25.4.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 145/8
Решение на Съда (четвърти състав) от 17 февруари 2016 г. (преюдициално запитване от Korkein hallinto-oikeus — Финландия) — Sanoma Media Finland Oy — Nelonen Media/Viestintävirasto
(Дело C-314/14) (1)
((Преюдициално запитване - Директива 2010/13/ЕС - Член 19, параграф 1 - Отделяне на телевизионната реклама от предаванията - Разделен екран - Член 23, параграфи 1 и 2 - Ограничаване на времето за телевизионни рекламни спотове до 20 % на час - Съобщения относно спонсорството - Друго споменаване на спонсора - „Черни секунди“))
(2016/C 145/08)
Език на производството: фински
Запитваща юрисдикция
Korkein hallinto-oikeus
Страни в главното производство
Жалбоподател: Sanoma Media Finland Oy — Nelonen Media
Ответник: Viestintävirasto
Диспозитив
1)
Член 19, параграф 1 от Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 година за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство като приложимото в главното производство, съгласно което разделеният екран, на който в една колона текат заключителните надписи на телевизионното предаване, а в друга колона се показва меню с анонси на по-нататъшните предавания на доставчика, за да се отдели приключващото предаване от следващия го телевизионен рекламен блок, не трябва непременно да е комбиниран със или последван от звуков или визуален сигнал, при условие че такова средство за отделяне само по себе си отговаря на изискванията, установени в първо изречение от член 19, параграф 1, което запитващата юрисдикция следва да провери.
2)
Член 23, параграф 2 от Директива 2010/13 трябва да се тълкува в смисъл, че знаци за спонсорство като обсъжданите в главното производство, излъчвани в предавания, различни от спонсорираното, трябва да се отчитат в установения с член 23, параграф 1 от Директивата максимум на времето за реклама на час.
3)
Когато съответната държава членка не е използвала възможността да предвиди по-строго правило от въведеното с член 23, параграф 1 от Директива 2010/13, този член трябва да се тълкува в смисъл, че не само допуска, но и изисква „черните секунди“ между отделните спотове в телевизионния рекламен блок или между рекламния блок и следващото телевизионно предаване да се отчитат в установения с този член 20-процентен максимум на времето за телевизионна реклама на час.
(1) ОВ C 292, 1.9.2014 г.
Full & Egal Universal Law Academy