20.7.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 207/41
Жалба, подадена на 8 май 2013 г. — Република Полша/Комисия
(Дело T-257/13)
2013/C 207/69
Език на производството: полски
Страни
Жалбоподател: Република Полша (представител: B. Majczyna)
Ответник: Европейска комисия
Искания
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени Решение за изпълнение 2013/123/ЕС на Комисията от 26 февруари 2013 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (нотифицирано под номер C(2013) 981) (ОВ L 67, стр. 20), доколкото с него се изключват от финансиране разходите в размер на 28 763 238,60 EUR и 5 688 440,96 EUR, посочени от акредитираната от Република Полша разплащателна агенция,
—
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири правни основания.
1.
Първо: нарушение на член 7, параграф 4, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1258/1999 (1) и на член 31, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 (2), тъй като финансовата корекция била извършена въз основа на неправилни фактически констатации и неправилно тълкуване на правото.
—
Въз основа на неправилни фактически констатации и неправилно тълкуване на правото Комисията извършила финансовата корекция, въпреки че разходите на полските власти били направени в съответствие с общностните правила. Република Полша оспорва изводите на Комисията по тълкуването на правото и по установяването на фактите във връзка с твърдените слабости при управлението на схемата за ранно пенсиониране, отнасящи се, първо, до изискването да е извършвана стопанска дейност преди прехвърлянето на стопанството за целите на ранното пенсиониране, второ, до приемането от страна на полските власти на неподходящо доказателство за професионалната годност, а именно декларации, и трето, до несанкционирането на придобиващите стопанството лица при неизпълнение на задължението да са управлявали земеделско стопанство в продължение на най-малко пет години.
2.
Второ: нарушение на член 7, параграф 4, четвърта алинея от Регламент (ЕО) № 1258/1999 и член 31, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1290/2005, както и на принципа на пропорционалност, тъй като прилагането на фиксирана корекция било крайно несъразмерно спрямо риска от финансови загуби за бюджета на Общността.
—
Нито една от сочените слабости не довела, нито можела да доведе до финансови загуби за Общността, а и при всички случаи рискът от такива загуби бил напълно незначителен.
3.
Трето: нарушение на член 296, втора алинея ДФЕС поради непълнота на мотивите на обжалваното решение.
—
В подкрепа на изводите си въз основа на проверките в три земеделски стопанства Комисията не представила никакви доказателства, нито изложила съответни фактически и правни констатации.
4.
Четвърто: нарушение на принципа на субсидиарност.
—
Комисията грубо нарушила принципа на субсидиарност, залегнал в основата на политиката за подпомагане развитието на селските райони. Като тълкувала програмните документи относно подпомагането на селските райони и като фактически въвела изисквания за условията и реда за изпълнение на програмата, Комисията иззела правомощия на държавите членки, доколкото последните разполагали със свобода на преценка по отношение на средствата за осъществяването на целите, заложени в програмните документи.
(1) Регламент (ЕО) № 1258/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно финансирането на Общата селскостопански политика (ОВ L 160, стр. 103).
(2) Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (ОВ L 209, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14 том 1, стр. 193).
Full & Egal Universal Law Academy