16.8.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 296/9
Решение на Съда (пети състав) от 9 юни 2016 г. (преюдициално запитване от Oberlandesgericht Düsseldorf — Германия) — Jørn Hansson/Jungpflanzen Grünewald GmbH
(Дело C-481/14) (1)
((Преюдициално запитване - Интелектуална и индустриална собственост - Закрила на Общността на сортовете растения - Регламент (ЕО) № 2100/94 - Нарушение - Справедливо възнаграждение - Обезщетение за претърпените вреди - Съдебни и извънсъдебни разноски))
(2016/C 296/12)
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Oberlandesgericht Düsseldorf
Страни в главното производство
Жалбоподател: Jørn Hansson
Ответник: Jungpflanzen Grünewald GmbH
Диспозитив
1)
Член 94 от Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета от 27 юли 1994 година относно правната закрила на Общността на сортовете растения трябва да се тълкува в смисъл, че правото на обезщетение, предвидено в тази разпоредба в полза на титуляря на нарушените права върху защитен сорт растения, се отнася до цялата претърпяна от титуляря вреда, без да е възможно този член да е основание за добавяне на фиксирана свръхтакса заради нарушението, нито конкретно за връщане на извлечените от нарушителя печалби и ползи.
2)
Понятието „справедливо възнаграждение“ по член 94, параграф 1 от Регламент № 2100/94 трябва да се тълкува в смисъл, че освен заплащането на обичайната такса, която би била дължима за лицензирано производство, това възнаграждение покрива и всички вреди, тясно свързани с факта на неплащането на тази такса, към които би могло да се отнесе в частност плащането на лихви за забава. Запитващата юрисдикция следва да определи обстоятелствата, които изискват увеличаване на посочената такса, като има предвид, че всяко от тези обстоятелства може да бъде отчетено не повече от веднъж за целите на определянето на размера на справедливото възнаграждение.
3)
Член 94, параграф 2 от Регламент № 2100/94 трябва да се тълкува в смисъл, че размерът на вредите, до които се отнася тази разпоредба, трябва да се определя в зависимост от конкретните доказателства, посочени в това отношение от титуляря на нарушените права върху сорта, като при необходимост може да се използва фиксиран метод, ако тези доказателства не позволяват точна оценка на вредите. Тази разпоредба допуска при оценката на тези вреди да не се отчитат разноските по евентуалното обезпечително производство, приключило с отхвърляне на молбата за допускане на обезпечение, както и да не се вземат предвид извънсъдебните разноски, направени във връзка с производството по иска. Възможността тези разноски да не се вземат предвид обаче е налице само при условие че размерът на съдебните разноски, които биха могли да бъдат възложени в тежест на увреденото от нарушението лице, не е годен да разубеди това лице да брани правата си по съдебен ред, като се има предвид какви суми остават за негова сметка като извънсъдебни разноски и каква е ползата от тях за целите на иска за обезщетение за вреди.
(1) ОВ C 34, 2.2.2015 г.
Full & Egal Universal Law Academy