парламентът твърди, че във всички случаи трябва да се счита, че става въпрос за законодателна процедура. Всъщност според Парламента подлагането на веществото 5-(2-аминопропил)индол на мерки за контрол представлява съществен елемент от Решение 2005/387/ПВР, поради което трябва да се приложи законодателната процедура по член 83, параграф 1 ДФЕС, тоест обикновена законодателна процедура. Ако обаче се приеме, че Решение 2005/387/ПВР на Съвета е единно условие за изпълнение на Решение 2005/387/ПВР или е мярка, която допълва или изменя несъществен елемент от това решение, процедурата, която трябва да се приложи, е тази по членове 290 ДФЕС и 291 ДФЕС за приемане на актове за изпълнение или на делегирани актове. Във всички случаи при приемането на обжалваното решение било допуснато съществено процесуално нарушение поради липсата на участие на Парламента.
Накрая, ако Съдът реши да отмени обжалваното решение, Парламентът счита, че съгласно член 264, втора алинея ДФЕС действието на обжалваното решение следва да се запази до замяната му с друг, надлежно приет акт.
(1) ОВ L 272, стр. 44.
(2) ОВ L 127, стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 170.
Full & Egal Universal Law Academy