14.11.2016
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 419/9
Решение на Съда (десети състав) от 14 септември 2016 г. (преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia de Madrid — Испания) — Ana de Diego Porras/Ministerio de Defensa
(Дело C-596/14) (1)
((Преюдициално запитване - Социална политика - Директива 1999/70/ЕО - Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) - Клауза 4 - Принцип на недопускане на дискриминация - Понятие „условия за наемане на работа“ - Обезщетение при прекратяване на трудов договор - Обезщетение, което не е предвидено в националната правна уредба при договори за временна работа - Различно третиране спрямо работниците на трудов договор за неопределено време))
(2016/C 419/11)
Език на производството: испански
Запитваща юрисдикция
Tribunal Superior de Justicia de Madrid
Страни в главното производство
Жалбоподател: Ana de Diego Porras
Ответник: Ministerio de Defensa
Диспозитив
1)
Клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложение към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „условия за наемане на работа“ обхваща обезщетението, което работодател е длъжен да изплати на работник поради прекратяването на срочния му трудов договор.
2)
Клауза 4 от Рамковото споразумение за срочната работа, което се съдържа в приложение към Директива 1999/70, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, в която се отказва каквото и да било обезщетение при прекратяване на трудовия договор на работник, нает чрез трудов договор за „interinidad“ (временно заместване), при положение че в нея се дава възможност за отпускането на такова обезщетение, по-специално на работниците на трудов договор за неопределено време, които се намират в сходно положение. Сам по себе си фактът, че този работник е извършал работата си въз основа на трудов договор за „interinidad“, не може да бъде обективна причина, позволяваща да се оправдае отказът за предоставяне на посоченото обезщетение на работника.
(1) ОВ C 96, 23.3.2015 г.
Full & Egal Universal Law Academy