4.8.2014
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 253/14
Решение на Съда (трети състав) от 5 юни 2014 г. (преюдициално запитване от Административен съд София-град — България) — производство, водено спрямо Башир Мохамед Али Махди
(Дело C-146/14 PPU) (1)
((Визи, убежище, имиграция и други политики, свързани със свободното движение на хора - Директива 2008/115/ЕО - Връщане на гражданите на трети страни, които са в незаконен престой - Член 15 - Задържане - Продължаване на задържането - Задължения на административния или съдебния орган - Съдебен контрол - Липса на документи за самоличност на гражданин на трета страна - Пречки за изпълнение на решението за извеждане - Отказ на посолството на съответната трета страна да издаде документ за самоличност, необходим за връщането на гражданина на тази страна - Опасност от укриване - Разумна възможност за извеждане - Липса на съдействие - Евентуално задължение на съответната държава членка да издаде временен документ за статута на лицето))
2014/C 253/18
Език на производството: български
Запитваща юрисдикция
Административен съд София-град
Страна в главното производство
Башир Мохамед Али Махди
Предмет
Преюдициално запитване — Административен съд София-град — Тълкуване на член 15, параграф 1, букви а) и б) и параграфи 3, 4 и 6 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ L 348, стр. 98), както и на членове 6 и 47 от Хартата на основните права на ЕС — Извеждане на незаконно пребиваващ гражданин на трета страна — Задържане — Продължаване на срока за задържане — Евентуална допустимост на превишаването на максималния срок за задържане поради липсата на документи за самоличност — Пречки за изпълнение на решението за извеждане — Разумна възможност за извеждане — Отказ на посолството на страната по произход на заинтересованото лице да му издаде необходимия документ за пътуване — Евентуално задължение на съответната държава членка да издаде временен документ за статута на лицето
Диспозитив
1)
Член 15, параграфи 3 и 6 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, във връзка с членове 6 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че всяко решение на компетентния орган, с което към момента на изтичане на максималния срок на първоначално задържане на гражданин на трета страна се определят по-нататъшните действия във връзка с това задържане, трябва да се издава във формата на писмен акт, съдържащ фактическите и правните основания за това решение.
2)
Член 15, параграфи 3 и 6 от Директива 2008/115 трябва да се тълкува в смисъл, че контролът, който трябва да упражни съдебният орган, сезиран с искане за продължаване на задържането на гражданин на трета страна, трябва да позволява на този орган да се произнася по същество във всеки индивидуален случай за продължаване на задържането, за замяната му с по-лека принудителна мярка или за освобождаването на този гражданин, като въпросният орган съответно е компетентен да вземе решението си въз основа на фактите и доказателствата, посочени от сезиралия го административен орган, както и въз основа на фактите, доказателствата и съображенията, евентуално представени пред него в тази процедура.
3)
Член 15, параграфи 1 и 6 от Директива 2008/115 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като приложимата в главното производство, съгласно която първоначалният шестмесечен срок на задържане може да бъде продължаван с единственото съображение, че съответният гражданин на трета страна е без документи за самоличност. Единствено запитващата юрисдикция е компетентна да извърши индивидуална преценка на фактическите обстоятелства по делото, за да определи дали спрямо този гражданин може ефективно да се приложи по-лека принудителна мярка, или съществува опасност той да се укрие.
4)
Член 15, параграф 6, буква а) от Директива 2008/115 трябва да се тълкува в смисъл, че когато гражданин на трета страна при обстоятелства като разглежданите в главното производство не е получил документ за самоличност, който би дал възможност за извеждането му от съответната държава членка, извод за „липса на съдействие“ от негова страна по смисъла на тази разпоредба може да се направи единствено ако преценката на поведението на този гражданин през срока на задържането му покаже, че той не е съдействал за осъществяването на операцията по извеждане и че в резултат от това поведение е вероятно операцията да продължи по-дълго от предвиденото, което запитващата юрисдикция следва да провери.
5)
Директива 2008/115 трябва да се тълкува в смисъл, че държавата членка не може да бъде задължена да издаде самостоятелно разрешение за пребиваване или друго разрешение, което дава право на престой, на гражданин на трета страна, който няма документи за самоличност и не е получил такива от своята страна по произход, след като националният съд го освободи по съображението, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по смисъла на член 15, параграф 4 от Директивата. Все пак в подобни случаи тази държава членка трябва да издаде на въпросния гражданин писмено потвърждение за положението му.
(1) ОВ C 159, 26.5.2014 г.
Full & Egal Universal Law Academy