22.2.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 68/7
Решение на Съда (първи състав) от 23 декември 2015 г. (преюдициално запитване от Conseil d'État — Франция) — Air France-KLM, по-рано Air France (C-250/14), Hop!-Brit Air SAS, по-рано Brit Air (C-289/14)/Ministère des Finances et des Comptes publics
(Съединени дела C-250 и C-289/14) (1)
((Данък върху добавената стойност - Данъчно събитие и изискуемост - Въздушен транспорт - Закупен, но неизползван билет - Извършване на услугата за превоз - Издаване на билета - Момент на плащане на данъка))
(2016/C 068/09)
Език на производството: френски
Запитваща юрисдикция
Conseil d'État
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Air France-KLM, по-рано Air France (C-250/14), Hop!-Brit Air SAS, по-рано Brit Air (C-289/14)
Ответник: Ministère des Finances et des Comptes publics
Диспозитив
1)
Член 2, параграф 1 и член 10, параграф 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 1999/59/ЕО на Съвета от 17 юни 1999 г. и впоследствие с Директива 2001/115/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че се дължи ДДС за издадените от авиокомпания билети, които не са били използвани от пътниците и чиято цена не може да им бъде възстановена.
2)
Член 2, точка 1 и член 10, параграф 2, първа и втора алинея от Шеста директива 77/388, изменена с Директива 1999/59 и впоследствие с Директива 2001/115, трябва да се тълкуват в смисъл, че ДДС, който пътникът плаща при покупката на самолетен билет, който след това не използва, е изискуем в момента на получаване на цената на билета от самата авиокомпания или от трето лице, действащо от нейно име и за нейна сметка или от свое име и за сметка на авиокомпанията.
3)
Член 2, точка 1 и член 10, параграф 2 от Шеста директива 77/388, изменена с Директива 1999/59 и впоследствие с Директива 2001/115, трябва да се тълкуват в смисъл, че когато трето лице продава въз основа на договор за франчайзинг билетите на авиокомпания за нейна сметка и ѝ плаща за издадени билети, които след това са станали невалидни, предварително установена сума, изчислена като процент от годишния оборот, реализиран от съответните маршрути, посочената предварително установена сума е облагаема в качеството ѝ на насрещна престация за посочените билети.
(1) ОВ C 253, 4.8.2014 г.
ОВ C 261, 11.8.2014 г.
Full & Egal Universal Law Academy