3.8.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 226/23
Жалба, подадена на 12 юни 2013 г. — Португалия/Комисия
(Дело T-314/13)
(2013/C 226/32)
Език на производството: португалски
Страни
Жалбоподател: Португалска република (представители: L. Inez Fernandes, представител, M. Gorjão-Henriques и J. da Silva Sampaio, advogados)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
да отмени членове 1 и 2 от Решение на Европейската комисия C(2013) 1870 окончателен;
—
да обяви Регламент (ЕО) № 16/2003 (1) и по-специално на член 7 от него за неприложим към разглеждания случай на основание съществени процесуални нарушения, нарушение на Регламент (ЕО) № 1164/94 (2) илиa при всички положенияa на общите принципи на правото, действащи в правния ред на ЕС,
—
да обяви, че Европейската комисия е длъжна да изплати дължимия остатък,
—
при условията на евентуалност:
а)
да обяви за погасени по давност производството по възстановяване на вече платените суми и правото на задържане на все още неизплатения остатък;
б)
да обяви задължението за намаляване на извършената от Европейската комисия корекция във връзка с евентуални нарушения, които биха могли да доведат до пълно неплащане на остатъка и до пълно възстановяване на разходите, платени след 3 юни 2003 г., но фактурирани в периода юни 2002 г. и февруари 2003 г.;
—
При всички положения да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет правни основания.
1.
Първото правно основание е изведено от незаконосъобразност на Регламент (ЕО) № 16/2003 поради съществени процесуални нарушения и нарушение на правна норма от по-висок ранг
—
Регламент (ЕО) № 16/2003 е незаконосъобразен, тъй като не е приет от колегията на членовете на Комисията, нито по процедурата на оправомощаване, писмената процедура или друга опростена процедура в съответствие с Процедурния правилник на Европейската комисия (3) в редакцията, действаща към датата на приемане на посочения регламент, нито при спазване на разпоредбата на член 18 от Процедурния правилник на Комисията в редакцията, действаща към датата на приемането му, и доколкото тълкуването на Комисията на член 7 от Регламент (ЕО) № 16/2003 противоречи на Регламент (ЕО) № 1164/94
2.
Второто правно основание е изведено от нарушение на нормите на правото на ЕС относно допустимостта на разходите
—
Обжалваното решение нарушава приложимите правни норми от Договора, по-специално що се отнася до въпроса дали разходите, платени след или в началото на допустимия период, независимо че са фактурирани преди това, представляват допустими разходи за европейско финансиране
3.
Третото правно основание е изведено от нарушение на принципите на защита на оправданите правни очаквания, правна сигурност и задължението на администрацията да зачита своите актове
—
Това тълкуване изхожда от оправомощени източници на Европейската комисия и тъй като е съобщено на Португалската република, както и на другите държави членки, съдържанието му очевидно е от естество да породи оправдано очакване у Португалската република за допустимост на фактурите, получени преди това и заплатени преди цялото искане да е постъпило в Европейската комисия.
—
Налагането на понастоящем защитаваното от Комисията тълкуване явно нарушава принципа на правна сигурност, тъй като налага значителни финансови тежести на Португалската република, без това тълкуване да е безспорно или предвидимо.
4.
Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на принципа на пропорционалност
—
Макар да е вярно, че съгласно член З от приложение II към Регламент (ЕО) № 1164/94, Европейската комисия може да извършва финансови корекции, каквито намира за необходими, като това може да доведе до пълно или частично прекратяване на отпусната помощ по проекта, същата институция е задължена да спази принципа на пропорционалност, отчитайки обстоятелствата на конкретния случай, като вида на нарушението или обхвата на евентуалното финансово въздействие на възможните пропуски в системите на управление или контрол. При това положение не е ясно как може да се предприеме пълно прекратяване на отпуснатите помощи, като се има предвид, че корекцията от 100 % се прилага само когато пропуските в системите на управление и контрол са толкова значителни или констатираното нарушение е толкова тежко, че представляват пълно неспазване на общностните правила, а това води до неправомерност на всички плащания.
—
Трудностите при тълкуването са решаващо смекчаващо обстоятелство, което винаги следва да бъде вземано предвид от Европейската комисия. С оглед на описаните обстоятелства съществуват по-малко ограничителни мерки — например, прилагане на намален процент или дори неприлагането на каквато и да било корекция — с които може да бъде постигната преследваната цел.
5.
Петото правно основание, предявено при условията на евентуалност, е изведено от изтичането на погасителната давност
—
При всички положения разходите преди 3 юни 2003 г. са погасени по давност, тъй като последната фактура е от 28 февруари 2003 г., три месеца и два дни преди въпросната дата.
—
Съгласно Регламент (ЕО) № 2988/95 (4) от 18 декември 1995 г. давностният срок за процедурите е четири години, считано от датата на извършване на нарушението.
(1) Регламент (ЕО) № 16/2003 на Комисията от 6 януари 2003 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1164/94 на Съвета по отношение на допустимостта на разходи в контекста на мерките, частично финансирани от Кохезионния фонд (ОВ L 2, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 94).
(2) Регламент (ЕО) № 1164/94 на Съвета от 16 май 1994 година относно създаването на Кохезионния фонд (ОВ L 130, стр. 1).
(3) ОВ L 308, 8.12.2000 г., стр. 26.
(4) Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ L 312, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 166).
Full & Egal Universal Law Academy