1.2.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 31/16
Жалба, подадена на 29 ноември 2013 г. — Raffinerie Heide/Комисия
(Дело T-631/13)
2014/C 31/28
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Raffinerie Heide GmbH (Hemmingstedt, Германия) (представител: U. Karpenstein, Rechtsanwalt)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Общия съд:
—
Да отмени Решение на Комисията от 5 септември 2013 година относно националните мерки за изпълнение за преходното безплатно разпределяне на квоти за емисии на парникови газове в съответствие с член 11, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета (2013/448/ЕО, ОВ L 240, стр. 27), доколкото в член 1, параграф 1 във връзка с приложение I, буква А се отхвърлят вписването на жалбоподателя в списъка по член 11 от Директива 2003/87/ЕО и предварителните общи годишни количества на квотите за емисии, разпределени безплатно за инсталацията на жалбоподателя с идентификатор DE000000000000010,
—
Да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва две правни основания.
1.
Първото правно основание: неупражняване на правото на преценка
В тази връзка жалбоподателят посочва по-специално, че схемата на Съюза за търговия с квоти за емисии на парникови газове за третия търговски период (2010–2013 г.) не изключва разпределянето в особено тежки случаи и не освобождава Комисията от задължението при вземане на решения да се съобразява с основните права на предприятията и с принципа на пропорционалността. Комисията пропуснала да направи това и така нарушила предоставеното ѝ с правото на Съюза право на преценка.
2.
Второто правно основание: нарушение на основните права на жалбоподателя
В това отношение жалбоподателят посочва, че отхвърлянето от страна на компетентния национален орган на заявеното количество за разпределяне нарушава основните му права по членове 17 и 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и принципа на пропорционалността. Изискването жалбоподателят да не разполага с достатъчно квоти в неговия случай води до очевидно непропорционална и непредвидена в Директива 2003/87/ЕО тежест. Поставянето на предприятие като това на жалбоподателя в застрашаващо съществуването му положение не било нито подходящо, нито необходимо, нито съразмерно за постигането на предвидените в Директивата цели.
(1) Директива 2003/87/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 78).
Full & Egal Universal Law Academy