23.3.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 86/22
Жалба, подадена на 24 януари 2013 г. от Mario Paulo da Silva Tenreiro срещу решението, постановено на 14 ноември 2012 г. от Съда на публичната служба по дело F-120/11, Da Silva Tenreiro/Комисия
(Дело T-32/13 P)
2013/C 86/36
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Mario Paulo da Silva Tenreiro (Крайнем, Белгия) (представители: адв. S. Orlandi, адв. J.-N. Louis и адв. D. Abreu Caldas)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да постанови следното:
—
отменя Решение на Съда на публичната служба от 14 ноември 2012 г. (дело F-120/11, Da Silva Tenreiro/Комисия), с което се отхвърля жалбата на жалбоподателя,
—
да реши окончателно спора, като:
—
постанови следното:
—
отменя решението на Европейската комисия, с което се отхвърля кандидатурата на жалбоподателя за свободната длъжност директор на дирекция A, „Гражданско правосъдие“, към генерална дирекция (ГД) „Правосъдие“, както и решението за назначаването на г-жа Y на посочената длъжност,
—
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски в производствата пред двете инстанции.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателят излага две правни основания в подкрепа на жалбата си.
1.
Първо правно основание — изопачаване на фактите:
—
от една страна, доколкото Съдът на публичната служба приема, че терминът „бекграунд“, използван в обявлението за свободна длъжност, обозначава опита, а не образованието. Жалбоподателят посочва, че от публикуваните от Комисията обявления за свободни длъжности в частност личи, че когато се указват изискванията за професионалния опит, се използва именно думата „опит“, а не думата „бекграунд“,
—
от друга страна, доколкото Съдът на публичната служба приема, че терминът „регулация“ не се отнася до регулаторните механизми, а до нормотворческия процес.
2.
Второ правно основание — неправилно прилагане на правото, доколкото Съдът на публичната служба разглежда доказателствените факти за наличие на злоупотреба с власт поотделно, а не цялостно, без да се опита да установи дали съвкупността от тези факти предвид техния брой не позволява да се обори презумпцията за законосъобразност на оспорените в първоинстанционното производство решения.
Освен това жалбоподателят твърди, че Съдът на публичната служба не е осигурил равни възможности на страните в производството и така е нарушил правото на справедлив процес, като не е взел процесуално-организационни мерки, които да дадат възможност за допълнителното доказване на фактите, сочещи злоупотреба с власт, и за доказването на друго обстоятелство, което би могло да бъде установено само с такава мярка.
Full & Egal Universal Law Academy