20.7.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 207/45
Жалба, подадена на 19 май 2013 г. от Markus Brune срещу Решението, постановено на 21 март 2013 г. от Съда на публичната служба по дело F-94/11, Brune/Комисия
(Дело T-269/13 P)
2013/C 207/76
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Markus Brune (Брюксел, Белгия) (представител: H. Mannes, Rechtsanwalt)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Като поддържа направените в първоинстанционното производство искания, Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени Решението на Съда на публичната служба от 21 март 2013 г. по дело F-94/11;
при условията на евентуалност, да върне делото за ново разглеждане на Съда на публичната служба;
—
да осъди ответника да заплати съдебните разноски, направени във въззивното и в първоинстанционното производства.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква по-специално следното:
1.
Неправилна преценка на съда при разглеждане на задължението за повторно провеждане на изпита
—
Според жалбоподателя в обжалваното решение не се отчита обстоятелството, че с повторното провеждане на устния изпит в изпълнение на Решение на Съда на публичната служба от 29 септември 2010 г. по дело Brune/Комисия (F-5/08, наричано по-нататък „Решение по дело Brune“) се нарушават принципите на равно третиране и на обективност при оценяването, както и член 266 ДФЕС;
—
жалбоподателят изтъква, че в мотивите на Решението са направени недостатъчно правни изводи, както и погрешна, а отчасти и противоречива преценка на фактическите обстоятелства, по-специално с оглед на условията по член 266 ДФЕС, забраната за недопускане на дискриминация и изискването за единни критерии за оценяване.
2.
Пропуск да се вземат предвид на възможностите за алтернативни решения
—
Според жалбоподателя с обжалваното решение се отхвърлят без валидна обосновка възможностите за алтернативни решения в изпълнение на Решение по дело Brune, независимо че в конкретния случай постоянната съдебна практика налага да се вземат предвид подобни решения;
жалбоподателят изтъква, че при разглеждането на възможностите за алтернативни решения Съда на публичната служба обосновава решението си по-специално с неправилното тълкуване на принципите на равно третиране и обективност при оценяването, както и на член 27 от Правилника за длъжностните лица и на обявлението за конкурса.
3.
При условията на евентуалност, погрешна преценка на допуснатите процедурни недостатъци при подготовката на повторното провеждане на изпита
—
Според жалбоподателя с оглед на изложените в решението съображения относно навременното поканване, относно надлежната информация за изпитната комисия и относно приложимото право Съдът на публичната служба е допуснал съществени грешки при преценката на фактическите обстоятелства и на организационните задължения на ответника;
—
Жалбоподателят изтъква, че в решението се пропуска да се анализира неравното третиране на жалбоподателя с оглед на предоставянето на допълнителна информация на друг кандидат в паралелно производство,
—
Според жалбоподателя по отношение на оплакването, изведено от липсата на безпристрастност на изпитната комисия Решението се ограничава единствено да разгледа непредставянето на доказателства за дискриминация на жалбоподателя в главното производство, без да пристъпи към проверка на въпроса относно липсата на безпристрастност на изпитната комисия при повторното провеждане на изпита.
4.
Погрешно отхвърляне като недопустими на третото, четвъртото и на петото искания на жалбоподателя
—
Според жалбоподателя в съдебното решение не се разглежда възможността да се направят общи констатации, които нямат характер на конкретно задължение за институциите на Съюза,
—
жалбоподателят посочва, че Съдът на публичната служба приема, че не е поискано обезщетение, въпреки че в рамките на устните състезания жалбоподателят ясно е направил искане за компенсация на претърпените вреди,
—
според жалбоподателя с обжалваното Решение се нарушава задължението по член 266 ДФЕС да се компенсират претърпените вреди също и служебно дори и без да е направено изрично искане в този смисъл.
5.
Решение относно съдебните разноски е дискриминационно
Според жалбоподателя обжалваното съдебно решение го дискриминира в сравнение с производството по дело Honnefelder/Комисия (F-42/11), тъй като Съдът на публичната служба не проверява дали по отношение на жалбоподателя е налице обстоятелство, което в посоченото решение се приема, че е релевантно за преценката с оглед на прилагането на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник.
Full & Egal Universal Law Academy