20.4.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 114/37
Жалба, подадена на 30 януари 2013 г. от ВТ срещу определението, постановено на 3 декември 2012 г. от Съда на публичната служба по дело F-45/12, ВТ/Комисия
(Дело T-59/13 P)
2013/C 114/59
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: BT (Букурещ, Румъния) (представител: N. Visan, lawyer)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателката иска от Общия съд:
—
да отмени Определение на Съда на публичната служба от 3 декември 2012 г. по дело F-45/12,
—
да преразгледа делото и да уважи жалбата на жалбоподателката в първоинстанционното производство,
—
да осъди ответника в първоинстанционното производство да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателката излага седем правни основания в подкрепа на жалбата си.
1.
Първото правно основание е изведено от нарушение на един от принципите, уреждащи административното производство, а именно служебното начало, тъй като Съдът на публичната служба е приел, че жалбата изобщо не съдържа правни основания, без да упражни служебно контрол за законосъобразността на обжалваното пред първата инстанция решение, който не е ограничен до посочените от жалбоподателката основания.
2.
Второто правно основание е изведено от член 6, параграф 1 и член 47, първа и втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз. Нарушение на принципа на „достъп до съд“ и на принципа на безпристрастност на съда, тъй като Съдът на публичната служба е отхвърлил жалбата на жалбоподателката като явно недопустима, без да ѝ даде възможност да я поправи и допълни, право, което е предвидено и признато в законодателството на всяка европейска държава и е признато също от европейските съдилища (например Европейският съд по правата на човека).
3.
Третото правно основание е изведено от нарушение на правото на „достъп до съд“, материализирано посредством незачитането от Съда на публичната служба на правото на представяне на реплика в отговор на писмената защита на ответника, въпреки че жалбоподателката изрично е поискала втора размяна на писмени становища. Незачитането на това право (на представяне на реплика) е лишило жалбоподателката от възможността да поправи посочената от Съда на публичната служба нередовност, при това в момент, в който жалбоподателката вече не е можела да подаде нова жалба, отговаряща на законовите изисквания, тъй като е изтекъл срокът за подаване на жалба (член 78 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба).
4.
Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на принципа на защита пред съд и нарушение на публичния характер на процеса, тъй като не е проведено открито съдебно заседание; този принцип е предвиден в Процедурния правилник на Съда на публичната служба и в член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека.
5.
Петото правно основание е изведено от нарушение на принципа на справедлив процес, тъй като Съдът на публичната служба не е изслушал жалбоподателката по въпроса за недопустимостта на жалбата ѝ (член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека).
6.
Шестото правно основание е изведено от нарушение на член 21, параграф 1 от Статута на Съда и член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд, тъй като Съдът на публичната служба е приложил в действителност „правило за кристализиране на производството“, като е приел, че жалбата изобщо не съдържа правни основания.
7.
Седмото правно основание е изведено от обстоятелството, че осъждането на жалбоподателката от Съда на публичната служба да заплати съдебните разноски, въпреки че той не се е произнесъл по същество, в момент, в който жалбоподателката се е оказала финансово затруднена поради прекратяването на трудовия ѝ договор с Европейската комисия, нарушава член 89, параграф 6 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, предвиждащ, че „когато липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество, Съдът на публичната служба определя съдебните разноски по свое усмотрение“.
Full & Egal Universal Law Academy